Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Вчера 12.12.2016, навлязохме в 12 дневния период за равносметка и осмисляне на отиващата си година. Днес ще ви представим други практики, които могат да са полезни в този очистващ процес. Каква е ролята на обетът като наша народна практика и какво е неговото значение, разговаряме с Аида Марковска, рейки учител и холистичен терапевт.Коледа, Нова Година по-скоро ги свързваме с празнуване, събиране със семейство, с приятели, с близки, но защо следва в края на годината да се обърнем и навътре в нас и да направим равносметка?
Равносметката е нещо задължително. Има един важен празник, който предстои сега – по новому му казваме Игнажден. На този ден е хубаво да се съберем с рода си, да посрещнем Българската Нова година, но преди това да направим равносметката за тази изминала година и какво е допринесла за рода, кой какво добро е сторил, какво не е успял да свърши или напротив – е навредил с някакво свое поведение чрез мисли, думи или дела, по някакъв начин на рода си или на себе си.
Дните между Св. Никола (6.12) и Игнажден (20.12) са дни на размисъл, на равносметка, на приключване, за да може да се изправим чисти в Новата година, да дойдем в чисто състояние, да си постелим на чисто.
Организирате медитативни практики, с които да изпратите символично старата и се подготвите за посрещане на Новата година?
Ще направим 2 медитации като едната е на пълнолунието –13.12, когато Луната вече е пълна и годината е към своя край, за да си припомним тази година с доброто и лошото, което сме сторили ние, дали е било по наша воля, дали по чужда; как сме подходили към нещата. Ще си припомним нещата месец по месец и ще помолим там, където е необходимо за прошка; там, където е необходимо ние ще дадем прошка, за да сме на чисто и да можем да започнем. След това на 29.12, когато е новолунието, ще започнем да пълним вече Новата Година, която идва. Ще я напълним с намерения, въжделения, с цели и път, който искаме да извървим, ще намислим най-доброто, което можем в следващите 12 месеца. Между двете медитации, тези 2 седмици, които са, е времето, в което да се изчистим от натрупаните неща през годината.
За да бъде равносметката, която си даваме пълна и обективна, има ли важни условия, с които човек трябва да е наясно?
Тя трудно може да е обективна, защото ние субективно си правим оценките. Всеки разсъждава над своите мисли и постъпки.
Все пак има ли някакъв способ, чрез който човек може да се погледне отстрани?
Да, ако човек е допринесъл със своите постъпки, мисли и дела за обединението на хората, за тяхната радост, за проявление на любовта и светлината, тогава постъпките са добри. Ако е донесъл разруха, мъка, печал, гняв или проклятия, тогава постъпките не са добри. В нашият живот има и от едното, и от другото. Не винаги успяваме да бъдем максимално добри, но можем поне честно пред себе си да си кажем, че в този момент, когато се е случило нещо, ние сме допринесли за това хората да се скарат или да не се разбират, или да ги нараним, обидили сме някой, имали сме някакви претенции към някой и в този момент можем да помолим да ни бъде простено.
Разбира се, добре е да говорим очи в очи, но дори и да не успеем, можем пред себе си да помолим да ни бъде простено и да си обещаем да имаме една по-добра година с по-мъдри постъпки, с повече позитивизъм във всичко, което правим.
Не е ли това най-важно – ние сами да осъзнаем грешките си и да простим на себе си за това, което сме пропуснали, за това, което ни е било страх, за това, което сме причинили, волно или неволно?
Много е важно наистина! Да осъзнаем и да простим, да си кажем, че няма да постъпваме повече по този начин и когато успеем ще излизаме от кръга на лошите постъпки. Да се стремим към това, да наложим върху себе си една идея затова, че ние можем следващата година, всеки следващ месец да бъдем още по-добри, по-спокойни, по-хармонични, по-целенасочени, полагащи добри цели, добри идеи, творящи.
Може би по-осъзнати?..
По-осъзнати със сигурност. Да творим! Няма творец, който да твори в зло и да твори в нещо неприятно. Когато човек е в най-голямата си тъга, когато е в най-голямата си мъка или гняв, той трябва да започне да се обръща към творческият си потенциал. Нали знаете, най-красивите стихове и музика се раждат, когато човек е най-наранен и най-тъжен. Творческият потенциал и е терапия на човека, и дава възможност и път да тръгнем по нов начин към нещата, осъзнавайки ги, разбира се.
Ако трябва сега да се обърнем към посрещането на Новата Година и знаем, че винаги след равносметката идва набелязването на целите, как да поставим новото начало и да бъдем твърди да изпълним това, което сме обещали пред себе си?
Трябва да знаем за обета. Обетът е съглашение между нас и Твореца, за това, че ние ще предприемем добри постъпки в живота си и гарантираме със своето здраве, чест и достойнство. Обета е една разумна народностна практика, която може да се използва, когато възнамерим нещо. Кога дава човек обет? – Когато наистина среща трудност, когато има спешна нужда нещо да му се случи – да постигне здраве или любов, да има деца и т.н. Тогава човек е склонен да обещава. Знаете, ако на майката й се разболее детенцето, тя казва „Защо върху него, да беше върху мен?!“, т.е. ние сме склонни да даваме обети дори, когато не знаем точно какво правим. Ако за нас е много важно да постигнем резултат, който е за добро, за светло, за хубаво за нас самите… да оставим света и останалите хора. Ако сме решили да спортуваме, да водим здравословен начин на живот, да се храним разумно – най-добре е да го направим чрез обет.
Осъзнат обет, т.е. да си преценим точните възможности и да стигнем до съглашение със самите себе си и с Твореца за това какви постъпки ще направим, за да постигнем това, което желаем.
Когато го постигнем ще получим и възнаграждението и то по два канала ще бъдем възнаградени: от нас към нас (ние ще си подарим това, което искаме и мечтаем) и ще получим възнаграждението от Вселената, затова че сме успели да изпълняваме своя обет. Иначе, то си празно намерение, където се казва „Много ми се иска да стане нещо, но нямам достатъчно усилия и възможности да го направя“.
Време ли е да осъзнаем, че давайки обета трябва да сме готови за трудности, за изпитания на силата на нашият дух, дали ще успеем да направим тази трансформация?
Не е задължително. Ако обета е даден разумно и сме преценили точно силите си, ние можем да постигнем доста добри резултати без да изпадаме в крайности и трудности, но трябва да положим усилия. Усилията не винаги са неприятни, някога са толкова добре възнаградени, че това е като спортист, който тренира много дълго и усилено и накрая получава медала. В момента на получаването на наградата вече усилията му се струват не толкова значителни, той знае пътя, по който ги е минал.
Всъщност ние трябва да имаме пред себе си целта, за да може да извървим пътя. Да сме готови на трудности и лишения – не мисля, по-скоро трябва да знаем какво точно искаме да дадем в замяна, какво точно целим и какво сме способни да дадем.
Ако кажа „От днес няма да кажа обидна дума на никого в продължение на две седмици (примерно) и няма да мисля лошо за никой“, съвсем осъзнато да поискам награда в края на тези две седмици и тя да бъде значителна награда. Не да си купим нещо или да отидем на някакво място, а това да получим любим човек, ново приятелство, нова възможност за изява и т.н., все стойностни неща. Има такава практика за човек, който слага ластик на ръката си и винаги, когато си помисли нещо лошо си отдръпва ластика и се удря с него. Това е, за да се научим 21 дни да нямаме нито една лоша мисъл към никого. Ето, затова става въпрос, за такъв тип справяне със задачите. Той не е успял от първия път, даже не и от втория, отнело му е страшно много време, за да получи 21 дни последователни без нито една лоша мисъл. Всеки един от нас може да постигне това! Това си заслужава и е много хубава цел.
Благодаря ви!
