Време е за чистене на бурени, за копане и за сеене на добро семе

Нещо става в свещените недра на Природата. Слънцето, раздаващо живот, стъпва в първия знак на магичното небесно колело. Пазачите на мрака, властвали през дългата зима, се разпръскват, като влачат разкъсаните облаци и лъчезарното светило, чисто и блестящо, наднича между техните парцали…
В олтара на Природата настава чудо. От доскоро сковаващия мрак се издига тържествуващ вик на възкръснал живот. По цялата земя се понася събуждаща тръпка и хиляди гласове запяват Химна на Живота. Напъпили цветове изпускат магични ухания, а в душата на човека се надига ликуващ възторг. Пролетта окичва всичко с разкошни ухаещи премени, те предизвикват усмивки и у най-навъсените лица; боядисва с цветове на дъгата малки хвъркати джуджета и ги пуска да жужат между ароматните цветове…
Уви, никой не знае с положителност откъде точно идва Пролетта, но всеки усеща ясно отекналия Небесен гонг, възвестяващ прераждането на живота – Новия Космичен цикъл. Усеща се една магнетична връзка, която ни държи в пряко и косвено общение с централното огнище на Слънчевата система.
За науката Слънцето е едно горещо кълбо от газове, пръскащо лъчи, които се трансформират в топлинна, електрическа, магнитна, химична, физиологична, психична и др. енергии – едно физическо явление от едно мъртво тяло.

Нима обаче мъртвото може да създаде живот? Или - низшето да създава висше? И защо слънчевите лъчи действат съграждащо върху висшите организми и разрушително - върху повечето болестотворни микроорганизми? Защото в Природата цари разумност, опазваща живота.

По тези въпроси официалната наука е назад в сравнение с познанията на мъдреците и духовните водачи на човечеството. И това не е за чудене: Т.н. “Научно мнение” е само на няколко века, докато Народната Мъдрост е житейски опит, кристализирал в продължение на десетки хиляди години.
Българският етнос има история, съизмерима с десетки хилядолетия. Натрупаната през всичкото това време Мъдрост кристализира в думите, с които той именува нещата и явленията.Така българската дума про-лет показва, че след смразяващата живота зима идва период на преход, водещ към ликуващото от живот лято. А Животът е върховна заповед.
През зимата душата на земята се е прибрала дълбоко в себе си и се приготвя за новите космични импулси, нахлуващи напролет. На пролет се събужда и излиза навън. В начална Пролет Земята е най (–) и затова приема най-много. Затова пролетните слънчеви лъчи са най-целебни. Те извършват мощен творчески процес в цялата природа, изразен в силен растеж и интензивна органична работа. Циркулацията на растителните сокове блика в екстаз и скоро избива навън, като оформя пъпки и цветове.
От тази мощно прииждаща Енергия Растенията се оплодотворяват и разлистват. Инертната материя, утаила се в тъканите на живите клетки, се стреми към смяна. Човек трябва да следва пътя на растенията, които прилагат съвършено Закона на растенето. Да се използват пролетните месеци е най-добрият шанс за обновление на организма. Както цветчетата отварят чашките си за животворната плазма, така и човек трябва да отвори сърцето си с обич към тази Животворна Сила, да приеме нейното благословение. Това е начало на нов цикъл: време е за чистене на бурени, за копане и за сеене на добро семе.

Законът за растенето важи не само за физическия, но и за всички светове. Желанията и делата са също живи семена, които растат, зреят и се реализират. Умът е градина, която произвежда плодове, независимо дали е грижливо обработвана или е хавра. Всяко семе-мисъл хваща корен и дава плод.

Според семето (напролет) ще бъде и плодът (на есен). “По плодовете ще ги познаете”- казва свещената книга. Плодовете на хората са показатели за тяхното минало. Колко пъти в живота на човека се явяват нечакани плодове на стари неразумни деяния! Те могат един ден неочаквано да ги пратят в затвора, или – да ги освободят от тежки вериги и робски условия. Какво ще свидетелстват, зависи от тяхната пролетна работа. Само посетите положителни чувства, прави мисли и благородни дела ще произведат на есен сладки, едри и красиви плодове.
Затова ви желая добра сеитба!
автор: Христо Маджаров