Водата ни е с все по-силен недостиг на кислород и замърсена с химикали. До какво води това?

Опасните нива на азотни отлагания и нитрати в питейната вода може да се задържат в продължение на десетилетия. Това повишава риска за синдром на синьо бебе и други сериозни здравни проблеми, твърдят изследователи от Университета във Ватерло в ново проучване, публикувано преди месец, показва справка на Портал12.

В продължение на 80 години азотните торове, с които се обработват земеделските полета, замърсяват почвата, а от там реки и езера. Торовете се просмукват в източниците на питейна вода, а в България ежегодно се регистрират редица смъртни случаи на крави, овце и други животни, които са пили от замърсени с торове и препарати води.

Дори фермерите да спрат да използват азотни торове и нитрати още днес, повишените концентрации ще останат в реките и езерата за десетилетия напред. Изследователите са открили, че азотът се натрупва устойчиво в почвата, като по този начин създава дългосрочен източник на замърсявания с в подземните и повърхностните води.

Твърде много азот причинява недостиг на кислород във водата
За съжаление, когато се добавя твърде много азот в торенето, излишъкът влиза във водните потоци, като причинява недостиг на кислород и влошава качеството на почвата, а също и на питейната вода. Отлагането на прекомерно количество азотни остатъци и нитрати в питейната вода пък причинява сериозни здравословни проблеми, включително метхемоглобинемия или синдром на синьо бебе при кърмачета.

Отговорността е в ръцете на земеделците
Може би ще успеем поне да намалим замърсяването, ако в най-скоро време земеделците масово започнат да отглеждат продукцията си по екологичен начин. Ясно е обаче, че това ще бъде дълъг процес на промяна в мисленето и осъзнаване на предимствата от екологичното земеделие. Това може да се приложи по-лесно и ефективно при фамилните и малки стопанства и по-трудно при корпоративните, където целта са единствено печалби и изтощаване до последно на природните ресурси на земята. Отдавна по света има земеделци, които успяват да обработват земите си природосъобразно и в същото време се радват на изобилни добиви. Едно партньорско взаимодействие между екологично и конвенционално земеделие би могло да промени страшните прогнози на проучването от Университета във Ватерло, които предричат все по-сериозно отравяне на почвата и водата в развитите аграрни страни.

Време е днешните фермери да осъзнаят своята мисия в съхранението на земята, както и отговорността си за здравето на хората, които се хранят с тяхната продукция. Време е също така, ако мислим за нашето здраве и за вътрешната ни хармония, която е неразривно свързана с природата майка, да се завърнем към нея истински, а не симулативно. Българските села са новата възможност за формиране на новите общности, където водещо ще бъде опазването на природата, взаимопомощта и израстването. Единственото, което ни трябва, е вяра, липса на страх от промяната и превъзмогване на егото, което предизвиква ламтежа към лесни и бързи пари.