Влади Владимирова: Нужно е да се вглеждаме в себе си, за да разчупваме рамките, които сами си поставяме (ИНТЕРВЮ)

Влади Иванова, Владимирова по фамилия, е  имидж консултант, завършила един от най-престижните институти в областта - London Image Institute. За себе си казва, че нейната работа има за цел не просто стила на човека, а изваждането същността на човека отвън. Това, което сме, което сме изградили в себе си, да можем да го покажем като съобщение чрез облеклото и поведението си.



Ето какво сподели Влади пред Портал12 за самоанализата, откриването на човека, който е вътре в нас и вътрешните ни търсения:

Влади, Вие работите с много хора и, моля Ви, споделете ни - не е ли парадокс, че ежедневно сме заляти от много информация и въпреки многото бързи рецепти с начало: Как да бъда, Какво да правя, за да... , като че ли повечето от нас трудно успяват да извадят същността си. Защо се получава така на практика?
Това се получава поради една проста причина - когато информацията идва отвън, когато тя е масово тиражирана, човек я вижда, осъзнава я, но не намира себе си в нея. Често си позволяваме да се форматираме през клишетата, които идват отвън, а след това е изключително трудно те да бъдат разчупени, особено когато вече сме свикнали с тях и целенасочено ги поддържаме. Погледнато по този начин - да, информация има, но ние се търсим чрез външни стереотипи, а себеосъзнаването е нещо, което трябва да дойде отвътре. Затова целта на моята работа с хората, на които помагам като ги консултирам, е да успеят да се погледнат отвътре. Когато извадим вътрешния човек, когато той познае себе си, идва удовлетворението и енергията, с която да поддържа и в бъдеще това, което вече сме постигнали в имиджа.

Според вашата практика и хората, с които се срещате, кои са клишетата, в които най-често попадаме?
Клишето, в което най-често попадаме, е че трябва да бъдем точно определени. Биваме дефинирани като някакви или ние се определяме като някакви „същности“. Много често отвън навътре идва един образ, след което ние го възприемаме като част от нашата същност и го превръщаме в себе си. Това е един от огромните капани на информацията, която ни залива. Ние може да си харесаме модел, да припокрием себе си и да се стремим всячески да го поддържаме, което води до затварянето ни в него. Това е много страшно, но тъй като „страшно“ е силна дума, нека го кажем, едно от най-неприятните неща, което може да направим за себе си.
Във всеки от нас има динамика. Животът ни не стои на едно място, той се развива, променя се, а с него и ние. Случва ни се нещо ново, което провокира у нас нови усещания, които пораждат нови вътрешни стремежи. Именно затова трябва да се вглеждаме по-често в себе си, за да разчупваме рамките, в които сме се поставили.

Вглеждане в себе си ли е да разчупим именно рамките на ограничението, което си поставяме и ако има първи стъпки в тази насока, кои са те? Имали ли такива всъщност и те еднакво приложими ли са върху всеки от нас или зависят от нашата същност?
Вглеждането в себе си е първата и най-важната стъпка, защото ако човек не се обърне към себе си, никога няма да започне да се променя. Въпросът е, че това, което виждаме, е ограничено от нашите собствени мислене и възприятия. Ако обръщането към себе си е първата стъпка, то тя трябва да бъде направена с професионалист, на когото се доверяваме. С човек, който малко или много разбира кои сме ние и може да ни помогне. За съжаление нашите близки ни толерират, но са предубедени и могат да ни върнат там, от където искаме да излезем. Именно затова е добре да се обърнем към специалист не по друга причина, а защото той може безпристрастно да ни помогне да се видим.

Тоест искате да кажете да потърсим човек, който да ни потърси отстрани?
Точно така, човек, който да Ви погледне отстрани, но в крайна сметка гледайки Ви, да прозира във Вас самите.

С вашите събития, които организирате, това ли се опитвате да постигнете - да помогнете хората да видят себе си отстрани?
Да, именно това се опитвам да правя. За мен най-голямото удовлетворение е да видя в присъстващите на моите събития желанието  да съзрат в себе си, защото ние често забравяме да се виждаме и се потапяме в това, което светът, работата, хората очакват от нас. Именно мигът на това припознаване, на задаването на въпроса: Кой съм аз?, това е същността на тези събития.

Тоест, чрез събитията, които водите, се опитвате да провокирате хората да започнат да се вглеждат в себе си и да се самоанализират, така ли да разбираме?
Да, точно така! Когато  работя с някого, за мен е важно да дам основата, да дам знанието, да обърна всеки към същността му, към силата в него и от там нататък всеки да гради нагоре. На основата на себепознаването да търсим себе си, но не еднократно, а постоянно. Така ще поставяме правилните цели и ще получаваме истинската удовлетвореност от живота, която вътрешното ни аз изисква от нас!