Веселин Орешков: Животът се състои в даването, не във вземането (ИНТЕРВЮ)

Научим ли се да живеем в съзвучие с духовните закони, ние вибрираме с Творението и със самия живот. Тогава се научаваме да четем в „книгата на Творението” и различаваме все по-ясно действителността зад привидността. 

Никой не познава пътя, който лежи пред теб. Никой друг няма да го извърви, тъй като това е твоят път. Той е толкова неповторим, колкото и ти. Така че върви по твоя път, върви по твоя неповторим начин. Пътят е целта, целта е краят на пътя и началото на един нов път. Следователно наслаждавай се на пътя си и не бързай. Остави се да те води „вътрешният учител”, за да чуеш неповторимата мелодия на твоя живот все по-чисто да звучи в теб. И пей! Пей за светлината, пей за красотата, пей за чистотата, пей за добротата, пей за радостта. Тъй като всичко се случва само за да ти достави радост. Цялото Творение те подкрепя”, казва Веселин Орешков – народен лечител, билкар, агроном и мъдрец или както го наричат близките – „чичо Веско”.

Разговаряме с него по повод празника на билките Еньовден. Казва, че лечебните растения са неизчерпаемо богатство, което трябва да използваме не за да се лекуваме, а да поддържаме здравето си. „Еньовден е един ден  в годината, а тя се състои от още 364 дни.

Някои хора тръгват на този ден само да берат билки, но тези лечебни растения могат да се берат през цялата година. Аз съм вадил корени през зимата дори, разрина снега и извадя корените. Налага се понякога. 

България е райско кътче. Ние на тази малка територия имаме алпийски местенца като Стара планина, Пирин, Рила, имаме субтропик в Петричко, имаме своеобразна пустиня в Хасковско, където до преди 50-60 години е имало камилари с камили. Имаме степ в Добруджа, имаме Тракийско поле, Странджа – уникална планина с феноменални ендемити, Родопи – чудна планина, Рила, Верила – чудо на чудесата”.

Г-н Орешков, лечебните растения ли са едни от най-големите съкровища на нашия народ?
Ние тук, на Балканите, сме наследили от траките невероятна духовност и знания, които ни свързват с природата. Това е даденост, която не се намира на друго място на планетата. За нещастие, в XXI век нещата вървят наобратно и не се говори за това. На 2 февруари 1979 г. в Държавния съвет бяха взели решение за развиване на лечебно растениевъдство, но много скоро след това, когато дойде 1980–1985 г. и започна да мирише на перестройка, това се забрави. Сега пък са на съвсем друга вълна, но това няма значение, защото онова, което е дадено на нашия народ, то си стои в подсъзнанието на всички потомци на предците ни. Ще си му дойде времето и ще се разгърне. Ние на тази малка територия имаме невероятно разнообразие на лечебни растения, за което можем да сме само благодарни на небето, че ни е отредило този кът. Но тези лечебни растения не са дадени от природата, за да се лекуваме. Дадени са, за да ни поддържат здравето. Това, човек да сгази лука и да търси билки, за да се лекува, е много неприятно. По-добре е да живее с тези растения, за да поддържат неговото здраве, да ги прибира разумно от природата, а не да ги разсипва с комерсиални цели. Навред, където има живот по земята,

Творецът го е обезпечил с всичко, което му е нужно, за да бъде здрав организмът. Там той е преценил, че има условия да съществува. А сега се внасят билки от Индия, от Амазония и всичко това с комерсиална цел. Но тези билки не трептят с нашите вибрации, те са за онези хора, които живеят там. Виждате ли как сме се докарали? Дори животът на хората е търговия. Има много да работим, докато се осъзнаем.

Пишете в книгите си, че единствено веществата в растенията биват разпознавани от нашите тела? 

Абсолютно. Само веществата, синтезирани от слънцето, въздуха и водата в растенията, биват разпознавани от нашите тела, т.е. ние и растенията разговаряме на един и същ език. Ние взимаме тези растения като храна и затваряме един феноменален цикъл. Но днес  човеците са най-окаяни сред всички живи същества защото влизат доброволно в молове, супери и т.н. – джунгли, в които на рафтове са подредени хиляди боклуци, произведени от самите тях като „храна“. Храната е добре да се приема в нейното първично състояние. Човек трябва да я добива сам и да я приема с чувство на благодарност и с любов. Бъдещето на човека се определя от храната, която употребява. 

Ние сме единствените животинки на земята, които за нищо не се замисляме. Всяка друга знае с какво да се храни и никога не бърка. Докато ние сме си направили болници и се влачим цял живот ни живи, ни умрели. Създаваме едно хилаво поколение. Преди години почти нямаше деца с малформации, а сега е нещо ужасяващо. Какво ви говори това? ДНК-то на хората е променено до неузнаваемост. Ние сме повече бостански чучела, отколкото истински човеци. Да си помислим само за миг за спартанците – какви мъже са били, а са се хранели само с елементарна растителна храна. Това, което виждаме по щандовете на магазините, са форми, лишени от своето истинско съдържание, натъпкани с химия.

Какво можем да направим с билките? Сега, миличките, не са в състояние да помогнат, защото всичко в човека е объркано, всички жлези с вътрешна секреция, нищо не работи естествено. Не мога да кажа нещо по-весело, такава е действителността и тя трябва да ни стресне.

Вие сте на 80 години, каква е тайната на енергията, която излъчвате, как се грижите за здравето си?

Докато е жив, човек трябва да е здрав, иначе няма полза да е жив и болен. Бях на 9 години, когато дадох обет на себе си: храната да бъде лекарство и лекарството – храна. Това съпътства целия ми живот. Бил съм по ученически столове, по студентски столове, в казармата – ако не е имало храна, подходяща за мен, съвсем спокойно до два-три дни минавам без храна. Върна ли се там, където ми е коренът, си осигурявам. В казармата отбирах от това, което ми сервират, само онова, което е нормално и естествено за хранене или най-малко вредно, останалото не съм го ял. 
Храня се предимнос растителна храна,и то зелена най-вече листни субстанции. Хилдегард още преди хиляда години е казала на близките си, че получава послание от невидимия свят, че хората не се хранят естествено. Плодове, кореноплодни и разни други са вторична част, те са произведени от листа. Вкусни и приятни са, но в тях има по-малко виталност. А листата взимат слънчевата енергия директно – отдолу влиза въздухът, азотът, който носи духовното във Всемира и минералните соли чрез корените по стъблото. Листът е най-живителната субстанция на планетата. Още през 1933 г. д-р Дж. Крайл е докладвал, че това, което ядем, е лъчение – светлина.

Нашата храна е квант енергия. Това така важно лъчение, което освобождава електрически токове за електрическите вериги на тялото – нервната система, и всички органи и клетки, се захранва от слънчевите лъчи. 

Рецептата ви за здраве, която всеки може да прилага?
Първо, трябва да излезе от апартамента, да си отиде на село при бащината къща, да си отгледа растенията в градината и да ги яде. Друга рецепта нямам. Един хомеопат, роден в миналия век, Херман Херинг, е казал, че ако човек трябва да се цери, първо да си изцери главата. Защото той си пати от главата, независимо къде го боли по тялото. Днешните деца израснаха по балконите и не познават дори овощните дървета, ако по тях няма плодове. Гледа го и не може да ти каже круша ли е, череша ли е. Това какво ви говори? Да не говорим за тревите, билките и други растения, които на пръв поглед са невзрачни, но имат огромно значение. Трябва да запретнем ръкави и да се обърнем към природата. Тя е онази невидима пъпна връв, която ни свързва с живителните сили на Всемира.

Знаете ли какво ДНК е заложено в нас? Нашите умове никога няма да проумеят това. То е свързано с космическите ритми, с космическите сили, а  ние се отдалечаваме от тях с химизациите, които слагаме вътре в нас. Когато човек приема хапче или взима някаква храна от супермаркета, наръсена отвътре и отвън с химикали, трябва да осъзнава, че вкарва в себе си един слон в стъкларски магазин.

Казвате, че не се молите, а благодарите?

Аз отправям всеки миг благодарност за живота, който ми е подарен. Силите, здравето и всичко около мен ми е подарено – слънцето ме грее, нищо не ми иска, въздухът го дишам, нищо не ми искат за него, изворът ми дава вода – никога, когато съм отишъл да наливам стомничката, не е спрял да тече и да рече, че няма да ми даде вода. Не – пълни ми стомничката. Растенията си растат и без мен. Като отида при черешата, при крушата, с удоволствие ми дават да се ползвам от плодовете им. За какво да се моля, кажи ми, момиче? Аз единствено благодаря за всичко. Това е моята молитва.

Имате три дъщери и трима внуци, какво искате да им предадете?

Най-голямата педагогика е не какво казваш, а какво показваш.  Стремя се да живея според постулатите на Твореца. Моите деца знаят това и знаят, че не бих продал душата си за всичкото имане на Земята. Нещата, които могат да ме направят имотен, да притежавам вещи – това никога не ме е интересувало, защото ме обременява. Всяка една вещ е бреме за мен. Имам в джоба си едно ножче, с което си дялкам. Нося го постоянно, но то ми тежи. Всичко, което придобивам, ме обременява. Животните, както се родят, така си отиват – те ползват от всичко, което ги дарува невидимият свят, и си живеят невероятно добре. Наблюдавам птичките – толкова време имат да пеят, имат време да си направят гнезда, да си отгледат пиленцата, а на нас все не ни достига времето и все сме завързани с невидима връзка за разни неща. Често споменавам на дъщери и на внуци изобщо да не се придържат за формите в този свят. Да ги ценят, да ги уважават, да ги стопанисват, да се ползват от тях, но да не се връзват с тях, защото ще дойде денят, когато ще си отидат само духът и душата и всички земни форми ще останат тук.

Животът се състои в даването, а не във вземането. Почваш ли само да вземаш, край – ти си обречен. А когато даваш, животът е проява на сила.

На английски език сила означава енергия, а във физиката всичко е енергия – само преминава от една форма в друга. Толкова е елементарно и велико.

Каква е целта на човешкия живот?

Да растат духът и душата ни и да се развиват чрез телата, които са създадени от Твореца. Всеки човек трябва да се проучва и познава, за да определи какво представлява той в Космоса. Обърнете внимание! Важно е индивидът да разбере какво представлява, да проумее своята индивидуална функция и мястото си в Природата, а не човечеството като цяло.

Осъзнал един път тези три свои същности – дух, душа и тяло, човек може да изпълни задачата на своя живот. Телесното здраве е задължително условие, за да може всеки човек да се прояви функционално като клетка от Големия Всемирен Организъм.

За тази цел от всеки се изисква да познава Природните закони и да използва само средствата, които Природата му предлага в достатъчно изобилие – Слънцето, Въздуха и Водата.

Кое ни пречи най-много в живота?

Мързелът – физически, духовен и мисловен мързел. Хората са работливи, за да придобият нещо, но не и за да дадат нещо. Работят онези, които осъзнават, че всичко ни е дадено. Те работят, за да се отблагодарят за това – те дават от себе си и в замяна на това получават невероятно много, защото можеш да получиш само ако дадеш.

Как да подобрим света, да придвижваме човечеството напред?

Като живеем според изискванията на Твореца и изпълняваме онова, за което сме повикани на Планетата, а това ще ни го подскаже духът в нас.  Всеки божи ден, всяка жива твар знае какво да прави, това трябва да го знае и хомо сапиенс, а не да изпълнява волята на еди кой си. Но понеже човеците ги мързи, те обичат повече да вършат, това което някой друг им каже. Този някой ще им осигури храница и те ще са доволни като овцете на овчаря. Нали той ги пасе, стриже ги, храни ги, варди ги от вълците и те са спокойни.

Нека всеки засади в градината си три плодни растения

Веселин Орешков се занимава с алтернативно земеделие. Дълги години работи в Института по планинско земеделие и животновъдство в Троян. Създател е на хибридния планински лимон – плод между ябълка и лимон, изключително богат на витамин C, усилва имунната система, електролизата в мозъка и има редица благотворни ефекти за здравето. Роден е през 1940 г. Израства в семейство, където царят мир, любов, честност, духовност, свобода и независимост в отношенията. От 1949 г. се занимава с интродукция на лечебни растения, отначало местни, а после – от световната флора, като работи с тях „от семка до запушалка“. От 1954 г. води обширна кореспонденция на есперанто, а след завършване на агрономия става член на ILASE (Международен съюз на агрономите специалисти есперантисти). Внедрява в България аронията, шизандрата, левзеята и др. 

„Тъй като храната е фактор за здравето, а смехът е здраве, препоръчвам да се четат наръчниците по хранене и диетология. И още нещо, нека всеки, който има възможност, да засади в градината си три плодни растения – арония, сладкоплодна офика и планински лимон. Аронията е плод на синьото – на блаженството и отговаря на тона сол. Тя е наистина солта на живота. С нейните антоциани (сини багрила) върши невероятна работа в организма на човека. Сладкоплодната офика издига съзнанието и лекува цялостно тялото, душата и духа на човека. Планинският лимон е плод на мъдростта. Той има духовни вибрации. С него се почиства целият стомашно-чревен тракт и най-вече дебелото черво – адът на човека.