Веселин Орешков: И светлите и тъмните сили чакат да се определиш, след това действат! (ВИДЕО)

05.09.2020 г.
16647
Добавена от: Таня Борисова
Представяме ви акценти и по-долу пълният текст от най-новото видео с Веселин Орешков:

Сигурност, желания и властване - тези са нещата които, ако се отървеш от тях, изведнъж нагоре става по-лесно. Тази триада ни спъва. А където говорихме за книгата “Оздравителна програма Веско” : вяра, емоция, самопринуда - ето ти една друга триада. Да вярваш в истините в живота, да контролираш емоциите си, те са в пряка връзка с желания, с какво ли не.
 

Ние не обръщаме внимание на мънинките неща. Ето там е разковничето, точно в тях. 
 

Я посей една семка да видиш с каква мъка бута цяла бучка пръст, но я избутва и расте. А оня, който иска да мине по лесното, изчезва.

Гледам за тези протести, апелират всеки да накара друг негов познат да дойде и той. Добре, но това е, както се изразяват по турски: "зорлем калабалък". То трябва да стане и всичко в природата става абсолютно естествено, без никакво насилие. При никакви обстоятелства не съществува насилие. Природата не работи с този метод. 
 

В природата никога миг няма да се повтаря с другия. То е нещо невероятно, то е функция. Хората не обичат функционалността. Обичат да си се излежават дали на пясъка на морето или някъде другаде.

 
Веселин Орешков - за Тесният и Лесният път
Извадки от интервю с Веселин Орешков - 1-и Септември 2020 г., Троян.



Таня: Чичо Веско, здравей. В този наш разговор ще си говорим за тесният и лесният път. Къде ни отвежда тесният и накъде ни повежда лесният? 
Веселин Орешков: Съвсем скоро, или снощи, или тази сутрин.., си мислех, че правият път не е прав, защото е изпънат като конец, а защото е според принципите във всемира. А има една постановка - не само че той е реалистичен, има най-много допирни точки с реалността, ами е много и тесен, често пъти като острието на бръснач, мъничко да гавнеш и край. Практически най-лесно е да тръгнеш през къра - гори, долчини, оврази, караш. Трудно се върви там. А те, дето казваш, че е лесният, лесният път от тук до супера, да не минава през нивата да държиш мотика и да си изкараш храната, е лесен път, но след това забелязала ли си какво става? След супера отиваме в болницата. От там ако купим на котката и кучета бонбончета, водим ги при ветеринарните доктори в клиниката и излиза, че става сложен пътят. Та туй са широки понятия - лесен, труден, тесен, широк. Това са чисто и просто наши човешки понятия. Ако ги обърнем да ги разгледаме в реалността на живота, наистина тясното е нещо много голямо. Ако се замислим за миг целия формови свят е направен от клетки, които дори не можем да ги видим под микроскоп, но клетка след клетка виждаме гигантски дървета, виждаме какво ли не. Един слон. Той е една оплодена яйцеклетка и едничка по едничка се делили, за да стане толкоз тежък и голям. Ние не обръщаме внимание на мънинките неща. Ето там е разковничето, точно в тях. Всяка леснотия, ако на тоз край я оставим, трябва да има баланс, нещо от другата страна, иначе ще се гапне. Там е трудното. Пък най-добре е златната среда - отдолу, където махалото си стои с леки отклонения. Който живее там в тази реалност, там е истината, той е най-добре. А друг иска да са доволства и всячески поддържа махалото, за да има удоволствия, крепи го. Ходи на две-три места, работи, осигурява си удоволствия, напъва се. В един момент му се свършват силите, изтърве махалото и като го метне в другата страна... И изведнъж изпадне в апатия, в униние, в разочарование, да не ги изброявам. Те стоят от другата страна. Най-добре ако беше на средата - каквото е това е. 

Таня: Коя е триадата, която ни поддържа в тоя баланс на махалото? Ти винаги работиш с триади.
Знаеш ли какво на първо време ми дойде следното: най-долното нещо, трите нива на съзнание - сигурност, желания и властване. Тези са нещата които, ако се отървеш от тях, изведнъж нагоре става по-лесно. Тази триада ни спъва. Тя ни спъва. А дето говорихме за книгата “Оздравителната програма Веско”, вяра, емоция, самопринуда - ето ти една друга триада. Да вярваш в истините в живота, да контролираш емоциите си, те са в пряка връзка с желания, с какво ли не, що ли не. Ние живеем като чувствени същества и според сетивата, с които възприемаме света, емоционално ги изразяваме и както реагираме или ни е добре, или ни е зле. И самопринудата! Навън вали. А бе, стани и се раздвижи! Въздухът е напълнен с едни отрицателни електрони от водните капчици. Имаш пък чадър, ако не щеш да те намокри дъжд. Вместо да се валяш като рязан читак в чергите и тъй да ти мине този отрязък от времето. Направи усилия. Искаш да прекопаеш една леха да си посееш лук - ми понасили се малко. Сега ме боли кръста, оставаш. Да ама... Просто да си помислим. Ей тука тез трите нива на съзнание и тез трите постановки. Винаги тройката е най-устойчивата фигура. Никой не може да ги сбърка. Тринки ама добринки. Помниш ли лисицата и таралежа, когато лисицата го викаше в лозето да си хапнат грозде? (Таня: Помня,да.) Той знаеше тринки хитринки. “Аз знам двеста” викаше лисицата, но на третия път, когато я спасяваше, повече не отиде. После видя кожата метната да съхне на плета.

Таня: А не си ли измисляме постоянно нови и нови хитринки?
Веселин Орешков:
 Смятай, че така е устроена човешката система, само да възникне облекчаване на нещо на човека от някакво усилие, хоп, веднага го удовлетворява. И той му е лесно да върви по туй съпротивление малкото. Що, вика, да го правя трудно, когато може да е лесно. Да, добре, като сентенция добро, но в живота дали е тъй? Я посей една семка да видиш с каква мъка бута цяла бучка пръст, но я избутва и расте. А оня, който иска да мине по лесното, изчезва. Мини по некролозите да видиш - колкото по-лесно я карат, толкоз по-надолу са годините на живота. 

Таня: Може ли тогава да кажем, че тесният път е свързан с непрестанен труд и работа?
Веселин Орешков:
 С будно съзнание! А крачнеш милиметър встрани и те няма, вече ти си извън реалността. Ето ти будното съзнание - да възприемаш света такъв какъвто е. А ний искаме да изглежда еди как си и за тази работа правим билбордове. Зад тях се крие една реалност, обаче ние отпред като картина сме нарисували съвсем друго. И те се лъжат по картинката, без да вникват в реалностите. Знаеш ли колко хора мечтаят да им се говорят хубави неща, да им пеят дитирамби и да има лъскави неща, които могат да се сложат в тръбичката, като влязат в супера, да преминат, макар че не става за ядене, ама гълтат ги. И накрая?! Накрая?! Аз не искам да го изговоря дори. Всеки да види другия до него. Това е масово явление. Това са повече бостански чучела отколкото здрави човеци. Който искаш го спри на улицата сега, що годин навъртял по възраст, да видиш, че той изгърмял по триста показателя. За каквото да го потърсиш, него го няма. Тук го обляга, там го обляга, туй е излязло от строя, онуй  излязло от строя и пий по една шепа хапчета и взема в жълто. Рекъл един “Защо го пиеш?”,  “Ами да се сетя, че трябва да взема и синьо хапче.” Едно - то е неестествено.

Таня: Преди една година с теб говорихме, че идват разделни времена и то сякаш по някакъв начин се изтърколи... 
Веселин Орешков:
 Не идват, те вече дойдоха. 

Таня: Точно така. И тази година сякаш това, което ти каза миналата, то изведнъж се случи. С теб преди малко си говорихме, че идват все повече и повече хора при теб, които сякаш усещат нуждата от промяна, която трябва да направят.
Веселин Орешков:
 Да, да, усещат.

Таня: До какъв извод стигаш - събуждат ли се все повече хората? Готови ли са да направят тая промяна? Има ли я тази критична маса от хора, които събуждат съзнанията си или процеса сега тепърва започва?
Веселин Орешков:
Виж какво, Танче, туй нещо ще си стане по съвсем естествен път. А сега, като гледам за тези протести, апелират всеки да накара друг негов познат да дойде и той. Добре, но това е, както се изразяват по турски, зорлем калабалък. То трябва да стане и всичко в природата става абсолютно естествено, без никакво насилие. При никакви обстоятелства не съществува насилие. Природата не работи с този метод. Ние сега, когато... Тъмните сили ни лишават от някои благини да се съгласим на еди какво си. Сега например ще се съгласят да ги чипират, защото ще ги спрат да не може да влезе в магазин, да не може да се вози в автобус, какви ли не. Ами върви пеш, бе! Така. И виж какво се получава по-нататък. Светлите сили никога не заставят по тоя начин човек. Той пак проявява желание да го направи, ама не щото онез са го лишили от нещо, от което той му по-изнася, взимат му от сиренцето, а тя му предлага нещо, което го удовлетворява. То му е нужно, то отива, без да му поставя условия. Каква разлика, трябва да се обърне внимание, на работа на едните и другите сили. Но това трябва да има съзнание човек да го огледа и да си намери мястото в неговия си личен живот. Всеки се ражда за него си и умира за него си. И туй е важно за всяка една жива твар. Това е великият космичен закон за личната отговорност. Дали ще мине по лесния път и после ще му излезе през носа или ще мине по трудния път, който е реален, и там няма ексцесии. Там всичко си е на мястото. Ако си запалил огън, ще се топлиш. Ако не, ще зъзнеш. Толкоз! Няма там никакви шашмалогии.

Таня: Ти каза нещо сега в разговора, че хората, нали, за да имат тези свободи, които за мен са условни свободи...
Веселин Орешков:
 Тя е примерна свобода, една измислена.

Таня: За да продължат да имат тея условни свободи, ще бъдат заставени да приемат определени неща. Дали ще са чипове, дали ще са ваксини, дали ще е някакъв друг ред, който ще им се наложи. Не е ли този моментът за правото на избор на душата?
Веселин Орешков:
Винаги сме я изправяли...

Таня: Това не е ли пак промисъл на Висшия разум, който дава възможност на човека този път наистина да избере?
Веселин Орешков:
Ама Той му е дал Свише свобода с раждането!

Таня: Дали да продължи да ползва тези илюзорни свободи? 
Веселин Орешков:
Това вече е на всеки отговорност и право да се прояви. Те светлите сили, които създават туй нещо, творческите, те ни дават таз свобода с раждането, правото на избор, и никога не ни притесняват какво ще изберем. Никога! Дори и тъмните сили стоят чинно. Чакат да се определиш, без да те закачат, до момента докато се съгласиш към коя да отидеш. Тогава вече край - поемат та те. Дори и те не пристъпват този космичен закон - правото на избор. 

Таня: На определяне.
Веселин Орешков:
Да. Защо? Защото той е най-стабилното нещо. Ако туй се отнеме, ще се обърка тоя целият всемир. Ще се обърка. Той няма устои. А то важи и за едните сили, творческите, и за другите. Затуй те не пристъпят този принцип и въобще принципите важат за двете сили. Както щем да ги наричаме. Обикновено им викаме добро и зло. То е едно. Няма ни добро. Додето правиш добро, не знаеш какво губиш друго, от което трябва да си се лишил предварително, иначе ще страдаш. А когато пък правиш... ти дойде нещо лошо, не знаеш какво ти идва след туй. И виж какво огромно равновесие има в света. Именно защото всичкото е едно. Как хубаво: “Всяко зло е за добро”. 

Таня: И възможност за ново развитие.
Веселин Орешков:
 Разбира се, душицо, само че ние с нашите мозъчета, ей тъй да си имаме някак си по рафтчета да си ги наслагаме нещата - едно добро, друго лошо, туй е долу, онуй е горе, тук е запад, там е изток. Хайде да идем във всемира да видиш, че няма изгреви, няма залези, няма горе, няма долу. Как не можем да стигнем до туй съзнание?! Ама то трябва да се понапъне човек и именно за да се качи до това космично съзнание. Като се тръгне от подсъзнанието - всичко е сложено в нас, все. Обаче ний не го чуваме. Не можем да се допитваме до него, щото не искаме, щото не искаме. Не знаем начина, по който да го направим. И тогава теглим, теглим като кучета. Но то си е от главите ни. Аз често споменавам на Херман Херинг правилото: каквото и човек да се налага да му помогнеш, първо оправи главата му. Ако е болен, изцели главата му. Той си пати от главата. След това отделни системи, в тях отделни органи и така стигаш до малката причина, която, малкото камъче дето клатушнало колата.

Таня: Ако трябва да направим темата още по-тясна, ти си живял, имал си възможност да се докоснеш до истински окултни ученици, които са били около учителя Петър Дънов. Кой е лесният и кой е тесният път за окултния ученик, ако го избрал да върви по него? 
Веселин Орешков:
 Виж какво, това е от триадата, третата, самопринудата. Вътре във всеки един има едно мързелче, дето му вика “А, бе, защо ще се напрягаш, бе? Може да минеш по-лесно”. Но тръгвайки в този уклон, ти излизаш от правия път. Животът е проява на сила, Танче. Животът е тази сила, която той има, колкото по-силен животът в един човек, в животно, в каквато и да е форма, толкова по-мощно външно противодействие трябва да има, за да го потуши. Съвсем слаба искричка от живот, малко им трябва, цък, и изчезва. Значи законът “действие-противодействие” е космичен и важи навред. Аз затуй съм я написал тая книга “Законите на живота” и съм сложил тези, които, ако ги владее човек и ги спазва, облекчава си неимоверно много живота, неимоверно много. И те са наръчници, не да стои на масата, настолна книга, а в джоба или в ръката. Туй трябва да е в хард диска и да се живее, не да се знае, и толкоз. Като почне да го живее, работата отива точно на мястото. Ти си на принципа, ти си точно там, където е реалността. Всяко отклонение - вече подаваме, нали, принципи, закони, факти. 

Таня: Тука да вметнем нещо. Принципът е принцип, нали така? Той има точна определеност.  
Веселин Орешков:
 Точно така! В една... Аз им говорих, кат падна комунизма, на една групичка, тогава, знаеш, криза настана - как да оцелеят. И говорих за тези принципи, закони, факти. И когато си тръгнахме, един от тях по пътя ме пита какво е принцип. След един месец дойде тука една счетоводителка от ДЗИ-то и каза “Веско, аз отидох и проверих в библиотеката - принцип е нещо неотменимо.” То важи за целия всемир. Вовеки веков е било и ще бъде. А фактите, които са в нашия живот... Викаш, ”Нали е факт?” Да. Фактът за мен това са храсти и дървета. Факти, факти факти. Ако нямат никаква допирна точка с реалността, то е един храсталак, една джунгла и се загубваш из тях. Ако си вдигнеш по-нагоре главата да минеш през законите и да видиш принципите и ти става ясно защо си се набутал в тоя гъсталак. И се смяташ загубен. Ти не може да се огледаш. Не може да разбереш накъде вървиш. 

Таня: Сега тука ще попитат... 
Веселин Орешков:
Ето човешката джунгла, в която сме се набутали. 

Таня: Сега тука ще попитат, чичо Веско, защо законът е под принципа? 
Веселин Орешков:
Защото принципите те са малките неща. Гледай сега. Когато строиш къща, забиваш четири дирека и подпреш ги да стоят и почваш вече да окрайчваш да стои. Без тях няма да стане къщата. По-нататък докато я направиш с всичките дреболийки, до последните подробности - ключенце за светкане на лампи, едно-друго, това са вече надолу по пътечката тия работи. Но онова е, което крепи целия всемир. Аз вечер, като изляза, да видя толкоз много звезди по небосклона и не се срутват, бе. Не се срутват! Тука един вятър духне и разбута какво ли не на земята. А там си стоят цели огромни слънца. Нашето е било едно от мънинките звездички, ама си знае как да се върти, заредено е с гориво, праща ни топлинка. Ее, когато изгасне, ще намерят начин какво да направят по-нататък, но животът съществува като идея. Аз на едно място казвам -  всичките форми на живот, ако ги унищожим, идеята за живота никой не може да я бъкне, защото не е наша. Тя е на друга сила. И оня, който не може нещо да го направи, а може да го разваля, по-добре да го не пипа. Може да си омесиш хляб. Като не може да го опечеш, добре. Ти си го правиш, направи втори. Може да се случи. Ама повече да се не пънкаме върху неща, които не са в наша власт, което сега правим човеците! Не искам да ви ги споменавам, но са факт. Извадиха ли толкоз много уран и го набутаха в бомби? Виждаш какво става. Кой ги кара да ги ровят и да събират атом по атом уран, за да правят бомби! Природата ги е пръснала така, че можеше да се живее без тях. И колко други неща. Ние си ги правим и накрая теглим. Теглим.

Таня: Тоя път сме си избрали. 
Веселин Орешков:
Ама точно. Този път сме си избрали. Аз в книгата “Накъде вървим и какво да правим” съм извадил историческия път, извървян от човечеството още от Енох преди хиляди години досега. И неотклонно следваме мързеливия лесния път. Неотклонно, нито крачка встрани, плътно го държим. Е, сега от толкоз леснотии видяха докъде я нагазихме. Я, провери Алеко Константинов, когато отива в Чикаго, на онуй изложение по-миналия век и обещаха на човечеството благоденствие. Вече тежкия непривлекателен труд ще го заменят машини. Как щастливо ще живее човечеството! И какво се получи? Стана ли по-щастливо? Напротив! Все повече и повече потъваме, докато стигнахме до 2012 година - няма връщане назад. Тогава индианците бяха казали, че ще свърши светът. Не, свършва се възможността повече да правим такива шашмалогии кат човеци. От тук нататък ще ни разчупят къщите, както е казал Учителя, а не добронамерено да ни съветват и ние ще се оплакваме, че сме под неблагоприятни условия. Туй съм цитирал в коя беседа го е казал и точно кога. Ето ние вече живеем в туй време, скъпа, живеем го. 

Таня: И все пак да кажем, че при теб идват все повече хора, които са решили... 
Веселин Орешков:
 Проумили са по някакъв начин, че нещата не бива да са както са. На много не им е ясно, на други им е повечко ясно. Онез ще успеят, които предприемат реални действия. Не на ниво умуване или философстване и така нататък.

Таня: Или приказки. 
Веселин Орешков:
Или… А, приказките ги зарежи. То е само да си проветрим устата. Реални действия. И когато в предната беседка... аз ти казах за мотичката, брадвата и косата. Поне ще си накопае, нали,  да си боцне нещо, с брадвичката ще си начепка дърва, ако има една добра тенджерка, ще си увари една манджичка някоя от треволяци, буренаци и с косата ще очисти буренаците, иначе да ги скубе на ръка не върви. А той е най-простият инструмент, но ценен. И тъй виждаш трябва да се вземем в ръце. Няма кой да дойде да ни го свърши. На каквото си постелеш, аз ти го казах и тогава, на туй лягаш. А някои, знаеш ли, милиарди чакат да мине туй нещо и да си дойде доброто старо време. Скандират сега по милиони из разните държави. Пълнят улиците на тези мегаполиси и врещят като ярета. И какво се получава? Какво, какво искат? Може ли да излезе един от тях да каже обобщено от всичките какво искат? Искат да се върне старото. Ама то няма да се върне, защото то не е жизнеспособно, Танче. Идва новото. А този процес, който става на планетата е космичен, не толкоз планетарен. Планетарен дотам, доколкото ние сме част от всемира. А те сега си мислят, че ние сме тук отсам, всемирът оттатък и пращат ракети в космоса. Па, ние сме в космоса, бе, ало! Къде отиваш в космоса! Ти разбираш ли!

Таня: Може би страхът ги подтиква, страха от от липсата на умения, от липсата на знания?
Веселин Орешков:
 Аа, да. Когато човек не му е ясно нещо, винаги се плаши. Да, когато му е тъмно, винаги се плаши, щото може да му кажеш, че има мечки, че има това, че има онова. И като светнеш, да види действителността, съвсем различна. Аз за туй винаги се моля за светлина в съзнанието, светлина. И в писанието е казано: първите думи на Твореца бяха “Да бъде светлина”. Колко елементарно, абсолютно елементарно. Едно момченце го вързали негови приятели за един стол и му изброили там някакви прегрешения негови. И ще го осъждат на смърт, ще му отсекат главата и го ударили с един мокър пешкир по главата, по врата, засмели се, светнали лампата, то било тъмно, то не мърда от стола - то умряло от страх. Една чума отива в един град да вземе 10 000 човека. Един я попитал за какво... “Трябват ми”, вика, “10 000 ми трябват”. Като се връщала, той я попитал “Ами те 100 000 умряха. Ти нали каза 10 000?” “Но 10 000 си ги оправих аз, онез умряха от страх”. Изобщо страхът е навред в тая работа. Един носи изследвания от химическата лаборатория в болницата и вика на личния доктор “Докторе, умирам от страх какви са ми изследванията!” Той ги погледнал, рекъл “Гарантирам ти, че няма да умреш от страх, от друго ще е”. Но да се посмеем малко. Но страхът не бива да бъде в нас. От какво да се страхуваме?! Няма от какво. Някой вика: нали ще умрем. Който се е родил, всеки ще умре, бе. Какво има чудно и интересно в това? Докато си жив, поне да си жив. А колко живи има, пък са умрели. От страх образно казано. И Учителя казва “Животът е красив, когато човекът е смел”. Поставен човек при хубави благоприятни условия вместо да им се радва, той се страхува, че ще ги загуби. Когато дойдат лошите, той пропуснал хубавите. Защо ти трябва да се страхуваш! Използвай каквото е. Каквото е това е. Ето когиталността. Е, един я пропагандира в България, ходи навред и разказва човекът. Дано го чуят. Колко елементарно. А е една единствена реалността. Всичко друго е измишльотина. Някаква мая, някаква илюзия. А човечеството са потопени в илюзии и сега се надяват да им изплащат пенсии. Не знам дали през септември или през октомври ще кажат няма пари за пенсии. Може и през ноември да е, не ме интересува. Но ще дойде мигът, когато няма пари, просто няма пари за пенсии. Ако толкова плачеш за пари, ще им напечатат книжки, но няма какво да ядат. То няма ресурси. Ще им дадат, ще им увеличат пенсиите, ще им дадат по една чанта с пари. Имаше, дали тази година беше или миналата, през юли месец, се падна 4 вторника 4 недели 4 там съботи. станал на много годините туй. И когато се случи, на всеки му се дава по една чанта пари. И аз си помислих в един миг: ако на всичките ни раздадат по една чанта пари и идем с чантите на пазара, кажи ми, какво ще правим? Ти виждаш какви човешки галотии невероятни. Няма никоя твар на планетата, която да се разправя с такива книжки. Аз ти говорих за Кубилай хан. Още откога е тръгнала тая история. Забранява метални пари и пуска само книжки. И да им ги сменя, защото се късат, печелил огромно нещо. Ето туй го е описал Марко Поло. Той е бил 17 години под крилото на Кубилай хан, защото той го е видял, че е умен мъж. Ей, виждаш ли колко са простички, елементарни нещата! Но хората не искат да вярват в тая простотия - да държиш дръжка на мотика, проста работа. И да ти кажа, хубавото е, че по дръжката на мотиката не е констатирано да има вируси и микроби. Там се не държат. Не зная защо. Не им е изгодно да стоят там. А навсякъде другаде, де пипнеш, е възможно да има някакви такива гадинки.

Таня: Така ли? Ти си стигнал до този извод? 
Веселин Орешков:
 Да, честно ти го казвам. Нека да го проверят и учени. И ще се констатира, че на дръжките на мотиките не се завъждат микроби, бацили, вируси и така нататък 

Таня: чичо Веско, да не изчезнат сега всичките мотики? 
Веселин Орешков:
Танче..., ама не щат да държат дръжки на мотики. Душицо, ето ти леснотийката. Натиска клавишите на компютрите. То проста работа. Един клавиш да го натиснеш един милион пъти, един милион пъти все туй прави. Такава скука аз не мога да изтърпя. Честно ти го казвам. А в природата никога миг няма да се повтаря с другия. То е нещо невероятно, то е функция. Хората не обичат функционалността. Обичат да си се излежават дали на пясъка на морето или някъде другаде. Англичанинът рекъл: ако може да седнеш, не стой прав. Представяш ли си! Даже той игнорира вървенето, вървежа. По-добре да си се спрял на едно място. Като върви му по-зор. А пък като седне - по-лесно. Вика: ако може да легнеш, още по-добре. Да, дай всички да лежим, да легнем, па да видим какво ще правим. Няма функция да има. Как ти се струва? Що ще стане животът? Ей колко неща елементарни ги стъпкваме.

Таня: А защо в последно време,ние с теб си говорехме тук преди интервюто, сякаш обичаме да ни лъжат. Обичаме да вярваме в лъжите, си говорихме с тебе.
Веселин Орешков: А да, да, ти го зададе тоя въпрос. Защо обичаме да слушаме лъжи и измами отколкото истината. Виж какво ще ти кажа, когато отидеш при един лекар и се оплакваш, че нещо не си добре и той ти каже “Не бой се! Няма да умреш”, мислиш ли, че му казва истината? А? Отговори ми? Лекарят му казва “Не бой се, от тая болка няма да умреш”. Изобщо той няма ли да умре? Ще умре. Но ако му каже, че ще умре, на оня му е криво. 

Таня: Така е. Да. 
Веселин Орешков:
Защото някак си не му се иска да умре, но който се е родил, трябва да умре. Това е редът. Ето истината ги дразни. Истината ги обезкуражава. Истината е, че ако се посее, накопае една алея и да се посее лук, ще се извади лук от там. Но трябва да държи дръжката на мотиката. А на него не му се хваща. И по е истина, ако му кажеш, че лук има в супера да иде да си купи. Е, дават им. Дават им едни, дето от семка стават. И утре ще направят изкуствени лукове, да го знаеш от мен. Вече туй от арпаджик три години да се разправяш да му направиш глава лук. Сега от една година ей такива глави правят големи. И не лютят и хората ги ядат, защото не лютят, а лукът трябва да люти. Виждаш ли как им изнася все по такова, дето е встрани от руслото на живота. Самички влизат там. Никой не ги вкарва насила. И много умело работят тез, които имат изгода като покупатели. Пускат им неща, които ги удовлетворяват. Те си вадят парите, които са заработили с големи усилия, купуват ги. И понеже не са се напъвали никак, то приятно за ядене и за пиене, което са им направили. Ти знаеш ли какви химици има. А иначе вкусовете са прости - минаваш под круша, може да е стипчива. Ми, почакай малко, тя ще омекне и ще става сладка. Ама той няма време да чака. Мечките ядат такива стипчиви круши, а пък 600 кила мечка, ако те удари с лапата, цялата ще хвръкнеш. А човеченцата? Аз ти казах за шоколадовите бонбони на масата - дресировка, те са адресирани. 

Таня: От малки.
Веселин Орешков:
 От малки. Ето тая привидна леснотийка, привидна благополучие някакво, и аз не знам. 

Таня: И все пак и ние родителите го позволяваме. 
Веселин Орешков:
Ама всичко си правим ние, бе душицо! Аз не видях никой отнякъде да е дошъл, от космоса ли, от Орион, от Нибиру ли, ...кимбири откъде! Загледай се - всичко си го прави всеки един от нас. Аз сто пъти съм казвал: каквото човек направи на себе си, никой друг не може да му го направи. Никой. Дали е добро или лошо. 

Таня: И сам човек избира пътя си - лесния или тесния. 
Веселин Орешков:
Ама това е онова велико право, което му е дадено. Ти нямаш право да го спираш. Дори ако се опиташ да го спреш, ти го спираш от развитие. Щото ти го държиш насилствено тук, а той трябва да си чукне главата там и тогава има личен опит. Ти проумяваш ли, че нищо не става с казване. Размисли се, всеки човек трябва да го препати и чак тогава проумява. Не може иначе. Съдбата върви след нас с една пръчица, като се отклониш насам, чукне те. Има една песен на Марин Камбуров: “Чук, ох. Чук, ах. Ще вървиш в пътя прав.” Туй е едно от четиристишията, много хубава песничка. Практически всеки го следят някакви сили да го предвардят от по-лоши неща, но ако му е дебела главата, той трябва да провери. И когато провери, вече грешка няма. Как хубаво са наредени нещата. И сега което става, това е само за добро, вервай ми. А колко хора, желаейки да се върне онова време, което беше неестествено, затова излизат, скандират, врякат. 

Таня: Не пропиляват ли ценно време? 
Веселин Орешков:
Пропиляват си, изобщо целия живот си пропиляват. Ще ти кажа едно 365 дена в годината да живееш благочестиво, 364, и на 65-ия ден да направиш, може убийство, нещо, което не върви в крак. И изведнъж всичките кажат “Ее, какъв разумен човек беше! Виж какво направи.” А 365 дена да живееш безпътно и накрая проумяваш, че това е недобро и решаваш повече няма да живееш тъй. В следващия момент да идеш оттатък, отиваш с това съзнание. Виж какво значи един ден! 

Таня: Много обичам, че всеки път стигаме до тая точка, която е може би фундаментът - че всеки миг е важен.
Веселин Орешков:
 Всеки миг е ново начало!

Таня: Благодаря ти, чичо Веско.
Еех! И аз ти благодаря, Танче.




Това може да Ви заинтересува


Таня Борисова Таня Борисова
Таня Борисова е създател на онлайн платформата Портал12. Автор на множество текстове и видео материали по темите за личностното израстване, духовното развитие и призванието на човек. "Портал12 е израз на нашата вяра в личната и колективна отговорност за важната роля на България в развитието на нов тип мислене през след...

Спонсори на Портал12