Великото познание на исихазма не е в усвояването на Бога, а в сливането с Него (ВИДЕО)

Представяме ви пълна видео лекция на Тодор Димитров - Исихазмът като праксис и теория, която се проведе във Велико Търново.

"Сега в третото хилядолетие, ние в лицето на квантовата физика и науката въобще, строим ядрени колайдери, за да регистрираме и докажем божествена частица, а в X, XI, XII, XIV век е имало отработени съзнания, които са имали в личния си опит визия, пряк докос до божествеността, от която са черпили знания, които ни оставят. Ние работим и усъвършенстваме техническите си приспособления, а исихастите са отработвали психосоматичната си цялост, която е можела да понесе божествената енергия. Колко е голяма разликата в търсенията на съвременния човек съпоставени с потребите на тези великани на духа, отработили душевното си око, с което навлизат в енергетичната творческа тайна на Бога, като категорично разграничават божията енергия от недостъпната за познание божия същност.

Затова съм подбрал цитати от творчеството на Григорий Палама, Григорий Синаит, Симеон Нови Теолог и от житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински, които според мен най-добре осветяват темата праксис и теория, отговорна преценка, но ще повторя думите на Григорий Палама: „Човешкото слово не се опитва да говори за онова, което не може да се вербализира, а само изказва формата, определяща състоянието на отработеност на говорещия“. Зато аз предоставям на вашето внимание техните слова, а изводите ще се опитаме да ги направим ние.

Мистикът – казва Ваклуш Толев – е реален в реалностите на идеите и затова търси непосредствена връзка с тях, освобождавайки се от антропологичното, човешкото. Те не стигат до крайности, не отричат човешкото да го култивират, не слагат своя порив върху разума като средство за познание на света и като средство за контакт между човека и Бога, защото за тях той е много крехък и не може да издържи напрежението на божествената енергия. За тях познанието на света на идеите може да стане само чрез вътрешно вживяване, а не чрез външна философия. Тя е само началото на пътя към знанието.

Праксиса – първата формула дава известни нотирани поведения. Въздържание от удоволствие – безспорно, какви удоволствия може да търси един монах?! Бодърстване – може би, за да уплътнят фразата на Христос: „Духът е бодър, материята е немощна“, знаете, че често са прекарвали, всички монашески формули са прекарвали в денонощни бдения. Търпение и послушание, които са пословични. Ще си позволя да ви прочета от житието на Ромил Видински това, което е написано от неговият живописец, Григорий Доброписец, за да си дадем сметка в какви форми на отработеност са поставили, за да достигнат до това, което се нарича търпение и послушание, които при тях са просто пословични: „След като добрият Отец Синаит вижда, че добрият Роман е още млад телесно, а най-вече по душа, той приема да е познавач на божествените дела, проумява и му дава работа, съответстваща на нуждата и разума на този млад труженик, страдалец. Имаше един старец, престарял старец, парализиран тялом, пламтящ от ярост. Заради тази ярост никой от там служещите не можеше да го успокои. Великият онзи пастир видя това и понеже познаваше истински правилното служение на добрия Роман към болните и че никой друг не ще може да прислужи на стареца като него, заповяда му да служи на болния. Освен тези болести, старецът имаше разхлабен стомах и не можеше нормално да приема друга храна, а само риба…“ и какво прави този добър труженик? – Изучава риболовното изкуство „ и нощем плетеше мрежи, денем ловеше риба и така носеше подходяща храна на стареца. През другите сезони на годината риболовът му беше успешен и умението му сполучваше, но през зимата му беше много трудно да лови, защото мястото беше неимоверно студено, така че водите на онова място се вледеняваха като камък от силата на студа. Снегът се задържаше до април, тогава дълбоките места на онези езера, които местните жители наричаха вирове, биваха напълно замръзнали поради големия студ и както казахме той не можеше да се сдобие с обичайният улов. Поради това и двамата бяха обзети от скръб. Старецът понеже бе лишен от риба, а добрият прислужник заради стареца. Веднъж неговият настоятел, оня парализиран старец му заповяда да отиде да налови риба. Нареди му да ловува точно определено време и така да се върне бързо, но добрият ловец намерил благоприятният улов удължил времето повече от позволеното. Когато той си дойде, старецът прочее не го посрещна радостно, въпреки че бе донесъл риба повече отколкото, когато и да е, а го обсипа с много грубости и укори, знаейки неговият търпелив и покорен разум. Взе рибите вътре в килията, а ловецът остави вън от килията. В онази нощ, в която от небето се сипеше сняг, защото времето бе студено и снегът покриваше онзи страдалец, така че той не се виждаше никак. На сутринта след като разровиха снежната грамада, намериха го полумъртъв сред снега“ – може ли да си представим измеренията на тяхното търпение и формата им за послушание, което за нас граничи с брутален мазохизъм? Вижте през какви неща са минавали, за да се изчистят, за да достигнат до онова състояние, което те наричат достоен.

Трябва да обърнем внимание, че чистотата винаги е в някаква връзка с поносимостта, затова и Христос казва на апостолите: „Много неща имах да ви кажа, но не може да ги понесете сега“, точно тази велика тайна е вложена в подготовката наречена праксис, защото и Григорий Палама ще ви каже: „Този, който въпреки своето знание не се намира на изисканата висота, сам подлага себе си на наказание по-голямо от предвиденото за незнаещите. Затова обаче не е виновно знанието“ – вижте какво предупреждение!

Значи има пряка потреба и връзка между чистотата и знанието, което освобождава енергиите на съдбата. Вижте колко е точен: „Който въпреки своето знание не се намира на изисканата висота“ – става въпрос за едно знание, което е от размера на откровение. Затова и Ваклуш имаше една странна фраза: „Неграмотния има простено незнание. Невежия има непростено знание“. Не може да не се върнем назад, за да правим тази връзка, защото както казва Йоан в евангелието си:

„Съществува истинска светлина, която просветлява всеки човек, идващ на света“, а Христос ще остави изключителни бисери за това каква е връзката между словото и енергията и светлината. Христос оставя нещо много интересно в идеята за честота към своите апостоли: „Вие сте чисти – казва Той – чрез словото“. Праксисът за апостолите е извършен затова, че са били свидетели на словото. „Ако не бях ви казал, не бихте имали и грях“ – вижте колко интересна формула – и понеже казахте, че знаете – на вас няма да ви бъде простено“.

Великото познание на исихазма не е в усвояването на Бога, а в сливането с Него. Усвояването е въпрос на етап, а сливането е цялостен живот. Постигналият това състояние наблюдава като видение божествената светлина без да бъде унищожен от нея, защото е вече достоен за нея. Тази светлина виждат тримата ученици на Христос на Тавор. Тази еманирана сила открива много висши идеи."

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО: