Търси

Василид: Гносисът се отличава от вярата, както Духът се отличава от материята

27.01.2020 г.
2866
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Лекция на Елеазар Хараш за гностикът Василид:

Това е същество от дълбините Божии. Както ви казах и преди, мистичен сирийски монах, познавач на това, което е по-дълбоко от вечността, той с времето много не се занимава. Книгите му, почти всички горени, без три книги и половина, голяма част от тях са наука за Бездната, за Безкрая. Него вечността много-много не го интересува, тя е ограничение на Безкрая.

Василид казва: Моето учение е за един на хиляда.
Василид е живял в Египет и тези дълбинни неща ги е научил там. Според него, Първото Същество или Бог е в състояние на едно постоянно откровение на Любовта. А що се отнася до благата вест за човека, това е единствено гносиса; не е евангелията, гносисът, откровение пряко от Бога, което трябва да заслужиш. Това, което гносисът дава на човека, не могат да го дадат милиони евангелия и църкви. Пак ще повторя: Не могат да го дадат милиони евангелия и църкви, милиони свещеници. Откровението на Бога към човека е единствената блага вест, а не ограничените бедни евангелия. Досещате се, че е отлъчен от църквата, пък за него това е радост, както и Боян казва, такива неща са белег на огромна радост, трябва да празнуваш.

Казва: Аз нося в себе си само една библия – това е Бог. Това е Бог в моя живот и плеромата, пълнотата, която Той ми даде, това е моята библия. Аз нося неизразимата пълнота от Безкрая. Гориха книгите ми, защото смятаха, че учението за Безкрая е страшно, но и аз така мисля – Безкраят не е намясто за нечистите съзнания.

Написал е най-опасното евангелие, но поради голямата му премъдрост, то смутило т.н. светци, и те са го нарекли „прекален светец“. Той ги е смутил, те го нарекли „опасно“. И понеже Василид бил безупречен аскет, това му го признавали, но се страхували от него – безупречен, отдаден аскет. И понеже те не могли да го унижат, го нарекли и така си го водят -  „прекаленият светец“, т.е. един вид някакъв странен човек.

Живял в Сирия, Персия и Египет около II-и век. Той е странник в този свят и сам го казва: Аз съм странник от Безкрая. Аз не съм от вселената, аз съм от Безкрая.

Прекалено дълбок и оригинален мистик и учител. Не само светци се плашели от него, но даже и гностици, и дори една част от тях го изоставили и минали на своите мъдрувания.
Василид е древноизбран дух и както ви казах, той казва: Моят дух е по-дълбок от цялата история на света. В моя дух няма нито свят, нито падение, нито грехопадение. Аз съм дух от Бездната, а не от вселената. Животът на земята не е реален; отвъдният живот не е реален. Във вечността животът е полуистина. Тоталният и Велик живот е в Плерома на Безкрая, Великата пълнота на Безкрая. Вечността е само подготовка за Безкрая. Той е призовавал към себепознание, което е себезавръщане. Това става чрез гносис.

И така, Василид:
  • Няма смисъл да се отричаш от църквата и от света, защото те не са реални. Трябва да се отречеш от всичко нереално в себе си.
  • Истината никога не е искала от човека да бъде религиозен. Истината иска да бъдеш чист дух. Тука той не говори даже за душа. Душата също е зависима и тя, ако не познае духа, не може да влезе в Безкрая, тя ще остане във вечността. Както и да е, друг път ще говорим специално какво казва той за душата.
  • Човек трябва да бъде чист дух, достоен за Бездната, достоен за Великата Безкрайност.
  • Праотецът е Бездна. Той Самият никога не се ражда.
  • Всяка душа, която е получила тази тайна, гносиса, се превръща в поток от светлина и тя може да се завърне в чистия Дух, който е Синът и спасителят.

По природа Отец е без корени, без място, Той е чиста, древна Мистерия. Той създава корените, но Той е без корен. Той живее в тях, Той им дава силата да растат, но Той е без корен. Сещам се, както казва Ал Халладж: Той създава водата, но не пие вода.

Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез гносис.

Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.

Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са стара, паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни с тези слабост, с тези нисши сили и за тях е определен страшния съд.
 
Всеки търсач на Бога всъщност търси само едно – Плерома, своята цялост, която е била изгубена в старите светове и най-вече в Атлантида.

Тук една част от съзнанието е била ограбена и човекът е оголял. Това важи и досега. Сега ще ви кажа за нещо опасно, което се е случило в Атлантида. Освен сексуалните отношения с животни, това едно на ръка, нещо много по-лошо: една армия от пратуранци унищожава друга армия и хора от друг град. Унищожава хората от целия град и не позволява на душите да отидат в другия свят, завръща ги обратно в телата и ги превръща в армия - полупризраци, чрез много мощни и древни заклинания да воюват на тяхна страна и т.н. подобни неща, но много такива неща са се случвали в Атлантида.

Така човекът е оголял и е изгубил част от съзнанието си. Хората със слабости са пленени от неведението за Бога и затова те смятат, че Бог е жесток – напълно погрешно мнение. Понеже им е отнето, те нямат истинска любов към Бога и те смятат, че Бог е жесток. Но жестоки, казва Василид, са слабостите и сродяването с нисшите сили.

Бездната не е за вярващи, Бездната не е за религиозни хора – Бездната е за Синове.
Гносисът се отличава от вярата, както духът се отличава от материята и света.

Древността е била съставена от Божественост. Преди време ви казах, че има разлика между древност и минало. Древността е била съставена от Божественост, чиста Божественост; миналото е съставено от духовност, а сегашното време от религиозност и блуждаене. Точно там се намира, в тази религиозност голямото блуждаене.

Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена „Златния век“, тя е Златният век.

Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам по дългия път към Абсолюта и Безкрая.

Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение и чрез Себе Си Той се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.

Предателството на Юда, казва Василид, е таен Божий промисъл. То спасява нещо скрито във вселената. В един от следващите месеци ще говорим пак за това изключително същество и неговата голяма тайна; странно същество, останало неразбрано.

Казва: Ако църквите и света биха разбрали еретиците, те щяха да възходят над ангелското естество, щяха да надминат ангелите. Но понеже не разбраха еретиците, те паднаха още по-ниско дори от човешкото естество. А планът на Бога беше църквите да разберат еретиците и тяхната дълбочина. Но те не поискаха да я чуят и затова сега получиха огромния застой. Църквата не можа да понесе (някои от църквите понеже са знаели, някои светци) голямата мъдрост на еретиците, тяхната велика чистота и тяхната огромна устойчивост. Ето защо църквата се разруши отвътре, в реалността, вътрешната реалност. Така дяволът я завладя, казва Василид, защото тя не разбра замисъла на Бога и трябваше да го заплати със застой от хиляди години.

Църквата погуби еретиците и умря, а еретиците бидоха възкресени в живия Бог. Както ще видим по-нататък и за Юда: няма никакво самоубийство, но Бог и висшите същества пускат слух и разпространяват, че това е предателство и самоубийство. Това е специално за земните хора, те трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. А насаме във вътрешния свят - съвсем друго: Христос го възкресява и го завръща в Безкрая и в расата на боговете, съвсем друго нещо се случва. Ще говорим след време за Юда.

Да се върна на Василид: Поради своето неразбиране, църквата се потопи в двойна смърт – и тукашна, и вътрешна. Защо? – Който убива враговете си, винаги увеличава своите заблуждения. Това е древен закон. Който убива враговете си; не който ги преодолява, който тайно ги обича – който ги убива. Те са тайни съюзници, те всъщност не са врагове.

Казва Василид: Ако църквата беше възлюбила враговете си, еретиците, тя щеше да се срещне с тяхната скрита мъдрост. Бог щеше да позволи и тя щеше да се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на застоя и тогава Отец щеше да благоволи и да я благослови, такъв беше Неговия замисъл.

Само който е преодолял враговете си с любов, само той може да тържестува. Второто същество Луцифер е било родено само като светлина, а не като абсолютно реално същество, т.е. светлина, без да е реално същество. И сега, казва Василид, това същество-светлина трябва много да се учи от това падение, което му е подарено, за да върви по пътя към скритата Божия реалност, докато Бог го приеме.
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12