Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Лекция на Елеазар Хараш за гностикът Василид:Това е същество от дълбините Божии. Както ви казах и преди, мистичен сирийски монах, познавач на това, което е по-дълбоко от вечността, той с времето много не се занимава. Книгите му, почти всички горени, без три книги и половина, голяма част от тях са наука за Бездната, за Безкрая. Него вечността много-много не го интересува, тя е ограничение на Безкрая.
Василид казва: Моето учение е за един на хиляда.
Василид е живял в Египет и тези дълбинни неща ги е научил там. Според него, Първото Същество или Бог е в състояние на едно постоянно откровение на Любовта. А що се отнася до благата вест за човека, това е единствено гносиса; не е евангелията, гносисът, откровение пряко от Бога, което трябва да заслужиш. Това, което гносисът дава на човека, не могат да го дадат милиони евангелия и църкви. Пак ще повторя: Не могат да го дадат милиони евангелия и църкви, милиони свещеници. Откровението на Бога към човека е единствената блага вест, а не ограничените бедни евангелия. Досещате се, че е отлъчен от църквата, пък за него това е радост, както и Боян казва, такива неща са белег на огромна радост, трябва да празнуваш.
Казва: Аз нося в себе си само една библия – това е Бог. Това е Бог в моя живот и плеромата, пълнотата, която Той ми даде, това е моята библия. Аз нося неизразимата пълнота от Безкрая. Гориха книгите ми, защото смятаха, че учението за Безкрая е страшно, но и аз така мисля – Безкраят не е намясто за нечистите съзнания.
Написал е най-опасното евангелие, но поради голямата му премъдрост, то смутило т.н. светци, и те са го нарекли „прекален светец“. Той ги е смутил, те го нарекли „опасно“. И понеже Василид бил безупречен аскет, това му го признавали, но се страхували от него – безупречен, отдаден аскет. И понеже те не могли да го унижат, го нарекли и така си го водят - „прекаленият светец“, т.е. един вид някакъв странен човек.
Живял в Сирия, Персия и Египет около II-и век. Той е странник в този свят и сам го казва: Аз съм странник от Безкрая. Аз не съм от вселената, аз съм от Безкрая.
Прекалено дълбок и оригинален мистик и учител. Не само светци се плашели от него, но даже и гностици, и дори една част от тях го изоставили и минали на своите мъдрувания.
Василид е древноизбран дух и както ви казах, той казва: Моят дух е по-дълбок от цялата история на света. В моя дух няма нито свят, нито падение, нито грехопадение. Аз съм дух от Бездната, а не от вселената. Животът на земята не е реален; отвъдният живот не е реален. Във вечността животът е полуистина. Тоталният и Велик живот е в Плерома на Безкрая, Великата пълнота на Безкрая. Вечността е само подготовка за Безкрая. Той е призовавал към себепознание, което е себезавръщане. Това става чрез гносис.
И така, Василид:
- Няма смисъл да се отричаш от църквата и от света, защото те не са реални. Трябва да се отречеш от всичко нереално в себе си.
- Истината никога не е искала от човека да бъде религиозен. Истината иска да бъдеш чист дух. Тука той не говори даже за душа. Душата също е зависима и тя, ако не познае духа, не може да влезе в Безкрая, тя ще остане във вечността. Както и да е, друг път ще говорим специално какво казва той за душата.
- Човек трябва да бъде чист дух, достоен за Бездната, достоен за Великата Безкрайност.
- Праотецът е Бездна. Той Самият никога не се ражда.
- Всяка душа, която е получила тази тайна, гносиса, се превръща в поток от светлина и тя може да се завърне в чистия Дух, който е Синът и спасителят.
По природа Отец е без корени, без място, Той е чиста, древна Мистерия. Той създава корените, но Той е без корен. Той живее в тях, Той им дава силата да растат, но Той е без корен. Сещам се, както казва Ал Халладж: Той създава водата, но не пие вода.
Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез гносис.
Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.
Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са стара, паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни с тези слабост, с тези нисши сили и за тях е определен страшния съд.
Всеки търсач на Бога всъщност търси само едно – Плерома, своята цялост, която е била изгубена в старите светове и най-вече в Атлантида.
Тук една част от съзнанието е била ограбена и човекът е оголял. Това важи и досега. Сега ще ви кажа за нещо опасно, което се е случило в Атлантида. Освен сексуалните отношения с животни, това едно на ръка, нещо много по-лошо: една армия от пратуранци унищожава друга армия и хора от друг град. Унищожава хората от целия град и не позволява на душите да отидат в другия свят, завръща ги обратно в телата и ги превръща в армия - полупризраци, чрез много мощни и древни заклинания да воюват на тяхна страна и т.н. подобни неща, но много такива неща са се случвали в Атлантида.
Така човекът е оголял и е изгубил част от съзнанието си. Хората със слабости са пленени от неведението за Бога и затова те смятат, че Бог е жесток – напълно погрешно мнение. Понеже им е отнето, те нямат истинска любов към Бога и те смятат, че Бог е жесток. Но жестоки, казва Василид, са слабостите и сродяването с нисшите сили.
Бездната не е за вярващи, Бездната не е за религиозни хора – Бездната е за Синове.
Гносисът се отличава от вярата, както духът се отличава от материята и света.
Древността е била съставена от Божественост. Преди време ви казах, че има разлика между древност и минало. Древността е била съставена от Божественост, чиста Божественост; миналото е съставено от духовност, а сегашното време от религиозност и блуждаене. Точно там се намира, в тази религиозност голямото блуждаене.
Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена „Златния век“, тя е Златният век.
Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам по дългия път към Абсолюта и Безкрая.
Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение и чрез Себе Си Той се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.
Предателството на Юда, казва Василид, е таен Божий промисъл. То спасява нещо скрито във вселената. В един от следващите месеци ще говорим пак за това изключително същество и неговата голяма тайна; странно същество, останало неразбрано.
Казва: Ако църквите и света биха разбрали еретиците, те щяха да възходят над ангелското естество, щяха да надминат ангелите. Но понеже не разбраха еретиците, те паднаха още по-ниско дори от човешкото естество. А планът на Бога беше църквите да разберат еретиците и тяхната дълбочина. Но те не поискаха да я чуят и затова сега получиха огромния застой. Църквата не можа да понесе (някои от църквите понеже са знаели, някои светци) голямата мъдрост на еретиците, тяхната велика чистота и тяхната огромна устойчивост. Ето защо църквата се разруши отвътре, в реалността, вътрешната реалност. Така дяволът я завладя, казва Василид, защото тя не разбра замисъла на Бога и трябваше да го заплати със застой от хиляди години.
Църквата погуби еретиците и умря, а еретиците бидоха възкресени в живия Бог. Както ще видим по-нататък и за Юда: няма никакво самоубийство, но Бог и висшите същества пускат слух и разпространяват, че това е предателство и самоубийство. Това е специално за земните хора, те трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. А насаме във вътрешния свят - съвсем друго: Христос го възкресява и го завръща в Безкрая и в расата на боговете, съвсем друго нещо се случва. Ще говорим след време за Юда.
Да се върна на Василид: Поради своето неразбиране, църквата се потопи в двойна смърт – и тукашна, и вътрешна. Защо? – Който убива враговете си, винаги увеличава своите заблуждения. Това е древен закон. Който убива враговете си; не който ги преодолява, който тайно ги обича – който ги убива. Те са тайни съюзници, те всъщност не са врагове.
Казва Василид: Ако църквата беше възлюбила враговете си, еретиците, тя щеше да се срещне с тяхната скрита мъдрост. Бог щеше да позволи и тя щеше да се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на застоя и тогава Отец щеше да благоволи и да я благослови, такъв беше Неговия замисъл.
Само който е преодолял враговете си с любов, само той може да тържестува. Второто същество Луцифер е било родено само като светлина, а не като абсолютно реално същество, т.е. светлина, без да е реално същество. И сега, казва Василид, това същество-светлина трябва много да се учи от това падение, което му е подарено, за да върви по пътя към скритата Божия реалност, докато Бог го приеме.
