Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
* на снимката - подписът на Vangelis и нарисуван от него символ с думата ЕОН, която в гностицизма се свързва с божествените еманации или вечни принципи, както и непрекъснатия поток на битието. В класическия гръцки език думата ЕОН "αιών" означава дълъг период от време или епохалност.
"Самото творение е едновременно и падение, и път, и двете неща едновременно. И затова в този свят слизат изначалните Еони, т.е. изначалните излъчвания, наречени Учители, мъдреци, посветени и т.н., общо казано Учителите на Мъдростта. Те слизат, за да покажат Пътя."
Елеазар Хараш
Вангелис споделя:
Начинът, по който израснах, и начинът, по който разбирах света още от първата ми среща с музиката – първите ми спомени за музика – винаги са били различни. Представете си, че никога не съм израснал с идеята да стана известен, професионален музикант или композитор. Всички тези неща нямаха значение за мен, както и сега не означават нищо. Но през годините трябваше да правя определени неща, за да постигна определени цели и да имам възможност да създавам повече - да имам собствена технология, свое собствено студио и още много неща. За да постигна това, трябваше да мина през музикалната индустрия, която не беше най-доброто място за мен. Трябваше да им играя играта. Трябваше да бъдеш успешен, да ми се продават албумите, защото това е всичко, което интересува индустрията – продажби и успехи. Те искат хора, които могат да продават, и звезди, каквито и да са тези "звезди". Това беше много трудно за мен през целия ми живот, защото никога не им играех играта изцяло. Може би съм играл на 10-20%, но не и на 100%, което не беше много добре за самата тяхна игра.
Може би, за добро или зло, имах способността да пиша неща, които се наричат "хитове". Тези хитове ми дадоха възможността, от една страна, да осигуря технологията и материалите, необходими за изграждане на специфично студио с непознатио досега звуци, но от друга страна, те се превърнаха в най-голямото ми препятствие. Те ме лишиха от възможността да създавам нещата, които исках от детството си. Никога не съм има идеята да бъда популярна музикална звезда. Никога не съм бил типът "Вангелис", който звукозаписните компании се опитваха да продадат. Винаги това е било най-големият ми проблем. Бях промотиран по различен начин от това, което съм в моята Същност. Не защото не можех да го направя, а защото не беше мое първоначално решение – трябваше да го направя. В противен случай нямаше да мога да си позволя синтезатори или да оборудвам студиото си с най-новата върхова технология за създаване на нов тип музика.
Другата клопка на тази индустрия ако имаш късмета (или нещастието) да бъдеш успешен, е че трябва да се повтаряш. Това беше още едно нещо, което се стараех избягвам. Затова в звукозаписните компании често казваха, че съм труден. Не съм труден, но никога не съм можел да следвам тази "продуктова съдба" – да се повтарям, да бъда като безалкохолна напитка, торта или нещо друго от масовото производство. Понякога все пак трябваше да го правя, но не мога да кажа, че това ме прави щастлив. Може би хората, които ме подтикваха към това, го правеха, защото от самото начало създавах големи хитове. Това беше и доброто, и лошото.
Истинската борба е в това, което остава скрито. Колко пъти съм седял и съм свирил, учейки се всеки ден все повече и повече. Понякога правех неща, които не разбирам как съм направил. Тогава трябва да се върна и да ги анализирам или синтезирам. Често, когато тези неща се случваха, аз сякаш не присъствах напълно – физически уж съм бил там, но в същото време не съм. За да разбера какво съм направил, обикновено слушах музиката много по-късно, когато мога да я оценя обективно. Именно тогава осъзнавам, че има неща, които не знам как са се случили. Това винаги ме удивлява. За мен това е завладяващо. Но всичко това няма нищо общо с издаването на музика или с успеха. Това са две напълно различни неща.
В момента, в който осъзнаете какво означава музиката и я уважите, тя веднага става много взискателна. Това не е шега – това е изключително сериозно нещо. Сериозно не означава тъжно или строго – можете да се смеете, но въпреки това трябва да сте напълно осъзнаващи това.
Музиката не е наша собственост – тя е начин да изразяваме нещата, тя е код. Именно това кара Вселената да се движи и я оформя. Не мисля, че можем да направим нещо по-добро в този смисъл. Казвам "ние" като форма на изразяване, защото в крайна сметка става дума за идеи, визии и вдъхновение. Но всичко това са просто думи. Мисля, че най-точната дума е "да бъдеш на разположение". Когато си като радар, който улавя сигнали, музиката идва сама. След това вече я имаш. Технологичният въпрос е как да я материализираш, защото може да го имаш в съзнанието си, но......как ще я предадеш? Как ще я направиш реално достъпна, така че да може да бъде чута?
Затова трябваше да развия тази система, която всъщност ми даде възможност – с много практика през годините – да скъся тази дистанция между музиката и хората. Тя ми позволява да обхвана цялостния музикален спектър мигновено, без да си давам извинения да мисля дали е добро или не. Защото не знам, а и не искам да знам. Ето защо повечето от композициите ми......или по-точно казано, това, което наричам свои композиции – макар че не харесвам думата "свои" – остават скрити за мен поне шест месеца след създаването им. Не слушам това, което правя веднага, освен ако не става дума за филмова музика – това е различно. (бел.ред.: Вангелис създава едни от най-въздействащите музикални композиции за филми, като се започне от филма на Франко Дзефирели за Христос (Jesus of Nazareth) и песента в него - 12-я час (12'O Clock), включена в неговия албум "Heaven and Hell", който е издаден през 1975 година. Вангелис създава музика за едни от най-силните филми на 80-те и 90-те: Chariots of Fire (1981) ; Blade Runner (1982) ; Antarctica (1983); 1492: Conquest of Paradise (1992) ; The Bounty (1984) ; Alexander (2004) ; El Greco (2007) ; Cavafy (1996) ; Mythodea (2001) ; Rosetta (2016).
И Вангелис допълва:
Но когато говорим за музика като цяло, е по-добре да не слушаш това, което създаваш веднага. Когато го чуеш след известно време, като за първи път, можеш да прецениш дали в дадения момент е било добро. Тогава усещаш, че е било значим момент. Това е напълно различен подход към музиката, който следвам още от самото начало – от деня, в който започнах да разбирам света чрез музиката. Всъщност, това е начинът, по който разбирам света.
из интервюта на Вангелис, публикувани в YouTube.
по-долу можете да чуете някои непопулярни, но много въздействащи музикални композиции на Вангелис:
