Валентин: Плерома е състояние на вселяване на строго определена висша мисъл на Бога в човека

из лекция на Елеазар Хараш - Мъдростта на Валентин, 2009-а година, Варна

Лекцията е за плерома; плерома, т.е. пълнотата.
Плерома, това е чистият Божествен космос. Плерома или пълнотата е състояние, състояние на вселяване на строго определена висша мисъл на Бога в човека; строго определена висша мисъл на Бога в човека.

Най-великата плерома е Бездната и всички, които искат да познаят първичната Бездна, се натъкват на тайнствен предел, казва Валентин, натъкват се на тайнствен предел, защото не познават тайната на неведомостта.

Падането на световете се дължи на, забележете, Валентин казва, на мъдростта. Тя е пожелала да познае Бездната, но се е сблъскала с този тайнствен предел. Така се е случила космическата драма. Съществуването на този свят е начин да се спаси плерома от неминуема, по-голяма катастрофа.

Само този, който е сключил свещен съюз с Бога се ражда в Неговата плерома, в Неговата пълнота, в Неговата Истина.
В истинския човек няма свят, няма космос; има само пълнота. Това е първичното послание на Истината. И това е всъщност благата вест. Това е евангелието, това е благата вест, пълнотата. След време ще говорим за една голяма мистичка от Атлантида, подобна на Ал Рабия, но по-висока степен. Тя казва:

Там където е Любовта, няма вселена и светове, т.е. няма ограничения. Любовта живее в Бездната. 

В истинския човек няма църква, а само Истина и плерома, Истина и пълнота. Никоя църква не може да го побере, защото истинският човек не е нито земен, нито небесен, нито космически; той е плерома, предвечен. Истинският човек е дълбинна пълнота, която я няма в света и която я няма в космоса. Значи истинският човек е първична пълнота, изначална; тази пълнота я няма в света и я няма в космоса; той ги превъзхожда. Той е нероден, всякога жив, предвечен, не се нуждае от вечност и време. Той е беззаветен, немислим, така казва Валентин.

Истинският човек е блажен в своята пълнота, в своето единство и единородство с Отеца. Той има в себе си вечна мъдрост, която тече у него чрез Отеца. Само плерома има право да се устреми към Върховния Отец, Който е наречен още Праотец или Абсолюта. Значи, след време, когато се постигне вечността, ще се върви от там нататък към безкрайността. Но само  който е постигнал тази пълнота, има право да тръгне на този път.

Замисълът е превърнал кръста в предел, който не допуска човека да се завърне в плерома, в Отеца, в своята пълнота, ако не го преодолее. Ето защо кръстът е символа на този свят. Завръщането в Отеца може да стане само за този, който премине през кръста и съумее да съхрани истината и целостта в себе си. Но затова се иска мощна, дръзновена, велика и неизменна любов. А който не успее, който няма такава любов, си остава в брак със света и вселената.
Само за чистото съзнание се явява възможност за завръщане в пълнотата. Христос, който е чисто съзнание, е въдворил нарушения мир в плерома. Така го е запомнил, така го е въвел, че плерома е постигнала непоколебимо основание. Значи той е въвел плерома и тя е постигнала непоколебимо основание, което е самото чисто съзнание, т.е. самата природа на чистото съзнание.

Само благодарение на чистото съзнание пълнотата си остава цялостна и съхранена. Вселената и светът са една празнота, отделена от плерома, те са извън плерома, извън изначалното съзнание. Но след време великият замисъл ще напълни отново тази празнота. Но засега мъдростта не е още на тази висота, защото засега тя е лишена от Любовта, от своето скрито съвършенство. Значи мъдростта поне засега е отделена, лишена от Любовта и тя няма това скрито съвършенство.
Предвечният Христос е изначалното чисто съзнание. Това съзнание е било създадено в плерома, а сегашната мъдрост е изгубила тази чистота. И когато тя си върне тази чистота, вече ще се нарича не София, което е на гръцки, а ще се нарича с древната дума Ахамот, думата на гностиците, истинската дума за мъдрост. Не тази, която минава за мъдрост, София, а ще се промени името и ще се нарича Ахамот. Но засега София обитава все още в ада, в своята непълнота и в своето несъвършенство. Тази София-мъдрост, трябва да се преобрази в Ахамот, трябва да стане напълно съзнателна и да встъпи в брак с изначалната чистота. Тогава тя ще се върне в плерома.

След падението от пълнотата се е родила вторичната София-мъдрост, която по друг начин е наречена ума, умствената мъдрост, а разумът е бил изгубен; т.е. разумът е бил изгубен, останал е умът. От него се е родил демиургът или вторичния творец, който е създал космичните и материални светове, т.е. ограничените светове, поради липса на Ахамот, изначалност, първична Мъдрост. Той пак твори, но създава копия, отражения, защото е изгубил образа и подобието. И той само копира и запълва тези светове с отражения, защото не обладава Ахамот и е изгубил своята изначална пълнота, която се намира в самия Отец.
 
МЪДРОСТТА НА ВАЛЕНТИН
В най-голямото страдание е тайната на живота. Тука се намира скритото око на Бога. После казва: Божията воля спасява тези, които изцяло се обръщат към нея; значи които изцяло се обръщат към нея.
Ако човекът изцяло е заживял в Бога, той е превърнал времето си в плерома. Той е превърнал времето във вечност и върви още по-надълбоко.
Отецът, който е начален, първороден и несътворен, се е съединил с първичното слово, Логоса, за да бъде едно с вечния живот. Именно затова се е съединил, за да бъде едно с вечния живот. В това първично излъчване обитавало велико усещане за единство и уют. То било наречено по-късно от Словото, от Логоса, било наречено Любов. Тука била създадената мъдрост и тя пожелала обаче да обхване всичко, но разбрала, че има нещо необятно, нещо неуловимо. И тя разбрала, че е несъвършеена да обхване Праотеца. И впоследствие тя тръгнала надолу. Надолу била свободна, а нагоре за нея имало предел.

Луцифер е познавал много добре Бога, но не и Великата тайна, която е била скрита в Него. И именно с тази могъща тайна се е сблъскал той и е бил изпратен в долни светове, външни светове. Той е бил превърнат в зло, защото е бил могъщо преобразен от Тайната на Бога, т.е. Бог му е отнел нещо. Кое е това нещо? Божественият Дух. Бог може да отнема дух; тайната вътре в Бога може да отнема дух, може да отнема и душа, в случая Божествен дух; бил му е отнет духа.
Абсолютът е съвършен и безконечен. Той пребивава в неведома, безименна висота. Тука става въпрос за тринадесето измерение, но друг път може да говорим за това. Той е пуст, невидим, безначален, неръкотворен. Той е покой и уединение в собствената си скритост и безначалност. Неговата Бездна е била абсолютно несъществуваща, т.е. неограничена. Но по-късно Абсолютът е направил така, че Бездната е решила да бъде, т.е. Безкрайността да стане по-достъпна. И Бездната е решила да слезе, и да съществува чрез една част от Абсолюта, от Него. Тя е слязла надолу, преобразила се е и е станала Бог.

Кръстът, пак казвам, това е тайнственият предел на развитието. Той е границата. Той е това, което е пределът между външния космос и плерома. Значи той е мярката. Той е границата и който го мине, се връща в плерома; който не може, остава в космоса, в света, в ума и в преражданията.
Кръстът спасява човека от голямо падение и проваляне в кенома, външния космос или празнотата. Той спасява човека от нисшето. В кръста вертикалният път е спасителният път, възкресението, завръщането в пълнотата, т.е. в същността на Бога.

Кръстът е чужда среда за всичко нечисто, но чистият преминава през него и преодолява кенома, външния космос, земния живот, включително и астралния и менталния живот, той ги преодолява. Затова е много ценен кръста, след време ще говорим въобще за символите, тука само бегло споменавам.

За нечистия кръстът е враждебен и е много трудно да се обясни на нечистия какво са радост и възторг, които се раждат на кладата, които се раждат на кръста. Много е трудно да се обясни на обикновените хора какво представлява най-вътрешния свят на пълнотата и  затова те си остават във външния космос и в неразбиране.

из лекция на Елеазар Хараш - Мъдростта на Валентин, 2009-а година, Варна