Валентин Грандев представи формула на здравето и полезното хранене (ВИДЕО ЛЕКЦИЯ)

По време на Летния веган фестивал 2016, който се проведе от 23 до 26 юни във Варна, социалният активист и публицист, както и един от организаторите на събитието - Валентин Грандев изнесе лекция на тема “Основни правила за здравословното хранене”. 

В своята лекция Валентин Грандев представи основните принципи в храненето, които водят до оздравяване и дълголетие. Лекторът ни посъветва да се обърнем към традициите, като посочи факти, с които обясни защо да намалим количеството на храната, която приемаме, по какъв начин ни вреди месото и как да консумираме млечни продукти.

Първи принцип – Намаляване количеството приемана храна
Диетите са най-различни и имат едно единствено сходство помежду си. Повечето диетолози ни съветват да намалим количеството поглъщана храна и да увеличим физическата активност. Ако си признаем честно, те ни съветват всъщност да спрем да бъдем мързеливи и алчни към храна. В случая тези два смъртни гряха – леността и чревоугодничеството - са основният проблем в наши дни. Що се отнася до здравето, хубаво е да се намали въздействието на тези фактори и то с помощта на волята.

В днешно време има смущаващо много публикации, които твърдят, че няма никаква връзка между количеството поемана храна и здравето и дълголетието. Това е доста странно, защото поне през последните 60 години има многократни изследвания върху хора и животни, които доказват, че намаленият прием на храна сериозно се отразява върху здравето и дълголетието.

Всичко това започва в областта на диетологията още преди 5 века, когато роденият в Падуа Луиджи Коронаро, който на 35 години е бил един грохнал човечец, открива за себе си, че намаляването на количеството храна с 40% води до здраве и дълголетие. Той е написал дори книга и доживявайки до 103 години, със светлия си пример доказва на хората, че това е чудесен метод за лечение. Казвам ви това, защото първият принцип е доста изненадващ – не да спрем да ядем месо или нещо друго. Първия принцип е намалената консумация на храна.

Няколко пъти ще се върна към традицията на храненето у нас и по света. Традиционно, хората до преди няколко десетилетия са поемали доста по-малко храна, отколкото ние днес. Тоест, да спрем хранителния разгул, на който сме се отдали, дори да сме вегетарианци и вегани. Стоял съм на маса с хора, които се хранят по най-различен начин, и съм се впечатлявал от дивия им апетит.

Само преди век нашите прадеди са ставали сутрин рано и са работили по 12 часа на ден. Закуската изобщо не е съществувала като хранене. Обядът е бил съвсем лекичък, защото, ако се наобядвате с първо, второ и трето, не бихте могли да се сгънете да жънете и да носите снопи. Най-силното хранене е било вечеря, което е било доста по-малко като количество от това, което ние употребяваме днес.




Втори принцип - Да изоставим употребата на опаковани храни и да намалим сериозно приема на приготвените от други хора храни
Какво слагаме в устата си? Тук отново се появяват двата основни смъртни гряха. В случая мога да ви изненадам, но това, което не трябва да правим, е да се храним с опаковани, полуготови и всякакви готови храни, които щедро се предлагат в магазинната мрежа.

В момента „лекотата на битието“ вреди изключително много на човешката раса. Много е лесно да се приберем след работа, да минем през кварталния магазин, да купим пържена риба, която мирише на отрова според мен, и да я сложим у дома пред милото си семейство. Аз лично мисля, че онази магия на домашно приготвената храна съществува.

Трети принцип - Да спрем консумацията на месо
Традиционно нашият народ, пък и всички народи, са се хранили изключително рядко с месо. То е било само част от обредността на празниците. Месото носи огромен коктейл от химикали, заради интензивния начин на отглеждане. Животните се хранят с фураж, отглеждан също по интензивен начин – тоест животните поглъщат достатъчно торове и препарати.

Животните, които са затворени във ферми, се лекуват от първия си ден с всякакви странни лекарства. Освен антибиотици, на всички животни в големите ферми се дават и антидепресанти, защото, живеейки в тези малки пространства, при тези неестествени условия, те страдат, а това намалява теглото или млеконадоя.

И за да не се случва това, е по-евтино да се дадат антидепресанти, които заедно с хормоните и антибиотиците остават в месото. После при колене се осъществяват други химически процеси в животните, при последваща преработка на месото също се използват химически процеси. Вероятно в пържолата в един ресторант има следи от десетки хиляди химикали.

Всичко това влиза в колбата на тялото ни. Аз доста се съмнявам, че тези химикали, освен че действат на нас, не взаимодействат и помежду си, а какво се получава при тези химически взаимодействия, само Господ знае, защото науката не е способна и въобще няма ресурс да установи тези въздействия.




Четвърти принцип - Да се спре употребата на прясно мляко и да се намали драстично употребата на млечни продукти
В традицията на българския народ млечните продукти присъстват, но в десетки пъти по-малки количества от днешния млечен разгул, който съществува. Прясното мляко и прясната соя са неусвоими за организма. На изток, където соята е често срещано растение, там са открили ферментацията – и така правят тофу, мюсли и разни други такива продукти.

Ферментацията с помощта на гъби и бактерии дава възможност тези неусвоими соеви протеини да се превърнат в някаква усвоима храна. Затова на изток използват соята само във ферментиралия вариант и в никакъв случай както се случва в Америка и Европа. Средностатистическият японец или китаец би се изумил как ние западняците използваме соята. А вие дори да си мислите, че не използвате соя – соята в момента е пълнител във всеки един хранителен продукт.

Същото е и при прясното мляко – това е нещо, което не може да се усвои от организма. Прясното мляко може да се усвои след като ферментира, тоест във вида на кисело мляко и на сирене. Ако използвате мляко, използвайте го задължително само във ферментирали продукти и то много малко. Скоро говорих с една жена от Родопите, която си спомня как са живели там. Те са имали малко родопско говедо, което е малка крава, пряк потомък на дивия европейски тур - животното, от което са отгледани всички останали крави. Малкото родопско говедо се е хранело на свободна паша в планината.

Хората са гледали царевица и жито само за себе си, нямало го е безумието да се дават на кравата. Кравата им е давала 3 литра на ден. Пашата е била слаба на протеини, но достатъчно силна на витамини. За седем членно семейство са имали 3 литра на ден.

Тоест, подквасено или подсирено, запазено, защото обикновено са пости или четвъртък, петък не се ядат такива неща и остава само за неделя. Те са ядяли ферментирали млечни продукти изключително рядко. Горе долу това е дозата, която може да си позволи човек, който яде млечни продукти. Мляко всеки ден, дори и под формата на ферментирал продукт, в крайна сметка вреди на организма.

Какво е вегетарианство?
След редица изследвания Световната здравна организация определя вегетарианството като здравословна диета. Вегетарианството е традиционна диета, затова трябва да се уповаваме на традициите. Масово по света хората са се хранили вегетариански. На много места чак до средата на 20 век вегетарианството е отказ от всякакви животински храни.

В случая аз слагам знак на равенство между веганство и вегетарианство. Това е факт. Затова има и допълнителни понятия като лакто-вегетарианство (прибавят се млечни продукти), ово-лакто-вегетарианство (прибавят се и яйца). Има едни други хора, които се наричат песко-вегетарианци, които аз наричам... надявам се никого няма да обидя... псевдо-вегетарианци, които ядат риба и морски дарове. Морските дарове са лешояди. Те се хранят с умрели организми като така пълнят тялото си с всякакви вредни бактерии и химикали.