Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
„Постът не е пост, ако не е духовен“. „Мантрата“ повтаряна от мнозина, които бивайки инертни са готови да оправдаят своето състояние, като обезсмислят усилията на другите, става все по-популярна. Като оставим настрана фактът, че голяма част от твърдящите го изобщо не знаят какво се включва в понятието „духовен пост“, то идеята за ненужно усилие над тялото изпъква на преден план. А дали е така? Тялото и духът са двете различни части на едно цяло. Ето защо е естествено да се упражняват по различен начин. Изоставянето на работата по която и да е част, води до очаквано лош краен резултат, но…Хранителният пост е най-лесния начин да се започне промяната. Благодарение на него може да разберете, че се живее чудесно и пълноценно само с помощта на растителна храна. Дори това вече е победа над всевъзможните стереотипи, които ни втълпяват различни „специалисти“. Възможността тялото да функционира, благодарение на силата на слънчевите продукти се отплаща с чудесно настроение, чувство за лекота, произтичащи от рязкото намаляване на модерните отрови, приемани с обичайното меню.
Постът е великолепен начин да се превърнете в част от рода си, стъпвайки на пътя на традицията. Единението с предшествениците по този начин е възможност за осъзнаване на огромна палитра от обусловености, които погрешно в модерния свят считаме за проблеми и отбягваме, а това ни решение не носи позитиви. Постът е възможност да се обърнете към науката, която отдавна е обяснила механизмите на този така полезен навик у животните и у хората от миналото. По-задълбоченото му изучаване води до интересни „открития“ като например факта, че не се умира след три и повече дни без храна и вода (тримиренето практикувано дори от нашите собствени баби). И на последно място, но не по значение е…
Възможността да упражним контрол върху щенията на небцето и стомаха, на практика е работа върху духа.Преди да ни хрумне да насочим мисли и желания към Бог е редно да опитаме напълно самостоятелно да осъществим своите въжделения, а това може да се случи само благодарение на прекрасен самоконтрол, даващ възможност на тялото и духа да работят в единна цялост. Ето защо, дори само упражняването на хранително въздържание, без задълбочаване в освобождаването от греховете на езика, мисълта, сърцето и волята (сквернословие, клевета, блудни мисли, завист, злоба, гняв, мързел и т.н.), практически е първата стъпка в духовния пост.
Днес са много примерите на църковни отци, които благославят агнета и прасета „да бъдат постни“. Щедро разрешават всекидневната употреба на риба и морски дарове (за последните нямало никакви указания в светите писания). Не е моя работа да ги съдя за начина, по който се опитват да се харесат на паството си, но пак от техните редици строго размахват пръст с указания като: „Духовният пост стои над телесния, защото Сам Господ определя, че "не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека") (Мат.15:11)“ Подобна разнопосочност на посланията обърква и отказва мнозина, което изобщо не е Богоугодно дело. Ако се позовем на прозрението на забележителния английски поет от XVIII век Уилям Купър „Бог по неведоми пътища твори Своите чудеса“ (или на по-популярния превод „Неведоми са пътищата Господни“), то възможността за духовно развитие може да започне и от едно най-обикновено въздържание от определени храни и дори фактически започва с упражняването на волята. Ето защо не се вслушвайте в лошите съветници, а пристъпете към действие. Шансът да просперирате без да правите нищо е нулев.
Обратно на масовото твърдение постът не е „трудно дело, което изисква желание, усилия и голямо търпение.“ В края на краищата, до преди няколко десетилетия е бил практикуван от всички. Ето защо загърбете „съветниците“, подигравките от околните, упреците срещу поста и идеите, че е излишен и вреди на здравето и бъдете промяната.
В книгата „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“ съм споделил семейния ни опит с тази извечна практика и вдъхновението, и безпрекословната отдаденост на детето ни към нея – негово лично решение.
Във „Формулата на здравето или какво не се казва за храната“ поставям акцент върху поста като неотменна част на битието на всички народи от най-дълбока древност и необходимостта му за здравето на всеки индивид. Ето защо на тази тема е посветена цяла глава.
