Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Преди 4 години на този ден бях поканен в телевизионно студио като гост - пример за „Будител на нашето време“. Поводът за поканата беше 60 дневния поход през 20 планини, при който чрез направените над 2 милиона крачки целях да обърна внимание на случващото се с природата на скъпата ни Родина, да докажа, че околния свят не е враждебен и да покажа един щадящ, неконсуматорски начин на единение със света на Създателя. Отказах с неудобство от високата чест да се наредя до плеядата имена, които се появяват в главата ми щом се спомене този термин. Имаше и друго. Многобройните каузи, които защитавам, често са били неудобни за мнозина, потънали в меките лапи на комфорта. Тези хора хвърляха (и продължават да го правят) голяма част от енергията си, за да защитават предубежденията си. Ето защо си казах: „Какъв будител съм? Аз съм най-обикновен дразнител.“Година по-късно, когато за пореден път се зарових сред страниците на любимата история, изведнъж ми просветна. Паисий също е бил дразнител! Да не би чорбаджиите, водени предимно от желанието за печалби или невежите, готови да тръгнат след всеки са били щастливи, когато се появил монах, наричащ ги „неразумни юроди“? Едва ли? По-скоро са си казвали нещо от типа: „Той ще ми каже на мен. Кой е изобщо този бедняк?“
И сега да хвърля бомбата. Днес на будителите е далеч по-трудно, отколкото в онова време. Паисиевата „История славянобългарска“ все пак е била светъл лъч за всички, които са съзнавали своята нужда. За онези, чието его не пречело да признаят, че гледната им точка била грешна. За онези богати и образовани, които съзирали в нея средството необходимо за общото благо.
Днес добре отгледаното его, сериозно надхвърлило физическия размер на масовия човек, не позволява изобщо трезва преценка.Идеята за възможна собствена грешка в разбиранията не живее в главите дори и на хората, които преминали през поредица от разочарования в своите търсения са били принудени да следват всевъзможни посоки на развитие, т.е. са изповядвали безброй различни гледни точки. Дори такива хора са непоколебимо уверени в настоящата си безпогрешност. Удобството на позицията се защитава с всички възможни средства от твърде аморфното „има безброй истини“ до сигурното изнамиране на подходящо оправдание, щедро предлагано от богатия пазар на илюзии. Лекотата на битието срещу трудното признание „Сгрешил съм“, някак естествено води до очакван резултат.
Ето защо може да срещнете хора, които са „ревностни националисти“, празнуващи Хелуин. „Пламенни природозащитници“ хапващи месо, игнорирайки факта, че животновъдството е замърсител номер 1. Природолюбители, непознаващи нито един растителен или животински вид… Конформизмът вече е резултат и от насилието на лесния избор върху човешкото у нас.
Съществува и още един проблем - кандидат будителите.
Mнозината гурута надушили "бизнес" възможност многократно по-голяма, когато "следването на пътя" не е трудно, дори бих казал е лесно. Те убеждават своите последователи, че резултатите без усилие, без промяна в навиците и поведението са нещо напълно нормално. „Подаряват“ им безброй оправдания, „мотивиращи“ комфортната позиция, като използват споменатото его за лични облаги…
И така рецептата е очевидна: ако някой ви дразни с посланията си, то вероятно има за цел да ви събуди. Дайте му шанс. Никой от нас не е глупав, неразумен или мързелив. Просто посочените причини не дават свобода на очевидната логика да насочва към истински значима промяна. Ако нечие послание твърде много ви харесва с удобството си – поставете го под съмнение. Дразнителите са онези, които носят възможността за истинско развитие. Честит Празник!
текст: Валентин Грандев
