Ваклуш Толев: Шамбала е една Мирова школа на мистериите! (ЛЕКЦИЯ)

02.06.2020 г.
8606
Добавена от: Николай Василев
Шамбала е Духовната академия, в която се отработват бъдещи Коренни раси!
Като деца на Вечността, а само Бог е вечен, нека изпълним волята Му и нека се осъществим в Пътя Му! С Него на Път и Живот!

Ще се опитам да дам убедителни доказателства за един много важен проблем – човечеството в неговия вечен Път. В Коренните раси и техните разслоения, през които човечеството е минало, много е работено върху изграждането на човека – върху това, което днес се нарича венец на творението. Човекът е формирал своите податки още във Втората – Хиперборейската, и особено в Третата – Лемурийската, Коренни раси, а в Четвъртата – Атлантската, преди почти милион години, има едно съществуване с изградена мощна държава, с установени правила; с това, което казах – с религията като духовна потреба, нравствена градация и социална сила [1]. Така че човекът не е едно явление отпреди 5-6 хиляди години, както някои доктрини го представят.

Малко неточно е, както се поставя – че Шамбала е местото, откъдето идва човечеството. Има нещо, което се е разминало с великата тайна – къде е изворът на човешкия живот. Посочена е Шамбала, но не като фиксирано место в географията на нашето Земно кълбо, нито е белязан изходен пункт като присъствие в някакво отвъдно поле. Казвам, че има някакво разминаване, защото човекът има само един Извор – Неговият Отец! От Него излиза и затова в битието му е дадено, че е минал през няколко планети и в нашата той се уточнява като Син Човечески и Син Божий. Следователно човекът има само един Извор и няколко полета и планети на съществувание, в които ще продължи, за да се върне към своя Вечен и Неизчерпаем.

Шамбала не е първото гнездо, където човекът среща себе си с Великите йерархии, за да му създадат коловозите на бъдното и храм във всяко време. Той, човекът, много коловози е извървявал и никога не е спирал само пред един храм. Защото религиозното му съзнание като познание на Бог – като трансценденталност и иманентност, му е създавало и храмовете.
Човечеството не идва от Шамбала. Шамбала е само едно, бих казал, светилище, за което е трудно да се определи къде е географското му место, защото в стотици страници го опис­ват, но никой не е присъствал там! Стотици страници ни разкриват приказки и поетични образи, без да създават митология, а са по-скоро блъскани с митологични въображения, без да дадат ясни конкретни образци. В тези страници Шамбала се представя в най-различни нюанси.

Някои превеждат „Шамбала“ от „шам“, което значи „спокоен“; на друго место ще го преведат като „извор на щастие“. Но не е нито едното, нито другото. Тези, които търсят щастие, никога няма да бъдат удовлетворени – щастие не се намира. Това е евтино мисловно поведение на човека да се утеши, че е намерил нещо. В мига, в който намирате нещо, което може да ви спре и да кажете както Гьоте: О, миг поспри! Ти си тъй прекрасен!, изведнъж камбаните бият и ви сепват...

Така едни ще кажат, че това е местото на покоя, на спокойствието; други – че това е изворът на щастието; а трети – че там е обиталището на Великите посветени и ще разкажат едни странни истории... Десетки я описват – какво им е разказвал някой, но никой не е влизал вътре.
Прави се и едно сравнение, че Шамбала наподобява описанията, които е дал Томас Мор в своята „Утопия“. Но аз не виждам толкова реалистично виждане в Шамбала като приложение, както в „Утопия“ е казано – че човекът ще работи по шест часа (монасите не работят и толкова), нито пък в „Градът на Слънцето“ на Томазо Кампанела. Аналогии могат да се правят като мисловни концепции, но не и като реални постановки. Тези, които са пътешествали (както руският пътешественик Пржевалски), не са били допускани, за да дадат по-подробни описания.
Аз не искам да събудя разочарование, напротив – искам да имате едно вътрешно усещане за големите истини, от които човечеството нещо трябва да знае. По-скоро Шамбала е место, което една Космична енергия го прави храм. И ще ви кажа първата истина, която за мен съществува за Шамбала, а всички други приказки ще си ги прочетете и ще си извадите заключение – кой там е ходил, какво казва някой Панчен лама[2], какво казват други лами...

Шамбала започва след тезата на Сътворението, когато Четвъртата Коренна раса има своя манифестиран и физически вече усвоен субстрат, който умът може да ръководи. Защото още в Третата Коренна раса човекът получава енергетични сили, които трябва да се упражнят да ръководят физиката, трябва да упражнят влияние. И има едно въздействие върху човека – отвън навътре и отвътре навън. Така че Шамбала влиза в живота не като изходно место на Коренните раси на човечеството. Изходното место на Коренните раси на човечеството е в духовната същност! То е в оная Космична сила, която започва да създава още в Сатурн зачатъка на живота. Затова имаме Сатурнов период, Слънчев период, Лунен период и след това Земния период – на човека. Именно в Земния период Шамбала става храна на човечеството.

Шамбала влиза в живота на човешкото битие при наличието на Четвъртата Коренна раса!
Тя излъчва Петата подкоренна раса – става нейна майка, нейна родителка. Петата Раса осъществява човека вече столетия не, а хилядолетия битие за Бога и в името на Бога. Осъществява го чрез Седемте Лъча на еволюцията[3], за да могат да го направят това, което големият Учител на световната религия християнство – Христос, рече:
 „Аз и Отец едно сме!“[4]. Така че от Петата подкоренна раса на Четвъртата раса е това, което ние сме сега – Петата Коренна раса, която пък ще роди своето голямо дете в една утрешна бъднина, наречена Шеста подкоренна раса.

Затова, ако трябва да градираме идеята за Шамбалите, те са место, където се извършва посвещение и се ръководят съдбини. За да имаме съдба, трябва да имаме проявления, а ще трябва да имаме и предназначения. Това е именно Раят – първата, да я наречем, Шамбала, където Адам и Ева като представители от Третата Коренна раса е трябвало да получат своето велико кръщение и своето обетно задължение да научат един от големите принципи, който ги отлъчи, за да се разгърнат, за да работят, за да отидат да се потрудят. В коя – в четвъртата планета на раздела от инволюционност към еволюционност. Трябвало е Адам да се потърси и да откликне на оня ек, който го беше извикал: „Адаме, где си?“. Това ехо той търси сега в своя възродителен процес на обратното. Оттам започват великите Шамбали на човешкия род.
Там се решава големият проблем – там е утвърдено това, което е Адам като същност – умът; там е началото на разделителния процес на себепознанието, когато външните сили започват да спират своето въздействие и вътрешната сила започва да се осъзнава във видимост като божественост. Това е великата тайна.

Стотици години се е работило върху създаването на мозъка от страна на половата енергия. Тя не е била употребявана като лабораторна, възпроизводителна сила, а е работила както върху мозъка, който става антенна сила на идейностите, така и върху ларинкса, за да изразяваме словото. Защото: „В начало беше Словото... То беше в начало у Бога“[5].

Когато се е изграждал светът, ритъмът е бил основното нещо. Никоя Воля не е творила хаотичност, а от Хаоса, който е бременен с всичко, чрез Волята и другите вибрации се е създавал света. Така волята като действие, което е трябвало да сътворява, е имала нужда от приложното слово, за да стане след това то идея и култура.

Човекът в Петата подкоренна раса на Четвъртата Коренна раса е изведен от един велик Учител, от тези велики водачи, за които съм казал какво ни остави индо-арийската култура – идеята за водачество[6], защото тя им е белег. И именно едно такова същество, този вечен Ману, извежда Петата подкоренна раса от това не само мистично, а и реално-приложно место.
Ето откъде започва битието на Шамбала още в Четвъртата Коренна раса, когато Петата `и подкоренна раса, водена от едно Велико същество (което сме навикнали обикновено да наричаме божествено), се завежда на това райско место, за да получи всички потребности. Да получи всичко – от физиологията до душевните разслоения. Това е, бих казал, академичното место, където от Петата подкоренна раса на Четвъртата Раса се изработва човекът за Петата Коренна раса. Така че Шамбала е место на посвещение на „майката“ на Петата Коренна раса. Тя е битие, от което се изгражда човешкото поведение, от което се работи върху бъдната история на човека.

Шамбала е една академия – место на посвещение на отработения вече Адам!
Другото всичко е приказки – кой лама какво бил казал, какви хубости имало там (без някой да ги знае). Цар и жрец на тази земя бил Сучандра (или Ригден-Джапо). Сучандра бил първият владетел на тази земя, след това и други, които също така ще бъдат наречени царе, живели в свещен град (или дворец), наречен Калапа. Всъщност „Шамбала“ на санскрит е „Калапа“.[7] Забележете, трисрични са – това е един символ, че там може да се види една скрита знайност. Царете там са командни сили, владетели на тази земя. Това е место, което е отредено и ръководено от висши духовни същества, които са работили в съответните Периоди (знае се, че в Третия период – Лемурийския, са работили и архангелите[8]), за да отработят човека до Петата Коренна раса. И затова мога да кажа, че Шамбала е утроба, която е съхранила постижението – отработеното тяло, астрал и ум, от Четвърта Коренна раса. Там той добива своето право да учи великия закон – да познае доброто и злото.

Създадена е великата полярност в единство, за да се получи конфликтът. Знанието на добро и зло е право на боговете и затова е казано: Адам стана като един от Нас, боговете, да знае що е добро и що е зло. И Петата подкоренна раса на Четвъртата Раса донася на човечеството идеята за двубой на Духа с материята, за да се тръгне към еволюция. Ето ви принципи, които влизат, за да се усвоят, за да се приложат. Точно това изведено ядро от Петата подкоренна раса, с преобладаващи семитски племена, е трябвало да получи своето школско ограмотяване за бъдеще. Бъдеще, което ще се изведе в съответните Подкоренни раси на Петата Коренна раса, които създават култури: Индоевропейска, Асировавилонска, Египетска, Персийска, Гръцка, Римска, Европейска[9] (трудно е да кажа сега, че имаме Американска).

Знае се, че когато бялата Коренна раса е идвала, другите Раси са отстъпвали място. Когато пристигат арийците, които са част от нанизания конец на посветените в Петата Коренна раса, постепенно се изтласква културното битие на предишните Раси. Това е съвършено логично, защото културите се донасят в съответните Раси като йерархия на възможност да бъдат усвоени! Третата Коренна раса – Червената, е оставила големи паметници на остров Пасха, Великденските острови – статуи по 10 метра височина и днес ни напомнят за нея. Третата Коренна раса ни е оставила и циклопа, идеята за едно око. Виждате колко много е трябвало да работим до съвършенство, в което днес се харесваме. Защото в предишните Коренни раси някои от нашите сегашни органи не са били на същото място. В такъв случай винаги се поднася на човечеството идеята за един нов Майтрея, за един нов Духовен Учител, за една нова Духовна вълна, в която будността на някои от нашите органи ще облекчи божествения излив чрез интуицията или чрез откровението.

В книгата „Отворени двери“ Рьорих разправя, че от Шамбала през 100 години пращат по един от Великите посветени да прави нови епохи...[10] Ами оттогава минаха стотици хиляди години, защото Адам не е отпреди 5 508 години пр. Хр., както го пише Библията, а на няколко стотици хиляди години. А те през 100 години ще пращат по един обновител... Дори да вземем една култура на индо-европейците, които вече са излезли от утробата на Шамбала като начало на Петата Коренна раса... Та дори да вземем това и да проследим – поне от 5 000 или 10 000 години имаме знаци, за да видим наистина ли са идвали Посветени.

Човекът е трябвало да научи в Шамбала урока да общува със света. Посочва му се и Мировата душа, за да се индивидуализира във Вълната на Живота. Ето какви уроци Шамбала е давала на своите чада, ученици и бъдни Учители, за да изградят концепцията за Петата Коренна раса в приложението `и: Небе, земя, смърт и Възкресение. Създавани са светилища, създавани са тенденции на учения, с които се изгражда съответната култура, която една Коренна раса носи.

Четвъртата Коренна раса не носи културата на страха, но Петата е раса на страха – като внушение. Защото тя не е в контакт с Божеството както Четвъртата – тя е заземена раса. Властта вече на Петата Коренна раса е именно идеята за страха, която е култура на религиите. Нещо, което толкова реално е легнало в юдейската религия – страх от Божеството. То още в Битие, глава 3, стих 17, ще каже: Проклета да е земята поради тебе, Адаме.

Представете си – на земята, единствената опора на биологичния, сградения Адам! Диханието на Бога го прави богочовек, а трябва да живее под проклятието на земята, заради самия него. Ето какъв страх е събуждан в човешкото същество, което е имало за територия земята. (Както Антей, който е мощен само когато стои на земята.) И много времена е трябвало да минат душата му да изживее страха чрез онова второ явление – молитвата, с искането да му се даде, след като е обещал да даде. (Ето как влиза идеята за жертвоприноса – жертвопринос, за да може човекът да става свободен.) Така от проклятието над земята, ще трябва вечно да се покланяш, да се молиш вечно на твоя Саваот...

Представяте ли си как се разделя онзи, който може да види отвъдността, където силите са го ръководили, от този, който се вижда безпомощен във физиката си и не може да употреби мисълта и духа си за свобода?! Тогава му остава почитанието, събуден страх за уважения към висшето и идеята вече за магиите.

А Шамбала е разкривала на своите питомци в Петата подкоренна раса на Четвъртата Коренна раса идеите за Аватарите, идеята за Ишвара, или за Бог-Отец, с Когото трябва да се дойде до свободния Адам. Казвал съм, че Адам, който е сътворен човек, получава привилегията да ражда. Преди това тази енергия е упражнена не в негово участие. Човек е можело да се извади от пот или да бъде отгледан от яйце, но още в Третата Коренна раса, която мотивира живот за послешните епохи, Адам е натоварен да ражда.[11] След това, когато разглеждаме Троицата, виждаме, че Христос е роден. (Бог нито се ражда, нито се сътворява, а Христос се ражда, Светият Дух изхожда.) Адам получава раздвоение от целостта. Кога може да правите раздвоение? Когато сте цялостни. И той какво отделя от себе си? Ева – живот.

Така че Шамбала е духовната академия, в която се отработват бъдещи Коренни раси! Нейната легитимност като географско описание е само за утеха. И Рьорих си ги пише едни такива дълги, дълги страници – ама не е влизал там. И ламите, които му разправят, също не са влизали там. А махатмите си пазели един периметър, за да не бъдат докоснати в техните съзерцания... Великите посветени не ги докосва нищо – те живеят в такова поле, че вибрацията на човека не може да ги докосне. Какво значи, когато някой наругае някакво Божество? Собствен резил – нищо не му става на Божеството! Ирония, истинска ирония, когато ни поднасят: Пазим си периметъра, да не смутят нашите занимания[12]. Ами какъв живот ще им смутите? Човешки живот, божествен, полубожествен?!

Никой не бди и пази да не се нарушава спокойствието на Великите посветени в Шамбала, защото „шам“ значи спокойствие и няма нужда да си сложат пазачи, след като самото понятие излъчва спокойствие. Шамбала не е Олимп, където се дели добро и зло. (Някой от олимпийските богове да е имал върха на друго освен принципа на добро и зло? Не. Моисей да е дал нещо друго? Не.)
Космичният разум се демонстрира в тези вечни Рами, в тези вечни Учители, които ще отвеждат на съответното посветено место, приготвено така, че наистина да има спокойствие. Там посветените са без физически съзнания и в безвремие. (Следователно са в един по-висш слой – както е било съзнанието на Четвъртата Коренна раса, която е трябвало да слезе във Физическото поле, защото личното усещане на атлантите за живот е било по-реално в Астралния свят.) И нашият поет Димчо Дебелянов в своето стихотворение „Миг“, когато изпада в една вътрешна екстаза, казва: И нямаше там ни пространство, ни време. Ето какво е да присъствате в Космичния разум, когато не сте изцяло в своята планета за еволюция, каквато е Земята. Вечният, който присъства във всичко, е и Пътят на Еволюцията. Именно в тази разделна планета – четвъртата от еволюционния цикъл, наречена Земя, започва великият урок, на който нанизваме съзнания на човек в еволюционния коловоз. Конецът е нанизан с култури и културни съзнания и с историческа памет.

Един лама – Геше Ринпоче, казва: „Ако знаете учението на Шамбала – знаете бъдещето“[13]. Да, това е вярно в един пункт – че там наистина, както ви казах, като академия се подготвя битието на бъдещето. Но има нещо друго за това определение: доколко причастието, което се дава там, за да се отработи бъдещата Коренна раса (която от себе си да създаде седем подкоренни раси), отваря врати да е свободна от веригите на предишното възпитание. Защо? Защото вижте какво става – Бог-Отец казва на Адам и Ева да не ядат плода на доброто и злото. Но какво правят те? Ядат го. Свободни са от веригата на своята подкоренна раса – защото тя е култура, и си създават своя нова подкоренна раса. Генералният живец, който дава Шамбала, това е определението на тези събрани хора – да направи от тях утробна майка, а раждането е тяхно право. Адам и Ева го показват. И какво им се казва – че са станали като богове, а не грешници. „Грешници“ е идеята, за да ги управляват – а ги гонят като богове! Това е голямата тайна.

Вярно е, че там се знае бъдещето, но бъдеще, което дава свобода за себетворчество! Тайната на Коренните раси не е в дефинирането на знаменател, който прави нула, а в числител, с който може да прибавяте. Това е идеята да сте сътворци – епигенетичното начало в цялата еволюция. Човекът ще трябва да научи нещо повече в идеята на себетворчеството и себеобожествяването – без да отрича Божеството. И аз мисля, че смелостта на Христос беше толкова ясен израз.
Науката говори само за еволюция, но не за дегенерация, а в развитието има и този принцип – дегенеративен. Иначе би трябвало, по логиката за Шамбала, досега да сме станали богове. Не може!

В „Отворени двери“ има накичени неща: „Огнени знаци съп­ровождат ерата на Шамбала“[14]. Безспорно е, всяка ера ще носи по един огнен белег. Не може човекът в Шамбала, устройвайки Петата Коренна раса, да не носи вече тайната, която е сложена в Адама – ума. Той е огненият знак – желанието е светлеещо, а умът е парещ! Така че безспорен факт е, че всяка Коренна раса си е носила и своя знак.

Шамбала е наречена „страна на строго пазените тайни“. За нея винаги се е говорело и някои я еквивалират с това, което сега е дадено – че е символът на великото бъдеще – бъдещето на Майтрея, на идващия Буда и т. н. (Шамбала съществува поне няколко десетки хиляди години преди будизма, за да може да бъде обвързвана с тезата на Шакямуни[15], както говорят някои.) Безспорно Новата Духовна вълна – на Майтрея, като предсказание лежи в писанията. И няма нищо странно в това, защото, преди да дойде Христос, и пророците са го казали, а и Шамбала е казала, че всяка нова Духовна вълна ще се оглави от един Майтрея, т.е. от една Духовна сила, от един облечен в благодат – Помазан. И както знаете, пророците на старозаветието са го дали почти 800 години пр. Хр. Пророк Исая говори за Син, Който ще бъде роден от една Девица[16] – Този възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.[17] Така че дори когато Бог е прокълнал земята Си заради Адам – Проклета да е земята поради тебе, – му казва да тръгне да я обработва и да се развива. Кому беше нужно проклятието – след като е отгледан в Рая, след като е хранен, възпитан в Шамбала, след като в Битие е казано, че в Рая има реки, които текат и напояват... както за Шамбала се говори, че текат реки какви ли не щете.

Трябва всяко нещо да се изведе, всяко нещо да се доведе до неговата вътрешна тайна. Както Шамбала, и Раят в идеята на Сътворението също е утроба, само че много по-сгъстено в книга Битие е дадено. А някои от тези Далай лами и други, които дават описания, изпускат, че и в книга Битие има идеята за Коренните раси и техните инволюционни вибрации. И ехото, с което Господ е извикал Адама: Адаме, где си? А Адам казва: Гол съм. Гол! Човекът се вижда освободен отвътре и се вижда неудобен. Вижда се вън от Бога, за да започне урокът за обратния път – да се върне в Бога! Това е голямата тайна на райското Сътворение и обучението в Шамбала.

Ние сме сега в зачатъка на Шестата подкоренна раса на Петата Коренна раса.
Шамбала ще отвори една нова утроба за избраниците на Шестата подкоренна раса да получат своята грамотност за Шестата Коренна раса!

Тази Раса хилядолетия ще прави своето битие. Следователно Шамбала – макар и като география, и като институция на историческо присъствие, и като мирогледно виждане да я няма – ще стане лаборатория, в която човешкото тяло, с всичките негови устройства за съставяне на нова Коренна раса, ще е една основа за нова Духовна вълна.

Така, че Шамбала ще си свика сега чедата и на Шестата подкоренна раса на Петата раса, които ще трябва да създадат образцовия, свободния (и от мисъл вече!) човек на Шестата Коренна раса. И какво говорят за Шамбала – че там, в изграждането на тази райска обител, както е казано, има много степени, има йерархии, а онези, които няма да се нуждаят вече във висшето си поле от телесно око за техния живот, те сами ще си получат светлина. Тези, които са писали това, като Ендрю Томас, показват едно непочтено поведение към знанието. Спокойно можеха да отворят Откровението на Йоан и да намерят в глава 21-ва, стих 23-ти, че в новия Йерусалим вече „няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него“. Аз се учудвам, че не са прочели и „Апокалипсиса“, който е само преди 2 000 години. Тогава какво да кажем – че Йоан е познавал Шамбала или е бил в Шамбала?! Не му е нужна Шамбала на Йоан, защото той е имал Откровение от Висшия свят – там му се дава Откровение, не благоволение! В Откровението е казано дори защо – пояснено е кой ще даде светлина. В Шамбала е фиксирано поведение на изграждане на човека за Петата Коренна раса, а в Откровението на свети Йоана е дадена тайната на Битие в битиетата. Ето това е разликата, която не са разбрали – нито Томас, нито Рьорих, нито другите.

Трябва да правим разлика между едно описание и дори едно Боговдъхновение, което в повечето случаи е „работа“ на пророците, и едно Откровение на Христос. Христос го има и го дава на Йоан. Никой от 24-те старци, които стоят край трона на Вечния, не смее да скъса печат на Вечната книга, за да отметне съдба – Той е бил единственият, Който го прави...

Така че по-малко разкази и поетични въображения трябва да влязат в описанието на Шамбала. Защото никой не е бил жител там и както я описват, нямат представа от нея. Ако бяха ни казали, че Шамбала е Академия на познанието, която възпита, обучи и посвети представителите на Петата подкоренна раса като майка на Петата Коренна раса – да! А Откровението на Йоан ви говори за великата тайна на Шестата подкоренна раса и на Шестата Коренна раса. Затова светът няма да бъде унищожен сега. Там е казана голямата тайна – че не само няма да се нуждаят от външна светлина, а ще си светят сами! Какво значи, откъде? От онова, което при Сътворението е казано: Fiat Lux – Да бъде Светлина![18] 

Значи светът е една тъкан от светлина, а Слънцето и Луната помогнаха на човека, когато се обличаше в дрехата на плътта. Когато човек ще си светлее, тях няма да ги има. И не е важна идеята на разрушението, защото тя не е това, което се нарича инволюция. Слизането от горе надолу е, хайде да кажем, рушене на Божеството, а възземането – изграждане на Божеството. Тогава ще приемем, че Шива, Дионис, Христос са разрушение и възкресение. Това не можаха да ни кажат тези, които описват Шамбала – да познаят тайната на Fiat Lux, че човекът носи в себе се живата Светлина. Живата Светлина, на която, с освобождаването на своята по-тежка вибрация, `и даваме хоризонт и атмосфера да светлее. И всеки от нас, когато е имал малката будност, знае, че такава светлина у нас има. Оставям настрана великия Кундалини – дори когато влезе в Астралното поле, човек светлее. А Астралното поле е било реалност на Четвъртата Коренна раса – не са били така реални на земята.

Там някъде в Азия са останали и някакви елементи от миналото – намерено е писмо, което свидетелства за наличие на азбука и начин на изписване отдясно наляво. Цялото еврейско писмо (който е учил иврит, знае) се чете и пише отдясно наляво. Вижте как е освободена като остатък една подкоренна раса и какъв белег още носят – писмо отдясно наляво. За да дойде Петата Коренна раса, която работи с дясната половина – надясно. Защото Петата Коренна раса е трябвало да се освободи от паметта на миналото, на Атлантската раса, която е имала още сила на лявото течение. Следователно, когато намерим писмо отдясно наляво, ние ще трябва да знаем, че това е остатък от една стара подкоренна раса, а се казва като някакво величие, без да се разбере тази тайна. С коя половина се е работило, коя подкоренна раса е преобладавала? Защо дават данни за откривателства – остатъци от Четвъртата Коренна раса? Вижте колко много разлики настъпват за писмо, което Петата Коренна раса прави – с дясната ръка, с дясната страна. Затова, когато някой си позволи да прави хиромантия, за да види минало, трябва да види лявата ръка. Ако иска да гадае за бъдеще – да гледа дясната. (Това за съжаление малко се знае.) Нищо в света не е противоречиво, стига да знаем валенциите, с които е свързана личната ни съдба, социалният ни път, историческото ни присъствие и духовното възпитание.
Когато ще се извежда един Космичен разум към едно приложение на расовия, на племенния, на родовия, на личния дух, ще трябва да търсим тогава присъствието – като се почне от Ишвара и се стигне до личното божество. Ето защо Шамбала е заобиколена от какви ли не божества до такава степен, че човек не може да ги изброи.
Рьорих казва, че в Азия т. нар. пророчества и легенди са живи от незапомнени времена[19]. Логична е такава констатация, защото, когато е отведена една група същества от Петата подкоренна раса на Четвъртата Коренна раса, никой не ги е освободил от паметта на миналото. Там те са обработили тази памет. Навикът на миналото обаче трябва да бъде претопен, трябва да се излезе с нова валентност. Пазят се – но Коренната раса трябва да излезе с нова валентност, защото ще влезе ново осезание за познание на света. Ето защо някои места се наричат още и „музеи на астралния ни образ“. Значи освен Рая, освен Шамбалите, на тази планета ние оставяме и т. нар. „музеи на астрала“, върху които бъдещата Коренна раса – с мисловната вълна, с Духовната вълна почва да чертае един нов образ. И Бдителите – именно Висшите духовни същества, които са там, наблюдават развитието и промяната и с оглед на това кой с каква скорост отива към едно ново битие, го привличат и го включват в действието на онова, което в Откровението е казано: „И чух броя на отбелязаните с печат: сто четиридесет и четири хиляди“[20], т.е. съдействениците за изработването на нова култура, на нова религия, на ново битие.

Има едно много интересно усещане, което Рьорих прави в една своя поема, което безспорно Христос извърши като деяние. Рьорих пише: „Радвай се! Радвай се! Радвай се! Ловецо“[21]. Защото за Петата Коренна раса виждате как прозвучава в Христовите думи: Оставете мрежите и Аз ще ви направя ловци на човеци[22]. Нищо няма скъсано, стига човек да знае страниците.

Христос е разделното било на културите, които Шамбала е сложила в душите на своите възпитаници отпреди няколко хилядолетия, когато са изведени от загиващата Атлантида. И това сборно племе, определено за Пета Коренна раса, преминава през целия наш европейски континент. Последното сриване на Посейдоновата островност от Атлантида се счита някъде преди 12 хил. години, предпоследното – преди 200 хил. години, а в един изначален период е преди 850 хил. години.[23] След това е сложено това чакащо семе на живеца: Радвайте се, радвайте се, ловци!, за да даде свобода на една нова съставка: приложният ум в човека – осъзнаващ се като биологично начало, който вече няма да загуби своя Бог.

Шамбала е една катедра, ако мога така да се изразя, в която се четат лекции за висше знание! А дали е била в пустинята Гоби? Разбира се, ако си е свършила работата, ще я засипе пясъкът и след това снежност ще я обгражда. А блюстители там на пост няма поставени, има на различни станции по върховете на Хималайските планини... (Ние, българите, носим такава вибрация, защото също сме били там – и затова даваме уроци...) Така че пустинята Гоби (между Алтай и Монголия) е хубав символ и знание за обикновения човешки ум, че там е била Шамбала. Но от реките нито мед тече, нито пък целебни води – те са вътре у нас. Вътре у нас са, защото там, в Рая, който Бог беше създал за Адам и Ева, тези реки течаха и Той си взе от тях достатъчно, за да направи човека. А една вода, както съм казал, е астралният образ на Светлината. Без астрал нап­равен ли е Адам? Не. Без тази медоносност на ума направен ли е Адам? Не. Умът е медоносната пчела!

Казано е, че обучението на човека е преминавало през четири големи етапа. И че сега сме били в Кали Юга[24]. Тя била тревожната, тежката, порочната... а онези, които са били преди нас, в другите Коренни раси, не са имали това падение. Но още когато човекът е трябвало да се изгражда в Третата Коренна раса, има действие на насилие отвън, без той да съзнава това. Трябвало е да бъде събуден за болка, за да може да отреагира. Външната сила е упражнявана, за да възпитава, защото това е било необходимо – тя е играела ролята на дразнител. Покриването с материалност губи усетността и ще трябва насилие отвън, за да предизвика болка и да се създаде реакция. Тогава се вижда колко нужна е била болката и кога тя е играла именно роля на будност. (Затова сега често казвам: не наричайте страданието си другояче освен развитие!) Тогава са събуждали човека, за да може да се осъзнава, а когато е осъзнат вече, трябва да преценява. Който няма чувство за преценка, ще има само реакция на биологичната болка, а когато я прецени, ще знае какво иска тя да събуди в него.

Целта е да бъде събуден човека и той да потърси кой му причинява будност. Затова след това идва т. нар. „управител“, т.е. божествеността. Това е принципът на князете на душата, това е необходимостта от духовен ръководител, който трябва да имате в себе си. Другата теза е да се създаде чувство на почит чрез страх от неизвестното, голямото, неосъзнатото. Така започва човекът да почита своя бог с молитва, така се разгръща. А как ще го осъзнаете – дали с вашия ум, дали с вашата душа, дали с вашия Дух, това е вече йерархия на преценката. Но този, който ви ръководи, ви събужда идеята за изпълнение. Човек трябва да се научи да жертва, за да може да дава. Нека, когато дясната ръка дава, лявата да не знае[25], казва Христос. Защото смутеното дарение не е дарение – когато ръката ви определя щедростта на сърцето, нищо не сте дали! Позволете на сърцето да каже какво да даде ръката, а не ръката да каже: „Я се свий, сърце, не бъди толкоз щедро!“.

Така че виждате как вървят всички неща, докато съзнаем, че едно Божество ни издава заповеди, за да можем да се осъзнаем като себесъвършенство, или потребата, че сме. Когато човек се осъзнае, че е потреба, той се класира в защита и просветност; когато не се осъзнае, той е в стадо. Човек винаги може да бъде стадо, защото един път е Себе си като божественост, друг път е себе си като физика. И ето че „двамата“ стават нещо, което не се осъзнава.

Разказва се една легенда за великата чаша на Буда, която била обект на поклонение – как от четири страни четирима т. нар. пазители на света отиват при Буда и му занасят четири чаши от сапфир с разукраси, но той ги отказва. След това му предлагат обикновени чаши от черен камък и той ги приема, като всички ги слага в една.[26] Вижте, четири! В легендата има нещо вярно – четири Раси са минали, четири чаши – и ги слага в една. Създава една нова Коренна раса. Безспорно за Чашата на живота ще намерим достатъчно разкази и достатъчно рицарски подвизи – Граалът, Свещеният граал... Тя съществува – в Петата Коренна раса в Чашата, в Граала, е събрана кръвта от петата рана на Христос. А там, в Шамбала, са събрани четирите чаши на четирите минали Коренни раси, за да ни оставят един чакащ подвиг – това, което Петата Коренна раса с разслоенията си създаде – култури.

Ще се говори и за легендарния представител на мохамеданството, който ще дойде на бял кон да продължи правдата...[27] Вижте как си ги натъкмяват вече. И мохамеданството ще влиза в новата ера (остава сега и протестантството да влезе), защото съвременници говорят и пишат тези неща. А когато Шамбала е обучавала, нито е имало мохамеданизъм, нито будизъм и пр. Шамбала работи отпреди хиляди години – когато Атлантида потъва (за потъването `и поне има свидетелство, което идва от Солон и което ни оставя Платон). Едно Велико същество води остатъците от потъващата Атлантида на просветност, съхранение и бъдеще. А Рьорих ще сложи легендата, че ще дойде един Мунтазар, основател на нова ера в мюсюлманството. Дойде един Мохамед с посредствеността си създаде една религия, която е хилядолетия назад, защото дори не е пълнокръвно юдейство, което е 1 500 години пр. Хр. и където поне няма разкошните пилафи и други съблазни. Юдаизмът има строгостта, има жестокостта, но няма пилафи и обещания в райски шантани[28] и пр. Шамбала не се е занимавала със съблазни! Но послешните там обитатели на Тибет и на други места създават легенда след легенда, разправят си истории, пишат за красоти... Но когато говорят за оня велик бял кон, на който ще дойде новият Учител, не мога да си представя защо и Рьорих, и другите не искат да сложат, че това в Откровението е дадено – именно Йоан Богослов говори, че Идващият ще дойде на бял кон[29].

Както и когато ще пишат за този град Бенарес[30], където Буда е произнесъл първата си проповед, трябва да са малко по-далновидни. Сега се говори, че ще дойде Новата Духовна вълна, водена от Майтрея. Теософското общество преди повече от 100 години даде твърде много обяснения и го обяви за чакания духовен Учител на нова Мирова вълна. И говори, че трябва да бъде облекчен пътят и битието му от непотреби за едно по-дълго присъствие на земята. Нови Учители ще идват, но дали този така белязан Бенарес, за който се говори, че ще е изворното място за бъдещия Майтрея, това е под съмнение.

Когато ядрото, което ще основе Петата Коренна раса, е събрано от люлеещия се океан, който залива Атлантида, от много места се събират избраниците, за да отидат на великото посвещение. Ето защо, когато някои се опитват със символи да определят местото на Шамбала – това са указания, които времето отдавна е покрило. А Шамбала е в душата на всеки от Петата Коренна раса. Защото ядрото, което създава оплождащото семе на човечеството, което изгражда Петата раса, носи знание оттам. И затова човекът трябва да търси Шамбала в себе си! Както е казано в Откровението: Новият Йерусалим слизаше из небесата[31]. Има ли по-реален образ от това къде е Шамбала?! Така че всяка нова Шамбала ще трябва да слиза из нас – из висините, и ние ще `и направим едно земно гнездо там, където трябва. За да може в една такава школа Дошлият на бял кон, както се казва, да даде причастие за Нова култура.

Там по върховете на Хималаите се намира входът към свещената страна на Шамбала... – казва един лама – цялата мъдрост, цялата слава и целият блясък са събрани там[32]. И във Вишну Пураните говорят за моралния пад, който щял да настъпи, говорят за порочния човек.[33] Веднъж в нашата преса беше публикуван един текст под заглавие „Порочната младеж“, в който беше казано всичко, което уж е много адекватно на сегашното време. И всички си казаха: „брей, каква лоша младеж...“ Какво се оказа – че това е цитат отпреди 2 300 години. И тогава не са били по-добри.

Така че, ако през 100 години са идвали от Шамбала, пращаните от там нищо съществено не са направили. Не бива обаче да се забравя темпът на еволюцията и че през 2 000 години ще идва един Учител, който ще дава Мирово учение, ще има школи. Но виждате ли някъде колко дегенериращо поведение има? В Ганг още се къпят и се надяват, но от 5 000 години (след като е починал Кришна) да са видели някой да е дошъл?! Освен Буда, който с осмичния си път нищо друго не даде, а като Моисей – пак учение за Правдата. След като Буда отрече кастите, те си съществуват още хиляди години...

Махатмите, т.е. великите души, които са обитатели, които са йерархия в този живот – архатите, както ги наричат (или „лоханите“ на китайски), бяха предсказали и натоварват Рьорих да занесе приветствие на съветското правителство и хималайска пръст „за гроба на нашия брат махатма Ленин“[34], защото той разрушил стария свят. И не можаха да видят най-елементарното – че Ленин писа за всеки свой противник, че е бръмбар – убийте го! Махатми, „великите“ махатми...! Това е, което ме е тревожило и винаги ще ме тревожи. Аз не се страхувам да кажа, че тези махатми нищо общо нямат със световната еволюция. Махатмите дават на Рьорих поздрави и пръст, да отиде да ги занесе за „великия махатма“ Ленин, който унищожи няколко милиона. Ако това те наричат еволюция и прог­рес... Така не може да се мисли. Тези махатми нищо не създадоха в продължение на хиляди години в собствената си страна – къпят се в Ганг и пазят да не се наруши спокойствието им. Така че, когато говорят за Шамбала, трябва да се познае това: щом Шамбала е като Рая, няма там кой да наруши. Да, но в Рая нарушиха с тенденция...
За Шамбала ще се говори точно както в будизма – както в Махаяна ще се каже, че: спасен е само оня, който се себеотрича. И ще създадат натрапчивата идея за монашеството като най-съвършена постановка за човек. Могат още много да си живеят там и монашеството да си върши своите неща...

В тибетските книги също така пише (а там най-вече и най-подчертано се говори за Шамбала), че великият цар на Шамбала Сучандра получава от Буда учението Калачакра, т.е. „Колелото на времето“. Вярно е, че тази личност в живота на Буда е спомената – той го придружава, докато получи това учение, и се връща отново в царството си...

Основен принцип в Калачакра е, че „всички външни явления и процеси са взаимосвързани с психиката и тялото на човека, поради което, променяйки себе си, човек променя света“[35]. Иначе не би било еволюция. А има и другото – човек да калцира мисловното съзнание, и то най-вече във вероизповедта. Религиите са най-трудно променимите, защото има два много странни елемента, които създават в тях калцита – догмата и обредът. Хиляди, дори милиони пъти в един живот може да ги повтаряте. Ако човек пресметне своите години живот – колко пъти ще отиде на обредното место и колко пъти властно ще повтори като мисъл-форма догмата, можете да си представите как калцира своята еволюционност. Затова религиите са най-устойчиви, когато вече са станали живот и затуй им е дадена и тази продължителност през хиляди години. И когато стане, както в индийската философска религиозна концепция – повече от 5 000 години живот, ще ги видите и сега на улицата: „Харе, харе...“ Това е страшното.

Именно това ще смути и ще даде основание в едно бъдеще време, когато Шестата подкоренна раса започне да изнася своя физиономия, Шамбала да отвори своите врати. А я описват с четири врати – толкова красиви, с брилянти... Но като четете Откровението на Йоан, и там новият Ерусалим идва така – с 12 порти, които са 12 бисери еди-какви си...[36] Така че човек, като чете за разхубавяващия се дворец на Шамбала, когато го описват с неговите разукраси, стенописи и диаманти, нека в същото време да прочете и Откровението и да види покритие – както за улиците, така и за вътрешния храм, и за разукрасите. Тези идеи не са само в индийската митология. Това значи, че просто легендите на индийската мисъл като вероизповедание са натрапени от тези, които сега пишат. Защото наистина в Шамбала няма кой да влезе – трябва да се влезе с друго нещо...

В индийската митология ще намерите и описание на великия водач Хесар хан, въоръжен с гръмотевични стрели.[37] Посветените будисти пък ще държат в ръцете си ваджра – диамантен скиптър, нещо като мълния.[38] Мълнията и скиптърът на кого бяха – на Зевс. Като че ли някакви чудеса ни казват, които са толкова познати за нашето европейско мислене – за този, който познава митологиите (друг е въпросът кой от кого краде). И за нас този скиптър е митологичен, но те не са казали какво – че този скиптър носи оплодителното семе от Зевс! Светкавица е пратила оплодително семе във водите, водите са създали пяна, а от пяната излиза любовта – Афродита. Така че в будизма има един скиптър, също както в живота на олимпийските богове – диамантения скиптър, олицетворяващ духовната сила, представ­ляваща световната ос Небе-земя, около която се върти всичко.

Някои в Тибет, които говорят за предполагаемата Шамбала (вижте – за предполагаема), вярват, че тя е разположена някъде на север. Разбира се, дадени са описания като предположения. За нас, обаче, тя ще кърми идващите за други Коренни раси.

Шамбала е една Мирова школа на мистериите!
В такъв случай там има Велики посветени Учители, които дават философията на Космоса – идея, която познаваме от митологията на Гърция, концепцията за микро- и макрокосмоса – налична и в гръцката философия. Че гърците са взели оттам нещата, това е много ясно. (Има теория, че преди гръцката култура е била и нашата – на прабългарите, за които пък безспорно знаем, че са излезли някъде из върховете и подполията на Хималаите.)

Безспорно идеята за бодхисатвите ще стои като йерархия на бъдещото време, но те ще идват и ще си отиват. Тибет ще си има своите лами – лами на администрацията и лами – князе на душата. И един от тях, Далай Лама, който напусна Тибет след нашествието на китайците, беше и в България[39] и даде интервюта, които всеки професор по богословие в Англия (където четат повече будистка теология) може да ви даде.

В „Озарение“ – един от трудовете, които ведно с книгата „Агни йога“ дават известни лъчи от знанието – ще прочетете, че „Шамбала е необходимото място, където духовният свят се съчетава с материалния“[40]. Като че ли цялата човешка еволюция е имала нещо друго – да създава само телесни или само духовни... Единството е точно във фразата ми, която е много ясна: Не можем да отричаме материята, а трябва да я одухотворяваме!

А в книгата „Йерархия“ е казано: Мировото око на Шамбала носи на човечеството благо. Мировото око на Шамбала е като светлината в Пътя на човечеството... (Констатации.) ...Мировото око на Шамбала е тази Звезда, която направлява всички търсещи... Шамбала е залог на устремленията на човечеството[41]. Това ще го намерите от Елена Рьорих, която пише своите книжнини.
Така науката говори, както казах, само за еволюция, не за дегенерация, а други в своите констатации за величия изпускат необходимостта от развитие. Така че самозабравата не бива да бъде наш път. Шамбала е потреба и тя си върши работата, но Шамбала не може да бъде надслов за наше битие. Конецът, който ни свързва във вековете, е културното съзнание за историческа памет!

Човекът като съзнание не може да няма символи в дадено време. Символът на двубоя между Дух и материя, т.е. Разпятието, ще бъде дотогава, докато извървим идеята за Възкресение. Така че, когато искаме да се освободим от символите на съответното минало, ние безспорно ще трябва да минем през тези тревожни вибрации, които, ако успеем да наречем развития, ще ни освободят от това, което наричаме страдание. Ако обаче ставаше с една магична пръчка, би било много лесно. Но това никак не значи, че като е трудно, не е осъществимо. А нищо по-трудно не е имало за Адам от това да дойде да работи: Ora et labora – ще се молиш и ще работиш, защото тази планетност трябва да я направиш свой храм. Оттук е митът за Антей, но и великият мит за Икар – идея, че не сте само земя. Кога, обаче, ще сте готови да отидете в небето? Когато се научите, че към слънцето не се ходи с криле, закрепени с восък. Кое е това, което у нас се топи и има преходност? Умът. Той е преходният, той е, който ни шие преходни криле. А кое е онова, което ни прави несмутени и ни дава непреходни крила? Интуицията и откровението са крилата на Небето!
Така Шамбала ще даде възможност за реализиране на криле вече в културата на Петата Коренна раса – чрез приложния ум, чрез цивилизацията и апаратурата. Но ще ви се даде възможност и с полета на интуицията си да изведете онова, което е вечно у вас – Духът. За него няма опасности от Слънцето, Духът не е восък. Восък – подвижност, пластичност и пластелинност – е умът. И той е най-тежката битва в борбата ни за съвършенство. Но него даде Шамбала на Петата подкоренна раса като трапеза за живота на Петата Коренна раса. Новият Майтрея ще даде обаче не само идеята за безсмъртието, която безспорно е живецът на Божието дело, а и приложната интуиция, освободила ума, осъществил се вече в цивилизация. Ние дължим чувство на благодарност на цивилизацията, която убедително ни посочи реалностите на нематериалния свят, осъществим с материалните средства. Но сега трябва да покажем, че Духът ни е, който създава материята и ние сме неин господар.

Новата Шамбала е живот на човешкия Дух в полето на интуицията!
Тя е, която може да ни даде и местото, където ще бъде основана. Не е нужно да копаем отново пустинята Гоби, да търсим подземен град, за който всички говорят – имало го е и следователно ще го има.

Това, което Шестата подкоренна раса трябва да даде, е идеята за далновидност и идеята за безвремие. Трябва да се освободим от страха за време. Времето е неизчислимо, когато умът ни се е освободил от своята пластичност. Енергиите са, които в Шестата подкоренна раса ще отворят битието ни за приложение във Висшия свят. Енергиите! И съм повтарял: Пестете енергиите, а не времето! Времето е мерилка, която обикновеното съзнание квалифицира. Тези, които имат опита, знаят, че това, което се нарича миг, обръща хиляди страници или ви връща милиони съществувания. Дори за миг! А онзи, който с пластичността на ума измерва времето си с изгреви и залези, е още човекът от Петата Коренна раса. Чак тогава, когато човекът идва на земята, му се определя ден и нощ, за да си определя дневните и годишните времена.

Свобода от деня и нощта като време, свобода от битието като планетност, защото човекът на Шестата Коренна раса ще бъде гостенин не само на тази планета! Той ще е и бъдещият Юпитеров жител, а Юпитер е господар. Това е времето, когато трябва да работим с първия Лъч на еволюцията – Лъча на водачеството. Докато всеки не се научи да се води, ще прилагаме принципа на Христос: Слепец може ли да води слепеца? Нищо от световните тайни не е скрито – то е в това, което се нарича Свещени книги. Шамбала може да бъде наричана земя, може да я наричаме „град на знанието“, можем да я наричаме „лаборатория на откритията“ или „академия на познанията“, но за нея няма Свещена книга. Ведно обаче с познатите ни Свещени книги, идва знанието на посветените. Те знаят, че всеки ще носи планетата си.

Това, което ни принадлежи, е да не се смущаваме от нищо. Това, което трябва да знаем, е, което може да ни каже Небето; това, което не бива да забравяме, е ск`алата на моралните ни устои и достойнство, които ни е оставила земята. Така ние ще направим великото съчетание – Небе и земя, и своето служение.

Шамбала (независимо дали е изведена из Ведите, Пураните или от други някои култури) за мен ще си остане една Академия за духовност на Коренните раси. Така чашата ще бъде една.
Целта на Вечния е да има вечност, в която ние обитаваме и се осъществяваме!
 

Из Слова на Ваклуш, 1994 г.
в Пловдив и София


легенда:
[1] Ваклуш Толев. История на религиите. София, Виктория В, 1992, с.15.
[2] Високопоставен лама в тибетския будизъм. (Бел. ред.)
[3] Нур 5/95, с. 63.
[4] Йоан 10:30.
[5] Йоан 1:1-2.
[6] Ваклуш Толев. История на религиите. София, Виктория В., 1992, с. 23.
[7] Вж. Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981, с. 176.
[8] Вж. Хайндл, М. Космогония на Розенкройцерите. Варна, Алфиола, 1992-1993, с. 268.
[9] Вж. Безант, А. Родословието на човека. София, Мъдроструй, 1998, с. 219.(Бел. ред.)
[10] Вж. Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981, с. 186, 188.
[11] Вж. Безант, А. Родословието на човека. София, Мъдроструй, 1998, с. 213-214. (Бел. ред.)
[12] Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981. с. 221.
[13] Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981, с. 180.
[14] Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981, с. 183.
[15] Едно от имената на Буда. (Бел. ред.).
[16] Вж. Исаия 7:14.
[17] Матей 3:17.
[18] Битие 1:3.
[19] Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981, с. 177.
[20] Откровение 7:4.
[21] Рьорих, Н. Писмена. София, София прес, 1974, с. 184.
[22] Матей 4:19-20.
[23] Вж. Безант, А. Родословието на човека. София, Мъдроструй, 1998, с. 217.
[24] Вж. Блавантска, Е. Езотеричен речник, София, Астрала, 2002, с. 327. (Бел. ред.)
[25] Матей 6:3.
[26] Вж. Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981, с. 201.
[27] Пак там, с. 178.
[28] Шантан (остар.) – увеселително заведение с певица; бар, кафене. (Бел. ред.)
[29] Вж. Откровение 6:2.
[30] Бенарес е разположен на левия бряг на р. Ганг, считан за свещен от индуистите, будистите и джайнистите. (Бел. ред.)
[31] Откровение 3:12.
[32] Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981, с. 185.
[33] Пак там, с. 194.
[34] Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981. с. 11.
[35] Блаватска, Е. Езотеричен речник. София, Астрала, 2002, с. 325. (Бел. ред.)
[36] Вж. Откровение 21:21.
[37] Вж. Рьорих, Н. Отворени двери. София, Народна култура, 1981, с. 189.
[38] Вж. Блаватска, Е. Езотеричен речник. София, Астрала, 2002, с. 166. (Бел. ред.)
[39] Тензин Гяцо; XIV Далай Лама, който през 1991 г. посещава България. (Бел. ред.)
[40] Рьорих, Е. Агни йога. Листа от градината на Мория. Кн. 2. Озарение. София, Астрала, 1996. с. 158. (Бел. ред.)
[41] Рьорих, Е. Агни йога. Т. 6. Йерархия. &5. София, Фохат, 1992. с. 22. (Бел. ред.)
[42] Лука 6:39.

 




Николай Василев Николай Василев
Николай Василев завършва кино- и телевизионна режисура в НБУ. Режисьор и автор е на редица документални филми и телевизионни продукции. Дебютният му филм "Пътят на Мъдростта" (посветен на учението на Ваклуш Толев), 2004 г., е отличен с награда от фондация "Култура Аними". Следват още много награди - за филмит...

Спонсори на Портал12