Ваклуш Толев: Няма смърт, има съзнание, променящо се в усвояване на живота

23.01.2018 г.
7721
Добавена от: Николай Василев
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Продължаваме темата със 7-те Лъча на еволюцията, вече навлизайки в основните акценти:
* на снимката: Плеядите или 7-те сестри (Месий обект 45) - отворен звезден клъстер, разположен в съзвездието Телец

Седемте лъча на еволюцията са седем велики тайни, чрез които се соъществява човешкият род. А човешката еволюция е нещо изключително в Космичния свят. За ангелската чинност трябва да кажем, че тя не е минала нашата еволюция, но сътрудничи в общото развитие. Техните копнежи са да минат човешкото развитие, защото никой ангел не може да каже, че има Диханието на Сътворителя, което е направило Адам Богоподобие, направило го е Тайна на Сътворението.
Нашата еволюция дава основание и на другите царства (на животинското, на растителното, на минералното) да лелеят този неосъзнат копнеж - от кристала до Будността на онези 7 вида животни, от които се подготвя материя за човешки същества. А сътрудничеството на човека с различните йерархии е налице. Има и Слънчева йерархия, с която се е работило и продължава да се работи - Слънцето е сбор от висши духовни същества, завършили своята еволюция; има и планетно, т.нар. Всемирно правителство, т.е. - наши братя в по-напреднала еволюция - те дават енергии и проектират 7-те лъча на еволюцията, които помагат за развитието на човешката планетна йерархия.
Първият лъч, воден от Махатма Мория, наречен още - Лъчът на Волята – Административният лъч, или Лъчът на творческата воля изгражда целия ни живот и затова го наричам Лъч на жизнелюбието. Той съхранява живота. Ние не бихме имали проява на религиозно поведение, не бихме имали отвореното ковчеже на философския ум, нито на изкуството, на предаността, на делотворството, които са лъчи от общата гама, без Лъча на жизнелюбието, защото:
“Само Животът е непобедим, другото е
сенки на отживени актуалности”
Световната история като една социална демонстрация на човека постепенно градира личности, които трябва да поддадат своята цялост, за да се позволи изворите на религията, на предаността, на науката и пр. да се осъществяват. Значи човек е трябвало да се отдели от колективността и тук е ролята на законодателя – от най-висшите сфери до най-обикновения повелител – да характеризира съществото като субект и да го изведе като енергия, приложена в защита на битието. Иначе човешкото същество би останало в едно стадо, в една колективна общност, а след като не е личност, повелята на висшата воля в него не би го подвела в подчинение, което го прави отговорен и в същото време правоимащ. (Виждаме, че чак след хилядолетия дойде „Хартата на правата на човека“ като рожба на този лъч.) Ето колко далновидност носи творческата воля – да избави индивидуалната потреба от колективната съзнателност, за да направи човека субект на отговорност и правомощия.
Трябва да бъде изграден човекът още от онзи стадий, когато няма олтар на религиозно изповедание. Преди да го събудят със закон: Не късай плода на знанието, той няма олтар и затова можем да се попитаме – ако не е ял ябълката, какво е щял да прави? В християнската теология отговор няма на този въпрос.
Повелята: Няма да ядеш от дървото на знанието, защото ще умреш, упражнява воля за възпитание и воля за поведение. Адам още няма жертвоприноси, нито събуден ум, но има подсказана една тайна – Дървото на познанието, което служи като велика съблазън – идеята за знание. Дървото на живота е друга съблазън – безсмъртието, което е идеята за религия. И така, преди да яде плода на знанието, Адам получава заповед. Оттук можем да започнем извеждането на лъча, чрез който се възпитаваме – Лъча на жизнелюбието, за който се приема, че сега е ръководен от Учителя Мория.
Ето защо Лъчът на жизнелюбието предшества останалите, разглежда се като първи – той присъства като воля за битие, преди още да сме събудили други качества и действия. Когато Адам и Ева имат будността и непрекъсната връзка с Бога, религията е естественият им живот – те имат в себе си олтар. Но с прекъсването на тази будност, връзката им с Бога започва да се опосредства и социалността става определяща за битието им. Затова не те, а синовете им Каин и Авел вдигат олтар, синовете им получават познание за жертви, които се приемат и които не се приемат – поведение на грешни или не. Така човек първо получава административната заповед, за да организира своето поведение, знаейки що е добро и лошо, а след това и повеля за олтар, на който ще прави свое верско изповедание. А безспорно ще трябва да се учи и на търпимост, и да проявява ум; чрез всичките седем лъча трябва да върви към съвършенство.
Лъчът на жизнелюбието формира социалната личност и организация, а нейната цялост храни потребите в другите лъчи.
Ваклуш Толев
 
Николай Василев Николай Василев
Николай Василев завършва кино- и телевизионна режисура в НБУ. Режисьор и автор е на редица документални филми и телевизионни продукции. Дебютният му филм "Пътят на Мъдростта" (посветен на учението на Ваклуш Толев), 2004 г., е отличен с награда от фондация "Култура Аними". Следват още много награди - за филмит...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай