Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
„Няма зло, има нееволюирало добро“. Думите са на Ваклуш Толев, който на днешния ден щеше да навърши 95 години. Богослов, университетски преподавател, общественик и духовен учител, който развива идеите си в самостоятелно учение „Път на Мъдростта“. Неговият живот е въплъщение на идеята, че човекът не бива да се предава пред злото, а да се бори да го трансформира.Ваклуш Толев обичаше да казва, че човекът е бог в развитие, че всеки е роден с божественост, която трябва да изведе, да извоюва. Роден е на 7 януари 1923 г., в деня на Рождество Христово по стар стил, в село Поповица. Учи Право в Софийския университет, откъдето през 1944 г. е изключен по политически причини. Заради родолюбивите си убеждения и непреклонността си към комунистическия режим прекарва 12 години по лагери и затвори.
Вместо да го сломят, мъченията и зверствата го провокират да роди идеята, че „Няма страдание, а има развитие”. Не признава примирението и оправдания от типа “такава ми е съдбата” и “нищо не може да се направи”. За него човешкият дух винаги е по-властен от съдбата.
На етикета “народен враг”, сложен му от режима, Ваклуш Толев отговаря с идеята “Няма враг, има събожник”. Другият може да ти бъде неприятел, но не и да го заклеймяваш като “враг”, защото и той, също като теб, е божествен по същност и в пътя на своето развитие. По-късно той отправя и предложение към ООН, с искане за нова клауза в Хартата за правата на човека, която да защитава човешката душа – именно от клеймото “враг”, както и от проклятието “анатема”, което все още се употребява в религиите.
След като излиза от затвора, Ваклуш Толев завършва богословие. Работи като библиотекар в Пловдивска митрополия. Многократно призовава да бъде коригиран българският превод на молитвата „Отче наш” в частта „и невъведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“. Убеден е, че не Бог, а човекът сам себе си изкушава. Само преди месец Папа Франциск отправи същия призив, със същите мотиви, тъй като подобно несъответствие съществува на повечето езици, на които е преведена Библията.
След 10 ноември 1989 г. Ваклуш Толев започва да изнася публични лекции в цялата страна. В продължение на няколко години води и курс по „История и теория на религиите“ в Софийския и Пловдивския университети, издава и няколко книги, с които поставя пътните знаци на един нов път - Пътят на Мъдростта.
Самият той иска да бъде запомнен така:
"Тогава нека моят гробен камък,ИЗГЛЕДАЙТЕ ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ВИДЕА С ВАКЛУШ ТОЛЕВ:
където пътникът ще иска да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък,
е бил моят път и мойто битие.”