Ваклуш Толев: Мория и Кутхуми не идват от Шамбала (ВЪПРОСИ / ОТГОВОРИ)

02.06.2020 г.
9234
Добавена от: Николай Василев
След публикацията на пълната лекция на Ваклуш Толев за Шамбала като място за посвещения и създаване на коренни раси, публикуваме и въпроси/отговори от присъстващите на лекцията, проведена през 1994-а година:
 
Въпрос: Вярно ли е, че Мория и Кутхуми идват от Шамбала? Ако не е така, как се явяват във физически тела?
Мория и Кутхуми не идват от Шамбала. Кутхуми, който като прераждане считаме, че е Питагор, както знаете, е бил роден там някъде в поселенията на Древна Елада (между Гърция и Италия) и 22 години е бил в Египет и 12 години във Вавилония – 34 години се посвещава. Така че няма защо да го търсим от Шамбала, която е работила от десетки хиляди години. А г-н Мория работи усилено и сега върху нашата еволюция, много усилено. Голямата, бих казал, струя от интелектуалност, от ментална енергия я дължим на неговото сътрудничество в решенията на висшите светове.
 
Въпрос: Какви видими промени са настъпили в човека при прехода към Петата Коренна раса?
Видими промени има и когато прочетете характеристиките – физиологични, физиогномични и психологически – на съответните Коренни раси. Защото в Третата Коренна раса лемурийците са били и много по-високи, и са боравили с едно око, а след това има промяна. Има и други физиогномични промени – ушите ни не са били на същото место в предишните Коренни раси...
Много се е работило, за да се стига до все по-съвършеното. Примерно казано, пет милиона години е работено за една ръка – започва от ципата, докато стигне до съвършенството. А кой знае най-напред пък какво е било? Някогашното 30-метрово животно сега е в един крокодил от 5-6 метра. Това е елегантността на еволюцията – да се събира и да става все по-съвършено. Както навремето по един метър беше едно радио, а сега – един пръстен; някои от компютрите бяха цели етажи, сега са един джобен часовник... Това е и човекът, който трябва да върви.

Така че, ако ушите му са били другаде и са приличали на к`ози (оттам и приказката за цар Траян), защо да не станат по-съвършени?! Тези, които разбират от физиогномия, едно око като видят, могат да разчетат човека. От едно око веднага ще кажат този човек музикален ли е или не, елегантен ли е или не, културен ли е или не... Това е, работи се за съвършенството.
 
Въпрос: Какво значи „осигуряване на по-дълго присъствие на Мировия Учител“? Било ли е нещо подобно при Христос?
Какво значи да гарантираме присъствието на един Миров Учител по-дълго време? Това е наистина една изказана загриженост от страна на Теософското общество и особено от, бих я нарекъл, голямата учителка Елена Блаватска (независимо какво се говори в книгите за нея). Защо? Защото наличието на физическо присъствие на Учителя е една благодат като еманация, с която много по-живо се контактува. Второ – много повече места напоява с присъствието си и много повече еманира със своята аура. Такова присъствие безспорно създава и благодат над онова, което и след това ще отива по Неговите пътеки. Има един разказ, в който се говори за Буда, как е разстилал една аура на 500 метра. Можете ли да си представите една личност да излъчва аура 500 метра, която веднага поглъща отрицанията?! Това не е шега. Ето защо се казва, че по-дългото присъствие е потребно. И най-вече, когато Елена Блаватска застава на тази теза за Мировия Учител, това е заради малкото време от присъствието на Христос – три години, които са били недостатъчни, въпреки всичко.
 
Въпрос: Виновни ли са пред човечеството онези гении, чиито идеи, открития и учения са се използвали впоследствие за неморални, антихуманни, варварски цели, като например Айнщайн?
Човекът, за да се развива, както казах, е упражнено върху него насилие, с което събужда реакция. Еволюцията не е нашата преценка дали е добро или лошо, тя е стъпало нагоре. А колко си страдал – това е лично отношение. Има някой, който няма да каже, че е страдал, а че е открил света. Айнщайн наистина плаче, когато употребяват атомната бомба. Защо плаче? Защото си е помислил да отмъщава на немците и я дава на другите. И вместо да бъде удовлетворен в искането си на отмъщението, той се прави на милосърден и почва да плаче... а след това нищо му няма. Айнщайн дава това, което е открил, и е имал съзнанието, разбира се, не само за отмъщение, а и че върши добро на света – не единствено да обслужи една война.
Войните обаче се явяват не само за това да видим жестокости; те се явяват, за да извикаме душевност, мисловност, ако щете, и физика на изпитание за развитие. Никой не може да пее песен на войната, не можем да кажем „хвала“ на убийците. Но един порив на човешката история в тревогата си ражда, гениалности ражда. Употребиха бомбата, но ползва ли се човечеството от ядрената енергия? Учи се да я укротява. И точно затова са създавани окултните школи.
Когато има едно велико знание и се вижда, че човечеството в неговото обикновено изповедание не е готово, не му се дава. Но когато Айнщайн е решил да го даде, тогава безспорно човечеството е могло да понесе удара на това бедствие. И то наистина го понесе, макар и доста жестоко. Нима сега, когато нямаше война и Чернобил насади отровите си в плодовете, войната е виновна? Откритието ли е виновно? Не, ще се развиваме, ще се приспособяваме!
 
Въпрос: Може ли да се приеме, че Шамбала носи отговорността за еволюцията на целостта на човешката община – физическа, астрална, ментална и пр.?
Безспорно. Когато се кодира в тази утроба бъдещето на една Коренна раса, тя дава всички податки. И все пак ви казах – не е само тя, а правото на епигенетичното начало у нас – и ние да раждаме, макар и понякога грешно; и ние да променяме, понякога и гениално. Иначе как ще кажем, че един човек е гений, а не че са го кодирали в Шамбала. Правото на себеутвърждение като идея е, че човекът е Бог. Адам ни го даде – яде ябълката, нарекоха го Бог...
 
Въпрос: Съдбата ли прави човека, или човекът прави съдба?
Естествено е, че съдбата сама за себе си не може да съществува, преди някой да е дал на нея основание да се каже кой е прав, кой не е прав. Но има нещо друго: когато човечеството е градирало живот и е поставило в ръцете на една сила законно основание да определя поведения, тогава тя като богиня на съдбата – мойра, както я наричат гърците, играе роля. И в тяхната драматургия, в техните трагедии, виждате (след като се карат, след като плачат, след като хорът пее: „искаме му наказание...“), съдиите си мълчат, и ето идва Ананкето – съдбата, и казва „да“ или „не“. Ама тая съдба е мотивирана от много предишни прояви.
Преди да има човек, не може да има съдба; има Бог Отец, а вие си правите съдбата.
 
Въпрос: Адам участва ли в раждането на Иисус Христос?
Като принцип – да! Като биология – да! Защото от него всичкият човешки биологичен свят излиза. А тъй или иначе, Иисус Христос не е само Син Божествен, Той е и човешки и го ражда Мария. Следователно участва.
 
Из Слова на Ваклуш, 1994 г.
в Пловдив и София

Прочетете цялата лекция за Шамбала

 




Николай Василев Николай Василев
Николай Василев завършва кино- и телевизионна режисура в НБУ. Режисьор и автор е на редица документални филми и телевизионни продукции. Дебютният му филм "Пътят на Мъдростта" (посветен на учението на Ваклуш Толев), 2004 г., е отличен с награда от фондация "Култура Аними". Следват още много награди - за филмит...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай