Ваклуш Толев: Извървете своите Голготи! – ако искате да имате Възкресение

Предствяме ви пълна лекция от 09.04.2005 г. Пловдив – Етнографски музей, която Ваклуш Толев държи по темата за истинската историческа дата на Възкресение Христово. 

Голямата, законната, бих казал, исторически вярната, психологически потребната на душата ни (поревнала за Възкресение) дата е 8 април!

С особено чувство на признателност благодаря на уредниците, благодаря на госпожа диригентката, която, безспорно, със своята плавност водеше този хор, който ми напомняше на Раждането, когато се съобщаваше радостта на света. Защото на Възкресението, за жалост, нямаме ангелски хор. Защо е счела така институцията, аз не зная. Може би не са знаели да слушат гласа на Онзи, който каза: Свърши се!; може би защото не са ходили Голготи, както Христос изходи Своята Голгота и направи Своето Възкресение.

Разбира се, предварата за едно Възкресение беше дадена в светите Евангелия и осъществена от белязания Син на човечеството и на Бога с голямата теза: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!

Странно е, много е странно. Но наистина, за да стане едно Възкресение, би трябвало да има една Тайна вечеря. Тази Тайна вечеря говори за преобрата – за преобратението на светите дарове, които след това влизат в института. Тази Тайна вечеря беляза бъдещия Път. Тя посочи необходимата верност и отлъчи онова, което нееволюиралото още добро трябваше да направи. Там Христос посочи своя любим ученик; посочи и онзи, който бе извършил и това, което се нарича предателство, но което беше потребно.

Винаги трябва да намерите един предател… Страшното, когато той е във вашата собствена духовност. Не е страшно, когато е вън от вас, защото онзи, който е вън от вас, вие видяхте неговото обесване. А онзи, който е вътре у вас и ви предава, няма да може да видите неговото обесване.

Голямата съдбовност се нарича Голготски път. Голготският път е пътят на свободата. Той никога не е бил път на мъчението, както институциите го правят и потребите на злосторството го характеризират. Не!

Голготският път е път на свободата. Много потребен! И затова миналата година Посланието беше: Извървете своите Голготи! – ако искате да имате Възкресение. Ако не изходите своите Голготи, вие няма да имате Възкресение! И странно е, че институциите и културите са направили така, че считат, че до гроба е бил Иисус, а от гроба нататък започвал Христос. Тази културна смешка може да обслужва някого, но не може да обслужи истината. Защото Помазаничество не бихте имали, ако нямахте реалния роден. Този е Моят възлюбен Син – когато се кръщава – в Когото е Моето благоволение! Отец не може да има благоволение над Христос, Който е Помазаничество! Той има благоволение върху Иисуса. И това благоволение Го прави след това Христос – и Син Човечески, и Син Божий. Не търсете облекчение от онова страдание, когато не сте извървели Голготата. Не се освобождавайте от гвоздеите, нито от Разпятието, за което съм казал, че е битка между Дух и материя и след Възкресението е победа на Духа над материята!
За това, което е една Тайна вечеря (която ви чертае пътника съвечен с вас – оня събожник, и оня, който може да ви предаде), трябва един Голготски път, трябва един Голготски кръст. На този кръст вие сте съпроводени, образно казано… Не е вярно, че там са били двама разбойници, от които единият е станал „добрият“, а другият – лошият, който още стои там. Това сте вие! Затова казвам, че Възкресението е Живот, то е Свобода, то е идея! То не е илюминация, на която може да се правят тържества. Или пък  да избягат ония, които са били уж верни – да остане на Разпятието само един верен ученик и една майка. И там наистина вие трябва да ги споделите. Вие трябва да подарите онзи, който е любим у вас, вие трябва да поверите една идея; и една утроба, която е Мирова, която създава живот. Да дадете на тази майка:

Йоане, ето майка ти; майко, ето сина ти! Така вие давате всичко – ставате свободен. Вие нямате вече карма; вие имате изходен Голготски път.

Но преди да стигнете до това нещо, трябва да подарите всичко – не, а просто да се освободите от всичко (защото подаръкът някога може да ви наведе на скръб, че много сте дали или малко сте си позволили да жертвате – не, там сте цялостен). Какво трябва да сте извършили, за да сте свободни в своя дар? Да сте извършили своето Преображение! Трябва да имате една планина, в която трябва да отидете, да направите своето Преображение.

В това Преображение какво трябва да направите? Да се освободите от своето минало, да се освободите от Себе си. Затуй Учението Път на Мъдростта казва, че има служение без Себе си. (Това е и Мировата даденост тази година на Посланието – свобода от Себе си.) Ако вие не направите това Преображение с този, който е бил у вас във всички векове, вие не сте извършили делото свобода от Себе си. Вие винаги ще ставате жертва на подвластна, недоживяна, неосвободена от вас карма, дълг – дълг към света, дълг към майка, дълг към приятел…

Тази е голямата тайна на Учението Път на Мъдростта – когато ви казва, че Възкресението е Живот, това е да характеризирате смъртта. Хората още се колебаят в битката умиране и смърт. В смъртта може да чакате Възкресение, защото тя е на личност, а умирането е на света, който го имате – като животни, като дърво, като какво ли не. Тогава, когато направите тази разлика, вие ще знаете, че смъртта ще стане добродетел и затуй е казано, че Възкресението е Живот!
Значи трябвало е да се направи едно Преображение с Хермес и с Кришна – предишните животи на Иисуса Христа, а не с Моисей, не с пророк Илия! Разбира се, за егоцентризма на една култура, в която юдеите останаха, не може да не бъдат техните. Но, първом, Христос не е техен – Той е Миров! Така че, когато Му дават своята багреница, тя Го ограничава в предназначение и раждане. Значи трябва да извършите това – Преображение на планината, за да можете свободно да отидете на Тайната вечеря. Свободно на Тайната вечеря, когато сте направили великото тайнство Причастие.

Вижте, тайни няма да има, но тайнства ще има! Тържествата винаги ще свършват, но тържествеността – не! Така е и с тайните. Тайни няма да има, но тайнства ще има, които ви правят преобрат, които ви връщат в насъщност. Тази насъщност на хляба да бъде тяло Господне е онова, с което Възкръсналият от гроба отива в идеята на Единосъщието. Това е голямата истина. Другото е хората да се правят скръбни, след това да отидат да седнат и дори да се понапият и да бъдат весели. Вижте, това не! Голямата истина е, че човекът е един бог в развитие! А и това е, което ви дава основание на Възкресение.

Имало е възкресения и преди Христос. Той не е белегът на Възкресението. И Озирис е възкръснал, и Адонай е възкръснал, и Дионис е възкръснал, и още много са възкръсвали... Но са възкръсвали с Мирова енергия, която идва отвън навътре, а не с Мирова енергия, сложена в самия човек, с която трябва да извършите Самокръщение, та вашата Висша духовна сила да пръсне материята. Възможно ли е материята да бъда пръсната? Възможно е. Нещо повече дори! Той прави Възкресение. Но можете ли да го понесете? Можете ли да понесете събудения Кундалини? Можете ли да направите тази властност? И тогава чак може да се каже с всичката тази отговорност, че Възкресението е Живот!

Ще имаме ли единство между смърт и Живот?! Тогава защо е родена смърт – антипод  на безсмъртието, или защо безсмъртието е родило антипод смърт? Защото то е реалност. Защото поселението на тази планета са децата, които са богове в развитие. Още навремето египетският бог Тот (Хермес) е казал: Човекът е смъртен бог, боговете са безсмъртни човеци. Той не казва, че слонът е безсмъртен, той не казва, че голямото дърво е безсмъртно… Те умират, за да се връщат, но нямат смърт. Смърт има личността! Личното Дихание, предавано във вековете, в хилядилетията. В този смисъл именно трябваше да се извърви Голгота, трябваше Иисус да бъде погребан, трябваше да извърши Своето Възкресение, трябваше да стане хляб насъщни в пътя на Единосъщието.

Така че от това може да се прави тайнство, но не е тайна идеята за Възкресението. Даже най-шеговито казано, една нова теза се промушва – как е бил оживотворен  Иисус. Подобен род оживяване, след което Го пращат в Индия, не е ли едно от най-големите признания за наличието на Иисус, Който е изживял Собственото си Разпятие? Щом има оживяване, взимате Този гробник, извеждате Го и Го поливате със сто литра миро и Той успява да оживее. След това Го съхранявате и Го пращате някъде. Не е ли реално признание тогава, че Тази Личност е била, че Тази Личност е носела един кръст, че тази Личност е свалена от Кръста на това, което казваме – мнимата смърт. А мнимата смърт е смъртта на тялото и будността на астрала. Възможна ли е тезата – като ви обвържат с платна и ви полеят с миро от сто литра, да се съживите?

Аз съм, който казах на света преди години, че водата е астралният образ на Светлината! Японците го доказаха.

Може ли чрез този прилив на води да стане съживяване? Добре, може. Това ли е решение на големия въпрос? Приема се една Голгота, но не може да се приеме едно Възкресение! А се приема, че Озирис може да бъде възкресен с енергия отвън… Реалностите на възкресенията са безспорни. Реалностите на нашия път са много ясни. Този възкръснал Христос, Който отива да види Своите ученици, които отиват за риба и се връщат без нищо… Това е единственото место в цялата култура на християнството, където Христос, Иисуса, се обръща и казва: Деца… След 2000 години ние трябваше да кажем: „Деца на Деня“. (Възкресението не е ли Живот?!) Намерете този израз, единствен в цялата култура на християнството, където в Йоановото Евангелие (мисля, че глава 21-ва беше) Христос, Възкръсналият, се обръща към учениците и казва: Деца, имате ли нещо за ядене?

В този смисъл ние трябва да кажем, че ето – имахме Преображение, имахме Тайна вечеря, имахме изходен Голготски път. А логиката е вътрешната потреба на среща между черепа на Адам и Кръста на Христос. Тази среща е безспорна. Нейните знаци са очертани в историята. И битието на Адамовото поколение трябваше да свърши своето тайнство Възкресение. И то го свърши.
Тенденцията на някои учени е да казват, че до гроба е бил Иисус и след гроба започва Христос. Така се говори, така Го утвърждават дори и самите институции – църквите. Къде отиде Иисус? Къде отиде голямата истина, че човекът е един бог в развитие? Без Иисуса бихте ли имали Възкресение? Не бихте имали, защото Помазаничеството е благоволение на събудени енергии в Иисуса, в човека. Това е и тезата на Учението Път на Мъдростта, че човекът е един бог в развитие. А историята ни го потвърждава, тя ни го дава. Този, който иска да намери обяснения, трябва да ги търси в себе си и да не слага под ключ онова, което е сътворено. И Сътворителят го чака… (Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.)

Иначе какъв е Пътят? Само еволюция? Не, Единосъщие! А от тука нататък, от Единосъщието, какво ще правите, е проблем, че ставате Творци. Тогава защо да няма една планета с поселници богове, които ще създават други планети? Можем ли тогава да кажем, че Възкресението е Живот, щом може да бъдете Съсътворители? Логично е и безспорно е, че бъдещият човек ще е Съсътворител! Другото е да правите погребения, да искате затова, че се загуби голяма част от традицията, с манифестациите на Стената на плача да връщате поклонение.Това не е култура!
Вижте, едно хрумване ако не направи идея за творчество, увяхва. Идеята за творчеството е изразена в този единствен израз, който сме казали сега: Възкресението е Живот! А Животът не може да бъде ограничен с определенията, които еволюцията му дава – Животът е надмога. Затова Учението Път на Мъдростта сложи йерархия на Духовните вълни. За да не ви остави замръзнали в тотема хиляди години и за да правите след това насилие да сложите човек-бог. Тотемът си отиде и приземеният бог си отиде – бог, който се гневи; бог, който може да прави потопи. Защо не дадем право на онова, което умира в своята еволюция, да прави потопи, а ще го припишем на един Бог, който от злини се чуди какво да измисли…

Това е тайната на бъдещето Учение. И аз наистина съм много благодарен, че мога да ви кажа тази неизповядана истина, като потреба на утрешния ви ден, без да се обвързвам с това, което са направили някои – да сложат Йосиф Ариматейски и Никодим в идеята на „оживотворяването“ на Иисуса. Дори има една арамейска дума, която се нарича „хатоюта“, че Той е съживен.
Защо се страхуваме от онова, което като предшествие беше дадено? Няма ли реален образ Възкресението – сънят. Нощният сън е най-добрият образ на възможна видимост с нашето четвърто измерение. Защо бягаме от големите тайни? Защото навикът ни да живеем в подчинение на културни доктрини е по-властен от събудената ни отговорност.

Учението Път на Мъдростта зове Децата на Деня да се събудят в своята отговорност и както е казано в Посланието тази година, да защитят своя Земен и Небесен Адам. Защо? Защото Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота! Осветена бъдност… Имало е Възкресение и не е проблем на чудотворство, а на реално ползване на енергии. Така че един нов плод с енергия на Дървото на Живота е пред вашите нозе. Дървото на Живота – Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота! А тя е именно овладяната сила на Възкресението като наша даденост. Тогава безспорен остава дългът ни: Възкресението – Живот!
Благодаря ви! Честито ви големия празник! Много благодаря на хора, благодаря на актьорите. Нека не забравяме, че всичко е у нас! Една потреба имаме – да извървим осветения Път към Дървото на Живота.

Още веднъж ви честитя големия празник!

Трябва да ви кажа, че в „Хронологичната енциклопедия на света“, която излезе преди няколко години, и там е внесен като реален ден на Възкресението 8 април. Аз, разбира се, го празнувам повече от 40 години на този ден, защото за мен реалностите имат други измерения. Но все пак голяма култура е това, което направи тази енциклопедия – да съобщи за този празник: Възкресение Христово. Ама трябвало да бъде съобразено с еди-какво си, с Пасхата?... Ами, първом, Иисус Христос я беше нарушил. Той празнуваше Пасхата един ден по-рано.
И можете ли да си представите сега, че Той е в битие след Възкресение, а те още Го държат в гроба? Другите пък, както Западната църква – Той не е възкръснал, а те Го развеждат като възкръснал… Както датата на рождението, така и датата на умирането не могат да бъдат сменяни, а съображенията, които човекът има, те са съображения, с които не сте длъжни да се съобразите!

Не мога да ви пожелая „весел празник“. За мен това е една изхабена дума. Какво значи „весел празник“?! По-скоро – достойно да се празнува и отговорно да се извърви Пътя. Честито! Благодаря ви!
 
09.04.2005 г., Пловдив  
Етнографски музей