Ваклуш Толев: Човекът носи неизповядан заряд на Мъдрост! (ИНТЕРВЮ + ПОКАНА)

28.11.2019 г.
4172
Добавена от: Николай Василев
На 27 Ноември 2019 се навършиха 6 години от заминаването на Ваклуш Толев в света на вечността. В тази връзка ви каним на събитие по повода, както и ви представяме акценти от неговото слово.

В Третото хилодолетие няма място за концепции като първороден грях, сатана, анатема, когато знаеш, че няма зло, има нееволюирало добро. Не можеш да наречеш враг своя събожник, когато разбереш, че и той като теб е един бог в развитие. С тези и много други идеи за бъдеще е наситено всяко Слово на Учителя Ваклуш Толев, както и настоящото негово интервю, което ви представяме. Той напусна земните селения преди 6 години, но остави след себе си нещо повече от необятно творчество и ярък спомен – остави Път, Пътя на Мъдростта.


На 30 ноември от 13:30 часа в залата на “Държавен куклен театър” Пловдив ще бъде показан документалния филм “Пътят на Мъдростта” посветен на живота и идеите на Ваклуш Толев. Входа е свободен и са поканени всички приятели и съмишеници на Учителя на Мъдростта.


 
Въпрос: Вашето учение се нарича Път на Мъдростта, говорите за Духовна вълна на Мъдростта. Какво е мъдрост?
Отговор: Най-трудното не е да се даде дефиниция. Дефиниция винаги може да се каже. Тя е нещо, което е над очите като доктрина, като Знание. Дори нещо, което е и над сърцето,  защото сърцето може да ви даде вибрация на усет и да приемете формули, както обикновено се говори, чрез вярата. Не, Мъдростта е част от събудената духовност, която Бог е вложил в нас! Макар че ни е поставил възможности да се ориентираме – създал ни е това, което се нарича зрение, създал ни е слух, създал ни е условия за усет... Но всичко това е услуга на човека. А човекът носи един неизповядан заряд на Мъдрост, която може да го направи божествен!
Мъдрост винаги е имало, обаче Мъдростта като доктрина, като йерархия на изповедание е нещо съвършено друго. Както любов винаги е имало, Еросът съществува и в митологиите, и в реалността, но религия на Любовта създава Христос. Правда винаги е имало, но религия на Правдата създава Моисей. Така че Мъдростта като доктрина на посветените в името на извеждания от човека вложен Бог е нещо съвършено друго. Иначе може да го преведете на старогръцки, като кажете София.

Сарасвати е богинята на мъдростта в индийския вариант. Но странното е, че в митологията на Древна Гърция богинята на мъдростта – Атина Палада, не е утробна. Това е доказателство, че Мъдростта е изключение. Атина излиза из главата на Зевса, а не от утробата на Гея или на Хера. Това е много странното!

И тогава сами бихте казали: „Да, наистина Мъдростта не е това, което земята ни дава, а каквото главата ни дава – тя се ражда от главата“. Разбира се, митологичната история е доста широка, много красива, но същественото е, че Атина Палада е родена от главата. 
Така че Мъдростта ще трябва да я търсим не в очите, които могат да видят що е правда или неправда; не в сърцето, което може да прояви милост или жестокост; а в будността на вложеното у нас съзнание. Съзнание... А това е вече част от целостта на прозрението и тайната на вложеното ни предназ­начение. Само Мъдростта може да определи предназначението, защото тя в еволюционността отбира най-съвършеното.

Любовта каза: Бъдете съвършени, както е съвършен и ваши­ят Отец, но тя не можеше да каже: Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец. Мъдростта може да каже, защото тя стои над доктрините, които повелява земята.
 
Въпрос: Какво от миналите култури и традиции е добре да вземем в Третото хилядолетие и какво трябва да оставим?
Отговор: Първото нещо, което човекът трябва да приеме, е, че това, което наричаме двухилядолетно съществуване, е от Христовото летоброене. Тогава трябва да приемем тезата, че културата на човечеството е по-дълга от 2000 години – тя е милионна. Независимо дали имаме достатъчно реални факти, които свидетелстват, има един фактор, който не е разчетен. Това е Книгата вътре у нас – Книгата на Живота. Имаме и Книгата на Съществуването, която идеята на Сътворението е отработвала, когато е отработван човек от цялата Мирова плът. Имаме и Книга на Акаша, където отражението и формата на мисленето създават листи, на които се пише това, което желанието и мисълта пък раждат. Следователно не можем да приемем, че едно двухилядолетно съществуване или пет хиляди години от културата на индийците и пр., е това, което свидетелства за целостта на човека.

Така че, когато трябва да кажем какво е добре да вземем, има нещо, без което не можем – тези три книги у нас: Книгата на Съществуването като идея на Сътворението; Книгата на Акаша, която нашата астрална и част от менталната ни същност са писали; и Книгата на Живота, която е вътрешното откровение и е бъдещият олтар на човечеството.

Човек не може да не вземе себе си, когато реши да прекрачва което и да е хилядолетие. Тайната тук е, че Третото хилядолетие трябва да извърши едно прощение с онова, което е утежнявало битиейността му досега, когато правим констатации – било в областта на социалната доктрина, било в областта на верското изповедание, ако щете, и на това, което наричаме нравствени таблици. Ние не можем в Третото хилядолетие да влезем с т. нар. първороден грях, който хилядолетия се изповядва. Не можем да го вземем! Не ни и трябва, защото по същина това не е вярно.

Една доктрина, каквато е доктрината на Изтока, не говори за грях, говори за еволюционни етапи в градусите на прераждания и кармични задължения. Под карма човечеството погрешно разбира само наказателната страна, а не и поощрената, наградената, извоюваното със служение право на награда, а не само на благоволение. Човекът трябва да се освободи от идеята на благоволението и на щедростта вън от него. Той ще трябва да се отработи и в поносимостта да бъде дарен, защото тогава щедростта на природата не е ограничена от възможността да приема. Безпощадността на вятъра не е в това, че плаче дървото, а че го прави устойчиво към всичко, което се нарича дар на природата.

Така че ние не може да вземем от миналото – независимо колко хилядолетия съществува – идеята за грехопадението. Тя е една от най-тежките вериги, които заземяват човека.
Митологиите имат една изключителна проницателност, когато чрез фигурите на Антей и на този, който ще го възземе – Херкулес, искат да се създаде възможност човекът да се освободи от това, което наричаме заземяване, или земно притегляне. С това идва идеята на вътрешната ви свобода – не бива да бъдете подвластни във всичкото си свое битие на земята. Антей е роден от Гея – майка му е Земята. Вижте колко фигурно и колко проницателно хората са чертали пътя на възмогата! И тогава трябва да се освободим от веригата на земята. Не можем без идеята за развитието, защото в края на краищата съвършенството човек е предпоставка за богочовек, за разлика от стихийните богове. Осъществяващите се богове сега трябва да се имат предвид.
Тогава защо трябва да оверижим човека в грях, който дори му го слагаме като първороден? Защо? Защото някой е имал смелостта да яде плода на знанието. Ябълката – плодът на знанието, е точно събудената потреба, напомняне от Бога в човека. Казва му се: Няма да ядеш от това дърво на познанието, защото ще умреш – един конфликт между липсата на прозрение и диктата на ума в съображение. И тогава се получава нещо много странно – явява се змията, която всички обявяват за злосторница, а в същото време тя е мъдрост… Защото и Христос ще каже: Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба. В световната култура съществуват т. нар. формации на офистите, на змиепочитателите заради две неща: гъвкавостта на змията и смяната на кожата ѝ, което е идея за прераждане. Затова тя влиза в тезата за мъдростта. И тази змия се явява и казва на Адам и Ева: Не, няма да умрете, а ще ви се отворят очите да познаете що е добро и зло и ще станете като боговете.

Когато те ядат плода на знанието, се виждат в плът. Значи какво? Този, който слиза в плътта, във Физическото поле на съществуване, трябва да има знанието що е добро, върху което са построени бъдещите религиозни формации за възпитанието му в отговорност за обожествяване. Това е голямата тайна и затова Бог ги пъди и двамата с тезата, че са извършили познание – знаят що е добро и зло като привилегия на боговете.

Аз се учудвам, когато разтълмяват тези текстове на старозаветието. И тогава ние се питаме защо змията знае повече от Бога? Не, не знае повече, защото след това, когато Бог ги гони, им казва: Те станаха като Нас – богове. Тогава се питаме коя е змията? Животинчето или тази Змия-Огън, която наричаме Кундалини и която е Диханието на Бога у нас?! Може ли тя да знае? Може, защото е Бог у нас.

Тогава как искате да приема тезата, независимо че 3–4000 години се изповядва грешен човек!? Няма такъв! Има нееволюирал. И не мога да приема статута на постоянната стагнация на положението зло и добро… Ето защо доктрината Път на Мъдростта дойде до тезата: Няма зло, има нееволюирало добро! Ние не отричаме злото като средство за еволюция, но му предоставяме енергията на себеусъвършенстване. Както основателно мога да кажа, че в лошия човек не значи, че не лежи добрият Бог. И Той безспорно трябва да излезе в тази жизненост, която наричам: човекът е един бог в развитие!

Така че не мога да приема тезата от миналите хилядолетия, че човекът е един грешник. И тогава родих една мисъл, която е много странна: Знаещият е повече от безгрешния!
 
Въпрос: Какви са според Вас предизвикателствата на Третото хилядолетие?
Отговор: Предизвикателствата на Третото хилядолетие са в това, че човечеството, в своята тенденция да се освободи от тези схващания, ще срещне една много сериозна пречка в лицето на мировата култура, която сега стои. И аз направих едно предизвикателство преди няколко години, когато поисках от т. нар. социални институции, каквато е Организацията на обединените нации, в тезата им за защитата на човека – в Хартата за правата на човека, където не е поставян проблемът за защита правото на душата, той да бъде поставен. Не  може да се влезе само с тази идея, която доскоро, до години, дори не лежеше така властно – идеята за защита на човека. А камо ли да си позволят да помислят за защита и на Душата! От какво? Аз не я браня от това, че някой ще я убие, защото тя има друга плът. Човекът е бранен от това, че има право, според Хартата, на живот – не можеш да му отнемеш живота. Грешката на културата е в това, че тя вижда в живота само битиейността на Физическото поле, няма по-далечно виждане.

Когато аз искам защита правото на душата, то е в това да не се употребява дума, слово, което убийствено действа върху човешката свръхмисъл, наречена душа. Такива думи трябва да се махнат от уставите на Църквите и от гражданските законодателства. Думата в религиите е анатема, която в буквалния смисъл значи „проклятие и отлъчване“. То не е само до това, че се наранява една душа. Защото тя е в съставното звездоличие на един национален дух и на историята на човечеството. Тогава, когато сте оскърбили или когато сте отнели енергиите на някаква личност с това проклятие, вие носите не само отговорността към личността, а и намалявате космичната енергия, затова че отлъчване, оскърбявате едно човешко същество, чиято душа безспорно е в пълнотата на Космичността.

Така че в Третото хилядолетие ние пледирахме вече пред Организацията на обединените нации и с искане да се махне анатемата от религиите и думата враг от социално-гражданския закон. Не може да имате враг (макар че Христос не можеше да си послужи с друга дума, когато каза: Обичайте враговете си), защото Сътворителят не те е създал само тебе божествен, а другия – вражески. Затова тази дума я смених със събожник. Значи трябва да влезе една нова дума, чиято ритмика създава хармония – не враг, а събожник! Можеш да научиш другия относно грешката, която е направил, можеш да повишиш в него чувството на отговорност, което му е позволило да не осъществи всичкото добро, но не трябва да го наричаш враг.

В същото време не може един институт религия затова, че имаш друга яснота в поклонението си пред боговете, да те анатемоса, че не изповядваш неговата вяра. Това са неща, които имат и голяма респектност към личността – аз казвам, че личността е свещена – и към Мировата даденост. Защото този респект граничи с онова, което индийците наричат Пуруша – Мировото Същество, Човека-Бог, граничи и с нашия иконен образ на Пантократора. Това са големите неща!
В Третото хилядоление човекът трябва да влезе и с нова идея за смъртта – Възкресението като надгробна властност, и с нова екзистенция – да се освободи от тезата да има, а по-скоро да бъде...
 
Въпрос:  Казвате „да бъдеш, а не да имаш“, но като че ли обратното е прието в момента – да имаш, а не да бъдеш…
Отговор: Не само в момента – цялата идея на човека в еволюцията е да завоюва, да има, а не да изяви присъщността си, дадена му като Дихание на Бога. Той е трябвало да се разгръща, да овладява, ако щете, не само материални блага, но и някои от културните блага. Но когато дойде идеята за неговата екзистенция, за същността му, тогава той трябва, разбира се, да се прости от идеята да има. За да може да се изяви! А това какво е? Това е вече да бъдешда бъдеш, а не да имаш! Това е една от големите претенции на човека в Третото хилядолетие. Тогава ще може да каже, че прави култура на Духа.

Как да направим култура на Духа, когато материята е властна? Материята е обявена от доктрините на различните религии, че е злосторникът, че там, в нея, се е вгнездил сатаната. Затова Учението Път на Мъдростта не може да приеме да пренасят сатани – опашати или неопашати – в битието на Третото хилядолетие. То трябва да се освободи от тях с една голяма идея – че материята не може да бъде отричана, а трябва да бъде одухотворявана!
Когато одухотворите материята, вие правите една нова култура. Така както Христос с Разпятието Си на Голгота направи победата на Духа над материята. Възможна ли е такава победа? Възможна е, защото тя ви позволява Възкресение. Така че идеята с екзистенцията да бъдеш ви създава предпоставки и акумулира енергиите, с които можете да правите новата култура – одухотворената материя. И тогава няма да имате страх от това, което ще ви освободи – страх от смърт. Така трябва да се схванат нещата.

Културата на Третото хилядолетие трябва да се извежда от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта!
 
 




Николай Василев Николай Василев
Николай Василев завършва кино- и телевизионна режисура в НБУ. Режисьор и автор е на редица документални филми и телевизионни продукции. Дебютният му филм "Пътят на Мъдростта" (посветен на учението на Ваклуш Толев), 2004 г., е отличен с награда от фондация "Култура Аними". Следват още много награди - за филмит...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай

Спонсори на Портал12