В голямото изпитание трябва да откриеш Сиянието на своя живот

В голямото изпитание трябва да откриеш Сиянието на своя живот. Трябва да осветиш цялото си мрачно минало, да го преодолееш и да се завърнеш. Това е тежката карма на човека: натрупана, много дълго време натрупана тъмнина. Ако на човек се изсипе сега кармата, почти в целия свят, над 90 процента, хората няма да понесат, ще бъдат унищожени. Затова тя им се изпраща по малко, на хапчета, по малки страдания. По малко – казва Учителя – отнемаме заблужденията, за да могат хората да оцелеят.
В Безкрая няма добро. В Безкрая има само Свобода. В дълбините си Орелът няма живот, а само Древност и Безкрайност. Животът е ограничение. Вярно е: потекъл е от Него, ценен е – но ценен е, за да се завърнеш в Безкрая. Безкраят е нещо по-дълбоко от живота. Животът е само едно пътешествие. Безкраят, Истинският Човек, не се нуждае от живот: той превъзхожда живота, защото Истинският Човек е Древен. В Дълбините си Истинският Човек даже не е Божествен – той е Съвършен.
Защо Сфинксът е безмълвен и защо живее в Безмълвие? Защото той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога. След това грандиозно Откровение, всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса. Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината. Истината и Бог не можеш да ги познаеш, но можеш да ги преживееш. Тогава става тотална промяна. Остава само Бог и едно Велико Безмълвие, което е част от самия Него. Безсмъртието е скрито в Безмълвното Знание.
Елеазар Хараш