Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение. Тя е училището по смирение. Има тежки болести, ако и те не те смирят, значи безнадеждно е положението. Има болести, на които Бог налага забрана да бъдат излекувани, защото Бог вижда, че болестта е по-нужна за спасението, отколкото здравето.
Ако страданията не облагородяват, тогава те се превръщат в двойно зло. Страданието е изпратено, за да придобиеш разум, то произвежда разум. Обаче ти ако не го разбереш, ще дойде последната Божия ръка – мъчението. Там вече е голямо извисяване. Ако и това не разбереш, има вече нещо неспасяемо, т.е. някога след милиони години.
Когато Бог види, че не желаем земни блага, тогава Той ни позволява да се ползваме от тях, защото тогава ние ги владеем вече - те не ни правят роби.
Бог можеш да го почетеш само по един начин – с чист духовен живот.
Бог не може да помогне на хората ако те не са помогнали на себе си, ако те не са променили мисълта си. И Христос дойде да покаже на хората, според гностиците, пътя към себепознанието, т.е. те сами да тръгнат по пътя, по който и Той е вървял, а не да чакат нещо, което ей така, като подарък ще дойде.
Гносисът може да се споделя само частично, защото това е лично преживяване на Бога и пътят е всеки лично да преживее Бога: