Десетки хиляди достойни българи са преследвани, изтезавани и унижавани. Именно в това размирно време, Учителят решава да напусне този свят и заминаването му става и неговото трето посвещение.
На другият ден след неговата кончина на Изгрева, в братското селище пристига джип и от него слизат двама души от комунистическата държавна сигурност. Техните началници все още не са узнали, че този велик посветен е минал в отвъдното и ги изпращат да го арестуват. Когато питат братята и сестрите къде е техният учител, те му посочват салона, където е изложено тялото му за поклонение. Ченгетата виждат какво се е случило и си тръгват с думите: “Изпревари ни!”
Самият Учител Беинса Дуно е подчертавал, че от небето, от невидимия свят е предвидено да прекара 120 години в плът на земята. Защо си заминава от този свят на 80 годишна възраст.
От някакво заболяване ли умира или по други причини?
В последните дни на декември 1944 г. , Учителя на Бялото братство показва признаци на физическо неразположение. Очевидно не се чувства добре. Ляга в своята стаичка и не става нито за наряд, нито за беседа, нито за концерт. Когато пред вратата застава разтревожен брат, който иска да се посъветва с него за изключително важен въпрос, Учителя го отпраща с думите : “Кажете му, че концертът свърши”
Личният му лекар д-р Жеков го преглежда и не открива никакви симптоми на болест. Забележителният лечител на България Петър Димков също анализира състоянието му, чрез ирисова диагностика. И той не намира никакви причини за разстройство на организма. И все пак в ранните утринни часове на тази съдбоносна дата - 27 декември 1944 г., мировият учител Беинса Дуно напуска физическото си тяло и нашият свят на ограниченията и страданията. Защо?
Преди 2000 години израилтяните поради невежество, неразпознаване на Месията в лицето на Исус Христос и подведени от своите духовни водачи, подложиха Спасителят на разпятие. Неговата кръстна смърт им навлече толкова тежка карма, че по-малко от 40 години след нея, че през 70 та година след Христа, след смазването на юдейското въстание, римските легиони на Тит сриват до основи Йерусалим. Евреите са прогонени от обетованата земя Палестина и се скитат по цялата земя близо 2000 години.Като старец и посветен от най-висок ранг, притежаващ свръх съзнание, той отлично е знаел каква съдба го очаква, ако попадне в ръцете на властимащите комунисти безбожници.
В този смисъл смъртта на Учителя Беинса Дуно е равносилна на саможертва, на духовен подвиг, нямаш равен на себе си. Тази негова саможертва за българския народ е достатъчно основание, той да получи своето трето посвещение.Ако Учителят Беинса Дуно беше подложен на репресии от болшевишката власт и ако беше съден и осъден от нея, тогава нашият народ щеше да си навлече карма съпоставима по тежест с тази на евреите причинили кончината на Божият син Христос - Учител на цялото проявено битие. Алd Българин по рождение, той не можеше да допусне това. Затова реши да си замине от тази земя преждевременно, без никакво заболяване, единствено заради своите последователи и сънародници.
Саможертвата е висша форма на служение пред олтара на Божественото. Целият жизнен път на този Духовен Учител е образец за саможертвено божествено служение, чието венец поставя раздялата му с неговото материално тяло на 27 декември 1944 г.
Ние последователите на това велико космическо същество сме твърде малки, за да обгърнем с духовния си взор цялото величие на личността и мисията му. Ала в неговото слово, в музиката и паневритмията оставени от него, ние все повече и по-дълбоко го преоткриваме, докосваме се до все по-големи мистерии на жизнената му изява и сме уверени, че подвигът му в множество свои измерения притежава стойността на посвещение. Ученикът никога не може да надмине по ръст своя Учител. Когато достигнем неговото еволюционно равнище, той ще е изминал още дълъг път в своето еволюционно равнище в посока напред към Божественото съвършенство.
Примерът на неговия земен живот и мощта и проникновението на неговите послания ще светят завинаги с непомръкваща светлина, за да огряват и нашите крачки в същото направление към върховете на Любовта, Мъдростта и Истината, към сърцето на Онзи, който ни е сътворил, за да открием съкровенния Му образ у себе си и да го изявим в пълнота.
