Учителя: Божественото в човека постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло

Казват някои, че Бог нарежда нещата, както разбира и както иска. Не, Бог, най-свободният в света, никога не върши произволи. Той нарежда нещата според великите закони на Битието и Вечността.

Бог никого не съди, обаче, влезе ли вътре в човека и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва, кое е добро и кое не.

Божественото в човека постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло, като му казва, че като същество, което се движи между два полюса, трябва да бъде внимателен, да се контролира. Ако от човека се изисква себеконтрол, колко повече това е нужно за възвишените, разумни същества! 

Всички хора говорят, но говорът на всички не е еднакъв. Колкото по-високо седи човек в умствено и духовно отношение, толкова и неговият говор се отличава с по-голяма мекота и точност в думите.

Чистото сърце е извор: колкото повече дава, толкова повече изтича от него. Давай, за да получаваш. Този закон се отнася само за чистите сърца.

Мнозина не успяват в живота си, защото искат да знаят всичко. Има неща, които човек трябва да знае, но има неща, които не трябва да знае. За всеки даден случай човек трябва да знае за себе си добър ли е или лош, добро ли прави или зло. И като знае това, той трябва да се радва, да е доволен, че знае нещо за себе си. Това не значи, че той трябва да се радва на лошото в себе си, но да се радва, когато вижда погрешката си, когато различава доброто от злото и може да се изправи. Като вижда погрешките си човек може да се изправи. Докато не ги е видял още, никакво изправяне не може да стане.

В човека има нещо, което само́ вижда погрешките. Това е Божественото начало в него. Вслушва ли се човек в този глас, той има вече условия да не греши. Ако пък е сгрешил, той има условия да се изправи. Божественото в човека е готово всякога да купува неговото зло, неговите погрешки и да ги обработва, да ги превръща в скъпоценни камъни. Що се отнася до доброто обаче, Божественото не се занимава с него, т.е. доброто остава капитал за самия човек, да работи и да се прехранва с него. Следователно дойдете ли до злото, ще знаете, че то всякога може да се продаде, но доброто – никога. – Кой купува злото? – Мъдреците, великите адепти и светиите. Само силният може да се справя със злото.

Като слушат да се говори така, мнозина ще цитират стиха: "Бог е Любов". Те искат да кажат, че щом е Любов, Бог не трябва да допуща злото и страданията в света. Питам: "При какви условия изпрати Бог своя син? Да благува ли дойде Христос на земята?" Христос дойде на земята да понесе греховете на човечеството, да ги купи и да ги обработи. Ако Синът Божи пое греховете на човечеството, защо вие очаквате за себе си друго нещо? С живота си на земята Христос показа пътя, през който всеки човек трябва да мине. На същото основание, иска ли човек да бъде Син Божи, той трябва да понесе греховете на човечеството и да мине през страдания. – Само аз ли трябва да страдам? – Не, всички хора страдат. Който страда съзнателно и понася страданията с любов, той може да се нарече Син Божи. Щом си Син Божи, ти ще служиш. Служенето е първото задължение на човека. Който страда по необходимост, той е грешник.

Щом е дошъл на земята, човек неизбежно е изложен на страдания. И като Син Божи, и като слуга, и като грешник, той все ще страда, но като Син Божи, ще страда съзнателно, с любов; като слуга ще страда по задължение, а като грешник – по необходимост. Които не разбират смисъла на страданията, питат, не може ли без страдания. Без страдания не може. Защо страдате, не питайте. Колкото да питате, никакъв отговор няма да получите. Вие можете само да си изберете начин, по който да страдате: по закона на любовта, по закона на задължението или по закона на необходимостта. Обаче, докато сте във водата, не питайте защо страдате. Отворите ли устата си, ще погълнете много вода и ще се удавите. Приемете страданията по закона на любовта, за да изпълните великата задача на живота си и да научите много неща. Това ще ви даде свобода в разбиранията и в отношенията ви. Като страдате съзнателно, вие ще видите, че всичко, каквото се случва в живота ви, е за ваше добро.

Сега, като ученици вие трябва да излезете от вашето тесногръдство, да придобиете дълбочина в разбиранията си. 

Из Лекция на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), държана на 31 юли 1929 г. София – Изгрев