Училището на утрешния ден се гради днес

15.09.2019 г.
7086
Добавена от: Драгомира Иванова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

„Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния“

казва Учителя Петър Дънов.


Днес българските деца излизат професионално ориентирани, но без съзнание за връзката си със земята и природата. Разбират геометричните фигури, но не и духовната си същност, учат се да познават часовника, но не и как да контролират гнева и обидата си, знаят да броят, но не знаят как да се хранят и дишат, така че да засилват енергията си в тялото и интуицията си.

В последните години, все повече се усеща, че познатата ни училищна система става все по-безпомощна. И няма как да не бъде, защото времената, в които живеем, я отхвърлят. Децата днес идват с нова сензитивност, с ново разбиране за света и трудно се напъхват в рамките на познатата система, в която връзката между Човека и Вселената е прекършена. А те я търсят вътрешно, защото тя им дава посока и цел, които не се измерват с познаните ни критерии за успех. Когато, децата днес не я намерят стават объркани, апатични, агресивни и т.н. и ние бързо обвиняваме, самите деца, техните родители, държавата, че нещо не е наред.

Реалните алтернативи за възпитание и образование обаче има и те набират все по-голяма популярност и у нас. В тези училища, звънецът днес ще бие по-различно и децата ще влязат уверени, защото всеки ден в тях е уникален и изпълнен с възможности за знание, което пък не е скучно и страшно, а забавно и вълнуващо.

Портал 12 ви среща с някои от тези училища - – училище „Рьорих“, Валдорфските детска градина и училище, Демократичното училище, Основно прогресивно училище, Училище „ Изгрев“, които показват пътя на промяната на училището и каква е посоката, в която то трябва да се развива.

Макар да боравят с различни подходи, всички тези училища носят за децата - светлина в ума, топлина в сърцето и сила на волята. Имат практическа насоченост към здравословен и природосъобразен живот с индивидуални и групови занимания. И още – липса на насилие, уважение към детето, любов, красота и хармония.

УЧИЛИЩЕ „ИЗГРЕВ“ – СЛЪНЧЕВАТА ПЕДАГОГИКА
У всеки човек има зрънце, подобно на слънцето, което огрява земята.



На 16 септември първият звънец огласи класните стаи на училище „Изгрев“, където хлапетата ще се учат в хармония с природата, на основата на нейните принципи и на тези на любовта. Часовете им винаги са съпроводени с мелодична музика, а учителите са хора, които обичат и разбират призванието си.

След 18 години работа в държавни училища Слав Славов разбира, че наследството, което Учителят Петър Дънов ни е оставил, е тясно свързано с учителската професия, с педагогиката. Без значение дали говорим за възпитание или за самовъзпитание. От години Славов следва насоките му, а в практиката си като учител се е убедил, че конвенционалното съвсем не е достатъчно при работата с деца. Затова създава система, която да помага и на родителите, и на децата. Нарекъл я слънчева педагогика.

„Опитният педагог може да се оприличи на градинар и земеделец, който познава белезите на времето, състава на почвата, качествата на младите дръвчета, значението на въздуха, водата и светлината. Всички блага, всичкият растеж в тази градина зависят от центъра – Слънцето“, описва идеята си създателят на детска школа „Бялото кокиче“ и на училище „Изгрев“. Той и хората около него вярват, че у всеки човек има зрънце, подобно на слънцето, което огрява земята. И задачата на родителите и възпитателите е през първите 7 години от порастването на детето да подготвят почвата за това зрънце.

„Когато създадохме училището, ние не искахме да бъдем алтернативен остров на образованието, а искахме да сме част от образователната система, която носи прекрасни неща за децата, както и да внесем един слънчев елемент, всички идеи, които Учителя Петър Дънов е оставил като насоки за работа с деца. Създадохме много хубава здравна програма, която включва хранене, движение, музика, дишане, паневритмия…

„Нашата задача като учители – педагози е да вникнем в характера на детето и да разберем кои качества трябва да се развиват. Ако някои не успява по математика или по български език, успехът му ще дойде не като му даваме голямо количество задачи или текстове. Нашата задача е да разберем кое качество му липсва – търпение, постоянство, памет или нещо друго. Тогава пристъпваме към способите на слънчевата педагогика, които помагат.

Затова нашият проект се нарича „Образование чрез възпитание“, казва Славов.


В двора на иновативното училището, което е продължение на детската школа, в село Панчарево, има градинка с плодове и зеленчуци, а денят започва с дихателни упражнения, гимнастика и песни. „Всеки учебен ден започва с комплекс от утринни гимнастически упражнения. Ако сме в активния сезон на паневритмията играем паневритмия, ако не – правят се други упражнения, които енергизират и подпомагат педагогическата ни работа през целия ден. Те са превенция срещу агресията. След гимнастиката, започват часовете. Те протичат като в нормално традиционно училище, но ние работим много върху отношенията, върху кръгозора на децата. За нас е без значение кой е авторът на учебника, кое издателство или кой е колективът, важно е как учителят работи с информацията от учебниците, как поднасяме информацията.

Слънчевата педагогика е обърната към най-хубавото в човека. Ние търсим да събудим тази слънчева същност в човека и мисля, че знаем методите. Същината е любовта към детето, музиката и това, че хората трябва да вярват, че вътре в тях има нещо необикновено и то може да се събуди“, убеден е белият брат.

УЧИЛИЩЕ „РЬОРИХ“
Пътят на което й да е човешко постижение минава през преодоляването на страховете

„Ученето трябва да се случва на всички нива, не само на нивото на информацията и формалното знание. Трябва да се случва на нивото себепознанието, трябва да се случва на нивото, което ни дава силата да вярваме, че сме духовни същества в човешка проява, а не човешки същества със случайни духовни проявления.“

казва основателят и директор на училище „Рьорих“ Радка Карагьозова.

Питаме я какво липсва на днешните деца и защо обществото и училището често ни отдалечават от истинските ценности в живота и каква е истинската мисия на учителя. Ето какво ни отговаря:

„На децата нищо не им липсва. Честният подход би бил да се отнасяме към тях така, все едно нищо не им липсва. Детето е абсолютно готово, способно да влезе в живота с това, с което разполага като дарби и способности. То има целия потенциал да се справи с житейските предизвикателства.”

Правилният подход към детето е такъв, какъвто е правилният подход към всяко човешко същество – с уважение, с осъзнаване, че то е отделна човешка личност, с осъзнаване, че тази личност е част от цялото като всички нас. Ако мислим в един по-заземен план - на децата в големия град им липсва простор и природа, липсват им игрите на живо, липсва им повече време с родителите.

Смятам, че истинската роля на учителя е много повече възпитателна в модерния свят, отколкото информативна. По силата на своя опит, учителят е ценен източник не само на информация, а и на житейска компетентност и мъдрост . Неговата основна роля е да създаде за децата мотивираща среда, да им даде пример и шанс да оформят своя възглед, да практикуват любов, свобода и почтеност.


А това, което ни отдалечава от истинските ценности в живота, е страхът. Обсадени сме от множество страхове и се обединяваме повече около тях, отколкото от вдъхновението, лекотата, радостта, постиженията. Мисля, че пътят на което и да е човешко постижение минава през преодоляването на страховете. Родителят в своя стремеж да открие алтернатива често потъва в крайно негативното отношение към всяка норма и остава в плен на страхове, предпазливост и мнителност. А децата не търпят недоверие. 
Важно е ние, родителите и учителите, от самото начало да не допускаме двоен стандарт. Рушим интегритета им ако вкъщи говорим едно, на улицата правим друго, в училище рецитираме трето. Това не означава, че родителят трябва да е абсолютно готов с всички отговори, достатъчно е да е отворен да наблюдава, да изследва, да се информира.

Според директорката на училище „Рьорих“ е важно да променим отношението си към резултатите и оценяването. Според нея оценяването е необходима част от ученето, но смисълът на оценяването е да даде обратна връзка, да насочи и подкрепи процеса на развитие на детето.

„В идеалния случай всеки ученик би търсил оценката на своя учител – би я търсил съзнателно, би настоявал за нея, а не би се страхувал, не би бягал от нея. В идеалния случай никой не би задължавал учителите да оценяват, учениците биха имали потребност от напътствията и препоръките на учителите си.“

Друга нездравословна представа е, че всички деца трябва да постигат еднакви резултати с еднакво темпо, че можем да мерим всички еднакво, че всички трябва да са добри във всичко. „Най-удачно според моята представа е човек да тръгне от своите силни страни, да открие своите таланти, да открие източниците на увереност и през тяхната призма да пристъпи с упорство и усърдие към своите слабости и предизвикателства. Тогава, тази част от него, която нарича слаба, се трансформира.

Ученето се случва само отвътре навън, убедена е г-жа Гарагьозова. Всичко друго – чрез санкции или възнаграждения, е нетрайно учене. Всичко друго може да даде временен резултат и по-бърз резултат дори, но често този резултат не е стойностен.

ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ "ПРОФ. НИКОЛАЙ РАЙНОВ"
Учителят може да бъде полезен на децата само когато работи върху себе си, развива себе си

Точно преди 100 години, през 1919 г. собственикът на фабрика „Валдорф-Астория”, цигареният фабрикант Емил Молт, предлага на д-р Рудолф Щайнер да организира нова училищна форма за децата на работниците. Щайнер създава педагогически метод, в чийто център на възпитание и обучение стои човекът – със своята ярка индивидуалност, специфични таланти, нужди, чувства и воля. Още същата година в Щутгарт отваря врати първото Щайнерово валдорфско училище. Днес в света съществуват над 3500 детски градини, училища и институти, които се доверяват на валдорфската педагогика, а времето е най-големият свидетел за успеха на революционния метод на големия философ, който вярва, че „Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода”.

„За мен валдорфската педагогика е нещо живо, процес, чийто успех зависи от личността на учителя – той може да бъде полезен на децата само когато работи върху себе си, развива себе си, за да може винаги да се вглежда в детето с ясен поглед“

, казва Весела Еленкова, учител по английски език в ЧСУ „Проф. Николай Райнов” с валдорфска методика на преподаване в София.

Детето заслужава да бъде видяно, разпознато в своята неповторимост. „Ето, аз имам пред себе си едно човешко същество, което е свързано с целия свят, и когато работя с него, върша нещо, което е от значение за целия Космос“, казва Рудолф Щайнер. Това е нещо като организиращ принцип на цялата валдорфска педагогика. Децата се възпитават по такъв начин, че да могат да преживеят своята уникалност и след това да обърнат поглед към света, за да се превърнат в хора, които мислят свободно и владеят своя ум, своите чувства и своето тяло и които са способни да направят онези промени, от които ще се нуждае обществото на бъдещия свят“, казва Еленкова.

Часовете във Валдорфското училище протичат по-различно от традиционните училища. Всеки ден започва с дълъг сутрешен блок, който се нарича „главен урок“. В него предметите се изучават в седмични периоди, наречени „епохи“ – например 2 седмици се учи изобразително изкуство, след това 3 седмици български език и литература, след това – 3 седмици математика.

Урокът има свой вътрешен ритъм и преминава през три стъпки. Децата най-напред преживяват феномените, след което емоционално се свързват с тях, а до разбирането се стига едва накрая. Не започваме с понятията и дефинициите, а завършваме с тях. Целта е децата да видят, да чуят, да усетят явленията, въображението им да се запали по един или друг начин и чак тогава да се стигне до разбирането какво представлява дадено явление, какви са закономерностите, свързващи процесите и фактите.

Когато учителят представя живи, инстригуващи образи, с израстването детето може да ги разширява и надгражда. Като учител целта е да създадеш богата образователна среда, в която всяко дете да се развива индивидуално, но и да възпиташ у него работни навици. Ученето и работенето са основни ценности във валдорфското училище, което се стреми да съхрани и да развива детската креативност.“

В начален етап след сутрешния блок има голямо междучасие 40 минути, в което децата закусват и всеки ден излизат навън, независимо от времето. Следват часове по езици, изкуства, спорт. Изучаването на чужди езици започва от първи клас. Изучават се по два чужди езика едновременно, защото задача на валдорфското училище е да възпитава хора с космополитно мислене, отворени към всички култури. Така ще предпазим света от разрухата, до която може да го доведе национализмът – разбиране, застъпено от Щайнер през 1919 г., непосредствено след края на Първата световна война, но което е актуално и днес.

Работата с изкуство заема особено място във валдорфското училище. То е вплетено във всеки урок, но отделно се изучават изобразително изкуство, приложни изкуства, музика, танци, театър. От първи клас децата започват работа с различни материали – восък, глина, дърво. В програмата е включен и един особен предмет, едновременно здравословен и практически полезен, който се нарича „Сръчности“.

Децата се учат да плетат, да шият, да бродират. Така едновременно се развиват и придобиват полезни умения, които им помагат да оцеляват във всякакви ситуации. Всъщност умението на човека да се справя самостоятелно е много силно застъпено в цялата педагогика.

„По отношение на добродетелите, Щайнер смята, че когато човек освобождава ума си от предразсъдъците и става все по-осъзнат за собствената си мотивация, може да превърне своите идеали в материална действителност, като ги затопли със силата на своето сърце. Затова учим децата да бъдат смели и самоуверени, любопитни към новото, да умеят да учат с радост през целия си живот, но и да бъдат свързани с другите“, казва учителката.

В детската градината и началните класове в училище основният педагогически подход е принципът на имитацията. В началния и предучилищния етап децата следват любящия авторитет. В гимназиалните класове у тях се възпитава критичното мислене, чрез доверие в детето. Тези подходи се основават на детското развитие.

От 0 до 7 години се развива физическото тяло и децата се възпитават в благодарност. Учим ги чрез своя пример. Те имитират в свободната игра дейностите на възрастните и така опознават света. Основната ценност в този етап е благодарността – когато възрастните проявяват благодарност помежду си, децата усвояват това от тях.

От 7-14 години се развива емоционалната интелигентност, възпитават се чувствата. Затова тук учителят може да въздейства най-силно чрез музиката, изкуствата, да позволи у детето постепенно да се събуди любовта към природата, усещането за другия, за свързаността с цялото. Тук основната ценност е любовта.

След 14 години, когато се изгражда Азът на човека, възпитаваме критичното мислене. Тук ценността е дългът. Децата наблюдават дейностите на хората наоколо и изследват своите интереси, постепенно насочвайки се към своя избор в живота.

ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ - СОФИЯ
Когато на децата е предоставена възможност да избират, те не спират да учат и изследват


„Вярваме, че всяка личност има естествен стремеж да учи, да се развива, да постига това, което иска – стремеж, който се проявява в условията на свобода и подкрепа, казва Маги Благоева, директор на Демократично училище. Тя уточнява, че пространството – демократично училище е неофициално училище по изискванията на МОН – „Водим го учебен образователен център. То е абсолютно признато демократично училище по изискванията и критериите на международната и европейската организация за демократично образование. Има такива организации в Европа, ние сме техни членове вече от няколко години.

По думите на учителката, всеки човек е уникален и има свои собствени силни страни и таланти, чрез които се реализира в света, поради което демократичното образование не очаква, че всички деца ще са еднакво добри по всички „предмети”, а очаква всяко дете да намери себе си, своята сила и страст.

Демократичното образование приема за неопровержима истина факта, че няма нужда децата да бъдат „карани” да учат – това е тяхното естествено биологично заложено поведение; любопитството, изследването и откривателството са техни нормални състояния и дейности, поради което във всяко дете е заложена програма за самообразоване, която се осъществява съвсем отлично и сама, с деликатната помощ на възрастните в обществото.

„Демократичното образование разбира тази деликатна помощ не като насочване и посочване кога, какво и по колко да се учи, а като придружаване на детето в неговите собствени избори, търсения и интереси“, казва учителката.


Философията на демократичното образование е именно, че всяко дете е любопитно и изключително ученолюбиво и изследващо света, то е самомотивирано да учи и да открива – света, другите, себе си, и може да прави това без прекъсване, ако никой не го спира или не му пречи.

Децата изследват и учат непрекъснато, но по своя собствена схема, програма, план, график и стил. Всяко навлизане в това тяхно учебно пространство и налагане на учебна програма отвън е посегателство спрямо личността им и насилие спрямо тях.

„В образователната психология отдавна е ясно, че всеки един човек има свой собствен стил на учене, че мозъкът ни функционира и учи най-добре в условия на изследвания и търсения в сфери, които са личен интерес, а не наложени отвън. Известно е, също така, че мозъкът блокира изцяло в условия на страх, натиск и наказания. Обратно, когато на децата е предоставена възможност да избират, те не спират да учат и изследват.

В Демократично училище, всяка дете има личен ментор-съветник (член на персонала на училището), който го съпровожда в процеса на учене и развитие, помага му да прави своя избор в посока развитие на своите интереси, съветва го и му разяснява възможните последствия от различни решения и действия, следи неговото развитие и го подкрепя;



Ето още от принципите на демократичното образование:

-Природата е най-добрият учител – училището се стреми да функционира природосъобразно в естествена среда, така че децата да не прекъсват вродената си връзка с природата;
-Взаимно уважение, равнопоставеност и лична свобода са основа на отношенията и действията на всички членове на училищната общност. Свободата се осъществява в рамките на ненарушаване на чуждите права и неприкосновеност и трябва да гарантира собствената и чужда безопасност;
-Училището възприема цялостен подход към детето, давайки му възможност да се развие хармонично във физически, емоционален, интелектуален и духовен план, според собствените си потребности.

МОНТЕСОРИ - МЕТОДЪТ
Помогни ми да го направя сам!


Всичко започва в детска градина в беден квартал в Рим по проект за възстановяване на градската среда. На децата се дават прости предмети като дървени кубчета, цилиндри, а учителите не трябва да контролират малките, а само да им съдействат в игрите. Монтесори забелязва, че хлапетата са изцяло погълнати от тези предмети и формите, които могат да създадат с тях. Постепенно наблюденията й се разширяват и се оформят в методика, която включва точни напътствия за преподаватели и родители: как трябва да се хранят децата, как да се оборудва стаята им и т.н.

Според Монтесори децата трябва да се учат и развиват сами, а не да бъдат поучавани от родители и преподаватели.

Основно мото тук е: "Помогни ми да го направя сам". Длъжни сме единствено да разпознаем кога детето е готово за нови знания и да му осигурим правилната среда, в която да ги получи. Но не бива да го учим да чете, ако на него му е по-интересно първо да пише. Монтесори е убедена, че хлапето само ще прояви интерес към четенето и тогава трябва да му помогнем. Тя съветва също да не коригираме грешките му, а да му помагаме само, когато то заяви, че има нужда.


Разговаряме със Симона Крумова, която е филолог, обучена в метода Монтесори и част от издателство „Керът“, което разпространява авторски и образователни материали, вдъхновени от Монтесори и други съвременно педагогически подходи.

„Едно от най-важните неща в метода е това, че тук учителят не размахва показалката – „пиши“, „учи“, а наблюдава детето и го подкрепя в неговото естествено желание да изследва света. Учителите са помощници, наблюдатели и съветници, които помагат на децата сами да контролират грешките си в процеса на учене“, казва Крумова.

Тя обяснява, че децата, които се обучават по метода от малки се учат да са самостоятелни и да се грижат за себе си – сами закопчават копчета, връзват връзки, вдигат ципчета. Те се мият сами със сапун, почистват учебното място, метат и дори сами си сервират храната.

ОСНОВНО ПРОГРЕСИВНО УЧИЛИЩЕ
Всяко дете може много повече отколкото ние мислим


За Прогресивните училища и добрия пример за промяна на българското образование разказва Явор Джонев, основател на Фондация за образователна трансформация. „Първото прогресивно училище отвори врати през 2016 година в София. През 2018 г. създадохме още две нови – едно във Варна и още едно в София. Планът ни е да развием Прогресивни училища във всеки по-голям град в България, стига там да има добре оформена родителска общност, която споделя нашите ценности“, казва Джонев.

На въпроса какво е различното в модела на обучение на едно Прогресивно училище, създателят му отговаря:

„Обученията, които се осъществяват в Прогресивните училища, са само част от образователния процес, който включва много други неща. Преди всичко ние търсим цялостно израстване на личността във всичките ѝ аспекти – интелектуален, физически, емоционален и т.н.

И ако може с една дума да се отговори на въпроса „Какво е различното?“, тя е - всичко. От дневната организация, през конструкцията на образователната среда и класните стаи, до комбинирането на целенасочено учене с откривателска програма, където децата конструират знанието си и намират смисъл по собствена инициатива. Но най-важната разлика е в ценностите.“

„Ние вярваме, че всяко дете може. Всъщност може много повече, отколкото ние си мислим. Вярваме, че всяко дете, когато е прието безусловно с любов, разкрива себе си и може да преодолее проблеми, които например е наследило от семейната среда. Вярваме, че всяко дете може да учи по собствено желание, с вътрешна мотивация и да се развива в целия спектър на развитие на личността. И тези основни вярвания определят културата на училището.

Когато образованието е в тази различна културна среда, се получават невероятни неща. Тогава няма нужда да караме децата да учат. Нещо повече – ние не можем да ги спрем да искат да учат, да се развиват и да взаимодействат помежду си по един цивилизован начин, проявявайки групова интелигентност. Основните разлики са на ниво ценности.“


Училището на бъдещето се гради днес, убеден е Джонев. Училището на бъдещето изглежда така, както изглеждат Прогресивните училища днес. Защото то може да бъде постигнато само ако ние вървим по пътя на развитие. То няма да се създаде само по себе си. Ние трябва да извървим този път, който е много труден и предизвикателен. Това е път на взаимно учене на нашите учещи общности, които сме създали с училищата.

„И не бива да си фантазираме и да имаме наивни очаквания, че новите технологии могат много да подобрят качеството на образованието. Подобряването на качеството на образованието е процес на учене, на развитие и на иновации, които се базират на научно обосновани процеси. Процес на честен сблъсък с данните и доказателствата дали ти всъщност си постигнал прогрес, или не си.

Процес на непрекъсната рефлексия и търсене, заедно с децата и семействата. Голяма част от подобренията на образователния процес ние сме постигнали заради децата. Те са интегрална част от този процес. Те ни казват как е по-добре за тях да учат в бъдеще. Училището на бъдещето се създава днес. И ние вървим по този път. Надяваме се все повече хора и все повече училища да тръгнат с нас по него.


Друга основна разлика е, че ние следваме естествения прогрес на детето. Не му налагаме предопределения график на учебната програма. Подпомагаме го така, че то да се движи, развивайки собствения си потенциал, без да го сравняваме с другите деца. Резултатът от това е, че децата се движат по-бързо, научават много повече неща и стигат по-далеч, отколкото при стандартния подход, в който следват една ритмична програма – днес трябва да се научи този урок, утре следващият.“


Драгомира Иванова Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай