Училище без стрес или другото възможно лице на образованието

Държали ли сте изпит по предмет „Живот сред природата“? Чували ли сте за училище без стрес? Виждали ли сте директорската врата в училище да стои винаги отворена? Да, такова образование съществува – в свободните училища в Дания. С тях ни запозна съоснователят на Национална мрежа на родителите Гаяне Минасян (​conference.nmr.bg). В център Серендипити в София, освен впечатленията си от посещението на такива училища в Дания, Минасян сподели пред репортер на Портал 12 и множество снимки, на които се виждаха щастлици деца, полегнали на поляна сред природата..., четейки книжки.
 
В свободните училища няма властово разстояние – там учител, директор, чистач и ученик са равнопоставени, а децата със специални потребности са напълно пиети и приобщени. Това всъщност е различното лице на образованието.


 
Свободните училища са частни и независими от държавата, в които родителите имат главна роля. Родителите са свободни да избират между различени видове училища и имат право, гарантирано от държавата, да създават училища по тяхна инициатива, основани на идеи, които те намират за правилни. Наскоро родители създадоха училище и чрез социалната мрежа Фейсбук, посочи Гаяне Минасян. В този тип училища има свобода на самоуправлението. Тези училища получават до 75% финансова подкрепа от държавата. Законовото изискване на свободните училища е децата да получават образование, което е съизмеримо с това, което се получава в държавните училища. Има няколко крайни ситуации в тези училища, при които държавата се намесва. Едно от тях е, ако три години подред по-малко от 60 процента от децата продължават обучението си след девети клас. А в Конститутицията на Дания задължителното образование е до девети клас, тогава се полага и първият официален национален изпит. Този изпит не е задължителен в свободните училища.
 
При свободните училища съществува свобода на входа и изхода на образованието. Родителите в тези училища си избират нещо като външен надзирател. На него те имат доверие, той споделя техните ценности, каза Минасян и даде пример: ако едно училище си е заложило да развива академичните способности на децата и те да са отличници по математика или по датски, надзирателят следи учебния процес и дали децата получават това, което родителите искат. Накрая на учебната година надзирателят съобщава на общо събрание каква му е оценката за процеса на работа и тя се публикува на сайта на училището. Ако родителите в друго училище смятат, че най-важна е творческата изява на децата, това се залага като цел на училището и родителите си избират такъв надзирател, който споделя разбиранията на родителите.
 
След девети клас има най-различни свободни училища, където децата могат да продължат своето образование – двугодишни или тригодишни, сподели Гаяне Минасян. Оказва се, че освен в свободните, и в държавните училища родителите имат много голямо участие. За разлика от българското образование пък, в образованието в Дания се залага в голяма степен на доверието, подчерта Минасян. Освен няколко свободни училища, тя е посетила и Академия за подготовка на учители в свободни училища, наблюдавайки процеса на обучение и поведението на самите датчани. Питайки се какъв е начинът, по който датчаните са постигнали такъв тип общество, в което доверието е основно, тя достига до техния пътеводител – Грундвиг, датски поет, мислител, политик от XIX век. Той е духовният баща на свободните училища и полага основата на традицията на борба за независимост на училищната институция. Грундвиг е написал стотици книги за образованието и демокрацията.

Негови са думите, че държавата не може да бъде нито църква, нито училище. Той говори за свободата в образованието още в началото на 19 век и тя се осъществява с първия закон от 1814 година. Следва и друг закон през 1855 година, който се нарича Закон за свободните училища, който ги регламентира.

А ето какви са целите на училището според Грудвиг:
„Трябва да се усъвършенства човекът“, казва той, критикувайки германското образование, чието цел по онова време е да създава работна ръка.

„Работа на всеки човек е да реши как да си изкарва хлябът. Това не е работа на училището“; „Да разбереш себе си истински е най-голямата цел на човешкото образование“, казва датският мислител. Според него: „Историческата роля на училището е да свърже индивида с общността с други средства, различни от насилието“. Освен това „Да станеш член на общност, означава да поемеш отговорност за живота на общността“. Така благодарение на Грудвиг се формират и повечето ценности у датчаните. Интересен факт е, че една от тези ценности е нетърпимост към онези хора, които демонстрират богатство. Причината е, че този, който демонстрира богатство, всъщност унижава другите.
 
Всичко това може да бъде използвано в реформата на българското образование, подчерта Гаяне Минасян от Национална мрежа на родителите в споделеното си преживяване от Дания.