Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Учени обявиха първи доказателства за изкривяване на време-пространството, което е обявено от Алберт Айнщайн в неговата теория на относителността още през 1915-а година. По време на приключилият вчера симпозиум по релативистична астрофизика, проведен в Тексас, САЩ, учени обявиха, че са документирали изкривяване на време-пространството около черна дупка, разположена на 28 000 светлинни години от Млечния път. Изследователите са регистрирали усукване на тъкънта на пространството и времето, чрез данни анализирани на база рентгенови лъчи идващи от диск с отломки на звезда, завихрена около черната дупка H1743-322. Очаква се през 2016-а година да се анализират допълнително данните от изследването и да бъде публикувана нова по-детайлна информация.
Изкривяването на пространство-времето е пряко свързано с количествата материя и енергия. Тази зависимост е изразена чрез уравненията на Айнщайн, известни като частни диференциални уравнения. Много предвиждания на общата теория на относителността се различават значително от тези на класическата физика, особено във връзка с хода на времето, геометрията на пространството, движението на телата при свободно падане и разпространението на светлината. Примери за такива разлики са гравитационното забавяне на времето, гравитационното червено отместване на светлината и ефекта на Шапиро.
Предвижданията на общата теория на относителността се потвърждават от всички наблюдения и експерименти досега. Въпреки това, общата теория на относителността засега има и някои непълноти, най-важната от които е нейното съгласуване с квантовата механика, което би създало пълна и последователна теория на квантовата гравитация.
Пространство-времето е физически и математически модел, който комбинира пространството и времето в единен пространствено-времеви континуум. В съответствие с теорията на относителността, Вселената има 3 пространствени и едно времево измерение.
Понятието пространство-време е допустимо и в класическата механика, но в нея обединението е изкуствено, защото времето се разглежда като постоянно и универсално и независимо от движението на наблюдателя. В теорията на относителността времето е неотделимо и равнозначно на останалите три координати и зависи от движението на наблюдателя.
Броят на измеренията, които са необходими, за да се опише Вселената, все още не е ясен. М-теорията предлага 11 (обединение на струнните теории). Все още те не могат да бъдат доказани експериментално. Първият модел на естественото обединение на пространство и време е в пространството на Минковски през 1908 година и е на основата на специалната теория на относителността.
Пенев
Анонимен
Анонимен
Анонимен
Анонимен