Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В продължение на дълги години учените не могат да определят точно смисъла на т.нар. тъмна материя в човешките гени. Некодиращата РНК се смяташе, че е някакъв вид отпадъчна ДНК, която няма способността да кодира протеини. Подобно на тъмната материя в Космоса, некодиращата рибонуклеинова киселина, съставлява около 95% от човешкия геном във всяко тяло.
Преди дни професор Бенджамин Бленкоув от Университета в Торонто, публикува нов научен доклад, според който се хвърля повече светлина върху "тъмната материя" на човешкия геном.
От 3 милиарда букви в човешкия геном, само два процента формират т.нар. протеиново кодиране. Гените сe копират или транскрибират в информационна РНК (mРНК) молекули, които предоставят шаблони за изграждане на протеини, които извършват по-голямата част от работата в клетката. Голяма част от оставащите 98 процента от генома първоначално бе смятано, че нямат функционално значение. Според новите научни данни некодиращите РНК имат важна роля в генното регулиране. Също така някои некодиращи РНК действат като колички за хвърляне на mРНК около клетката, или за предоставяне на платформа за други белтъци и РНК, за да се прикрепят към съответната клетъчна верига и да си свършат "работата".
Новите научни данни показват, че некодиращите РНК имат функцията да управляват развитието на болестите, включително на раковите метастази.
Откритието дава възможност на учените да концентрират усилия в овладяването на тези зони, което да доведе до намиране на лекарства. В момента учените фокусират вниманието на своите изследвания и върху ролята на некодиращите РНК във формирането на невронните връзки.
Тъй като РНК изпълнява много функции в организма тя се дели на няколко вида в зависимост от предназначението си: рибозомна (рРНК), транспортна (тРНК) и информационна или матрична (иРНК или мРНК) РНК. Всичко това усложнява задачите пред учените, които следва да намерят интегриран подход в своите анализи и проучвания.
Функцията на тРНК е да пренася аминокиселините в тяхната активна форма до рибозомите, където те се свързват чрез пептидни връзки в последователност, определена от мРНК. Транспортната РНК е най-нискомолекулният тип РНК и съдържа само около 75 нуклеотида. иРНК или мРНК (messanger RNA — mRNA) служи като матрица или шаблон, по който се осъществява белтъчната синтеза. Процесът на тази синтеза се нарича още ДНК-транслация.Те носят информация за синтеза на белтъци, от където идва названието им. В тях като магнитна лента, информацията за синтеза на клетъчните белтъци е превърнала от нуклеотидна последователност на ДНК в нуклеотидна последователност за РНК. Всякя иРНК може да носи информация за синтеза на една, или няколко полипептидни вериги. РНК е неразклонена верига от линейно свързани нуклеотиди, съединени с фосфодиестерни мостове. Тя много прилича на ДНК, но освен с една от пиримидоновите си бази, тя се различава от нея със структурата си. Докато ДНК има изявена двойно-спирална структура, то при РНК се наблюдават различни двоични и третични форми, характерни за всеки отделен вид РНК.
В организмите генетичната информация е разположена основно в хромозомите под формата на ДНК секвенции или отрязъци от цялата молекула на ДНК. Гените съдържат информация, необходима за синтезирането на аминокиселинни последователности до цели протеини, което играе важна роля в определянето на крайния фенотип на организма. В диплоидните организми доминантните алели в хромозомите налагат свойствата си върху рецесивните алели. Изразът „кодирам“ служи, за да обозначи, че гените съдържат инструкции как да произведат определен протеин, като в израза „гените кодират протеини“. Концепцията „един ген - един протеин“ е много опростена. Например един единствен ген може да произведе множество продукти в зависимост от това, как е регулирана ДНК-транскрипцията.
Наред с РНК и белтъците, ДНК е една от трите основнимакромолекули, ключови за всички известни форми на живот. ДНК понякога се нарича молекула на наследствеността, тъй като тя се наследява и се използва за разпространение на белези. ДНК се състои от два дълги полимера, съставени от своя страна от прости единици, наричани нуклеотиди. Молекулата има две главни вериги, изградени от монозахариди и фосфатни групи, свързани помежду си с естерни връзки. Към всеки монозахарид на главните вериги е прикачена една от четири възможни вида молекули, наричани нуклеобази – именно последователността на тези четири нуклеобази по дължината на главната верига служи за кодиране на информацията. Тя се разчита с помощта на генетичен код, който дефинира последователността нааминокиселините в белтъците. Кодът се разчита чрез копиране на участъци от ДНК в подобната нуклеинова киселина РНК при процес, наричан транскрипция.
Във вътрешността на клетките ДНК образува дълги структури, наричани хромозоми. Преди клетките да се разделят хромозомите се удвояват чрез процеса на репликация. Еукариотните организми (животни, растения, гъби и протисти) съхраняват основната част от своята ДНК във вътрешността на клетъчното ядро и по-малка част в органели, като митохондрии или хлоропласти. За разлика от тях, прокариотите (бактерии и археа) съхраняват своята ДНК само в цитоплазмата. Вътре в хромозомите хроматинови белтъци, като хистоните, служат за организиране на ДНК и направляват взаимодействието на ДНК с другите белтъци, като участват в контрола на транскрипцията.
Според алтернативни учени - всеки човек може да активира ДНК с 12 нишки
12-те нишки интегрират в себе си основните 7 енергийни центъра (7-те чакри) на Съзнанието плюс нови способности на физическо ниво, които включват телепатия, пътуване в други измерения, лечение чрез светлина, телепортация и др.
Според редица езотерици, след 2012-а година, човечеството е навлязло в космическа фаза, която води до поетапно активиране на 12 нишкова ДНК, което е свързано с формирането на нова Раса на Земята. Вече има хора, на които са възстановени 12-те нишки ДНК, 12-те спирали. Тези 12 спирали ДНК се въртят в унисон с чакрите и спиралите на нашето ДНК, взаимодействат една с друга в тялото и извън него. Връзката на 12-те нишки означава, че дванадесетте енергийни или информационни центъра могат да започнат да функционират и да си изпращат двупосочна информация едни на други.
Седем от тези центрове се намират в тялото, а пет са извън него. Известни са като чакри и са настроени с въртенето на носещите информация 12 небесни тела на Слънчевата система. Те вибрират, така както ги възприемаме в три измерения. А когато човешкото ДНК започне да си възстановява формата на 12-нишковата спираловидна система, приеманата информация ще се активира. Хората, събрани в името на тази цел, ще получат невероятна сила, ще стават телепатичен приемник за енергии от целия космос и по този начин ще променят лицето на Земята.
Процесът на възстановяване на нашето ДНК е наречен мутация. И когато сме в състояние да приемем тази мутация в своите тела, ще можем да обединим своите 12 информационни центъра. Ще започнем да разбираме, че можем да създаваме своите изживявания и ще се научим как да станем съзнателни създатели. Нещо повече, ще си спомним напълно съзнателно кои сме и какво можем. Когато започнат да се отварят 10-та, 11-та и 12-та чакра, в живота ни ще започнат да се появяват много извънпланетни енергии, особено когато започнем да задържаме по-високите честоти. Десетата чакра е свързана със Слънчевата система, единадесетата – с Галактиката, а дванадесетата е свързана с определено място във Вселената.
