Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Международен екип от астрономи направи най-точния до момента тест за гравитационната тежест извън нашата собствена слънчева система. Чрез комбинирането на данни, направени с космическия телескоп Хъбъл и телескопа на Европейската Южна обсерватория, изследователите показват, че тежестта в изследваната галактика се държи така, както е предвидено от общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, потвърждаваща валидността на теорията върху галактическите мащаби.През 1915 г. Алберт Айнщайн предлага своята обща теория на относителността, за да обясни как работи гравитацията. Оттогава тя е преминала поредица от прецизни тестове в Слънчевата система, но не и точни тестове на големи астрономически везни извън нашата Слънчева система.
От 1929 г. е известно, че Вселената се разширява, но през 1998 г. два екипа от астрономи показаха, че Вселената се разширява по-бързо, отколкото в миналото. Това изненадващо откритие, което спечели Нобелова награда през 2011 г., не може да бъде обяснено, освен ако вселената не е направена предимно от екзотичен компонент, наречен тъмна енергия.
Екип от астрономи, ръководен от д-р Томас Колет от Института по космология и гравитация в Университета в Портсмут, използва близка галактика като гравитационна леща, за да направи точен тест за тежестта на астрономически измервателни скали за дължина.
"Общата относителност прогнозира, че масивните обекти деформират пространство-времето, това означава, че когато светлината минава близо до друга галактика, пътят на светлината се отклонява. Няколкостотин силни гравитационни лещи са известни, но повечето са твърде отдалечени, за да позволят точно измерване на тяхната маса, така че те не могат да бъдат използвани за точно тестване на теорията на Айнщайн. Въпреки това, галактиката ESO325-G004 е сред най-близките лещи, на 500 милиона светлинни години от Земята, затова се спряхме на нея в нашите изследвания. Използвахме данни от много голям телескоп в Чили, за да измерим колко бързо се движат звездите в E325 - това ни подсказва колко голяма маса трябва да има в E325, за да задържат тези звезди в орбита. Масата на силните лещи, които наблюдавахме с космическия телескоп "Хъбъл", показа резултат по теорията на Айнщан с изкривяване от 9%. Това показва изключителна прецизност. Това е най-точният екстрасоларен тест на Общата теория на относителността правен досега."
Много предвиждания на общата теория на относителността се различават значително от тези на класическата физика, особено във връзка с хода на времето, геометрията на пространството, движението на телата при свободно падане и разпространението на светлината. Примери за такива разлики са гравитационното забавяне на времето, гравитационното червено отместване на светлината и ефекта на Шапиро. Предвижданията на общата теория на относителността се потвърждават от всички наблюдения и експерименти досега. Макар че не е единствената теория за гравитацията, тя е най-простата, която съответства напълно на експерименталните данни. Въпреки това, общата теория на относителността има и някои непълноти, най-важната от които е нейното съгласуване с квантовата механика, което би създало пълна и последователна теория на квантовата гравитация.
Общата теория на относителността има важни последствия за астрофизиката. Тя подсказва, че в края на развитието си масивните звезди могат да се превърнат в черни дупки, области от пространството, в които пространство-времето е толкова изкривено, че нищо не може да ги напусне. Изкривяването на светлината от гравитацията може да създаде гравитационни лещи, при които се наблюдава повече от един образ на един и същ астрономически обект. Теорията предсказва и наличието на гравитационни вълни, които вече неколкократно бяха доказани чрез проекта LIGO. Изкривяването на времепространството засяга посоката на движение на телата и променя геодезията на пространството.
Ето какво казва по темата и авангардния български учен д-р Тимен Тимев:
"Истината е, че само секундерното субективно човешко време тече между полукълбата на мозъка, докато съществува и едно друго - Примордиално, Обективно, дочовешко време, което е времето медиатор между Нищото и Битието, между Мисълта и Енергията, и това са Темпоралните вълни, които, бидеики експлозии на Световното Нищо, постянно творят Вселената. По този начин те действат като един перманентен и малък Биг Бенг (Голям Взрив), а също които в своя асметричен невръзвъщаем характер действа като Антигравитационен Импулс. В същото време в своя самовъзвръщащ се характер, тези вълни представляват именно Гравитационната сила на Аинщайн."
"Една от големите тайни на квантова физика днес е, че Вселената от пространствена се превръща в темпорална. Т.е. Вселената отива към Времето - във Времето. "Антените" на Вселената се промениха, на Слънчевата система също..., защото тя се изравни с равнината на Галактиката. Галактическата ос стана идентична на тези години на слънчевата ос, а това означава, че влиянието вече на галактическият център върху Слънчевата система и върху Земята е много по-мощно и по-директно. Галактическият център или центърът на нашата галактика Млечен път представлява няколко стотин милиона черни дупки, които се въртят и образуват галактическа центрофуга. Галактическата центрофуга от една страна изхвърля навън нови вещества, от които се образуват нови звезди, а от друга страна повлича всичко към себе си. Разумът на галактиката – това е центърът на галактиката."
"Днес има голямо критично преосмисляне на черните дупки, което е свързано с това, че може би цялата Вселена представлява една холограма. Моите описания на черните дупки доста се различават от описанието на традиционната физика. Те не само могат да бъдат портали към други Вселени, а черните дупки с една дума не са само черни!
Черните дупки не са само физическо събитие, защото в тях, когато гравитацията повлече и смачка всичко и нито светлината, нито нищо може да се върне, и че цялото пространство и време във вътрешността на черната дупка след като мине хоризонта на събитие, вече всичко познато като физически закони, рухва! Всичко се разрушава и физиците от Айнщайн до Хокинг знаят това, но когато се разруши материята до най-елементарните си единици, тъкмо тогава се стига до информацията. Моите изследвания водят до това откритие, че вътре в черната дупка материята се преобразува в информация. Преди становището беше, че попадне ли в черна дупка, информацията не се излъчва обратно. Сега разбират, че черната дупка поглъща материя, а излъчва информация. Може би това, което е извън конуса на светлина и съответно е вън от светлинната скорост на Вселената е идентично на това, което е вън от черната дупка. Оказва се така, че сякаш цялата Вселена, сетивната Вселена живее вътре в черна дупка. Ние живеем все едно вътре в черната дупка, а отвън на нея съществува хоризонта на събития, т.е. цялата Вселена е обградена от една черна дупка."
"Моите схващания са, че Вселената е затворена в Огледалото на симетрията на светлината. Светлинната скорост на Айнщайн представлява нещо като фотонно огледало, което обгражда Вселената и в което всичко се отразява и се връща поради ограничената светлинна скорост. Вселената представлява един хипер куб или една хипер сфера, която е огледална за всеки вътре в нея, но вън тя плува във Времето, тя е вътре във Времето."
"Цялата Вселена е една пространствена хипер сфера, която се носи по световното време. Най-големите физици в момента разбират, че въпроса за времето е недогледан и че то не е една четвърта координата към трите пространствени. Старата теория на Минковски – Айнщайн, че времето е четвърто измерение към трите пространствени, днес има тенденцията напълно да рухне. Времето е много по-важно и фундаментално, защото Вселената е все едно една геометрична пространствена топка, която плува по световната река на времето и се носи по нейните вълнички."
"Времето остава голяма мистерия, защото то е свързано с нашата субективност. Ние мислим чрез него и забележете, ако променим стрелата на времето, ние си променяме стрелата на мисленето. Говоря за промяната на нашето субективно време, от което се променят и мислите ни. Нашето субективно време, което тече покрай левия мозък е свързано с обективното световно време, което тече покрай десния мозък, т.е. субективната река на времето и обективната река на световното време са свързани."
"От теорията на Минковски – Айнщайн произхождат мислите, че Вселената е пространствено-времеви свят, а тази Вселена според най-големите изследвания на физиката днес, се оказа, че е само една холограма. Това е свързано пак с някаква световна черна дупка и че ние сме холограма на някаква друга действителност, че ние сме фиктивни. Защо идва това? Защото, вижте, пространствено-времевата Вселена на Минковски и на Айнщайн, този континуум, този пространствено-времеви свят се ражда, когато вълната на енергията се раздалечи от вълната на информацията и пространството е само мярка на дистанцирането и сепарирането на енергията на информация, а времето е мярка на движението, което ги свързва между тях, т.е. пространството и времето се излъчват, когато енергията и информацията се раздалечат, а когато енергията и информацията във вътрешността на черната дупка започват да се приближават все повече и повече, те се сливат, стават една обща вълна и тогава се поглъща света на пространството и времето. Какво прави Големият взрив? Големият взрив разрушава световната единна вълна на енергия и на информация, разрушава световната черна дупка и когато Вселената избухва, тогава се освобождава пространствено-времевия свят, а обратно – световната черна дупка всмуква цялата пространствено-времева Вселена, за да възстанови единството на вълната на енергията на информацията. Оказва се, че този свят, който си мислим, че е вечен, се появява и изчезва като еквивалент той се излъчва и абсорбира. Нещата са много мистични, интересни и изискват отговорност на човечеството, а не само консумация."
