Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.

Според Толтеките думите са ядра: те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход и всичко. Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение и тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека. Умът е омагьосан кръг: той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава. Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе. Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“; ето защо догоните тренират четири степени, защото те казват: „Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален“. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н. Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса. Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни, и ако попаднат в тебе, те могат да ръководят целия ти живот.

Всеки е посял съдбата си не според звездите и влиянията, а според тайната на своите намерения, своя скрит избор

Толтеките казват, че страданието е благородно, то е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата Пътешествие означава да извървиш пътя от обикновения човек до Посветения човек в себе си, т.е. от периферията към Центъра. Всеки, който възлюби Истината и се посвети на Нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината: искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която почва да те обучава. Само Истината има власт да излекува съдбата, и тази Истина – това е Дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно, т.е. звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор, защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират Безупречност, знаят кое е Истина и кое е полуистина. Всички други питат.

Това вслушване в Истината впоследствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света, и Толтеките били много радостни от това събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене. Например земното мислене, политика, Църква и т.н. не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там вътре работят други духове. Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития...

За Толтеките проблемът не е трудност, проблемът е призив за воля, за решение и за израстване. Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. (Никога не са принадлежали на обществото, както и Мъдрецът. Мъдрецът не живее за света и за хората, той живее в Потока на Бога и точно така помага точно на хората, по правилния начин, защото изхожда от системата на Бога.) Те казват: който съумее да измени подхода си и мислите си, той изменя и събитията.

Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията

, която трябва да работи сега и да посява правилен живот. Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка. Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват, а кой си ти и как ги възприемаш. А Безупречните имат само едно възприятие: правилно. Обяснявал съм как Толтеките посрещат потопа, тържеството на Истината: сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова Мъдрост. Съвсем друго възприятие, друг подход.

Безупречността ражда тънка и висша сила, тънка енергия на висок уровен – защото нещата се разбират с много тънка и фина енергия. Затова правим книга по Учителя за потънкостите на Учението. Безупречността е много повече от знания: тя е нещо дълбоко – както Съкровеното е много повече от света и от ума.
Елеазар Хараш, Варна