Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Днес ще разгледаме темата за Йосиф - библейския праведник, продаден от братята си в робство, който чрез вяра и доверие в Бога, мъдрост, търпение и любов, се извисява в Египет и става символ на прошка, провидение и духовна зрелост. Важно е да правим ясно разграничение между двамата библейски персонажи, носещи името Йосиф, тъй като често се създава объркване. Единият е Йосиф, годеникът на Мария, наричан още праведният Йосиф. Той е човекът, който по Божие откровение съпровожда Мария и младенеца Иисус при бягството им в Египет, за да се спасят от жестокостта на цар Ирод. Този Йосиф е част от събитията, описани в Новия завет, конкретно в Евангелието на Матей и за което Елеазар Хараш казва: "За бягството в Египет (на Мария и Йосиф) Учителят казва: „Защо не избягаха в Асирия, Вавилон или другаде, а в Египет? Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство. Иисус беше изпратен в Египет, за да влезе във връзка с Бялото Братство, за да се пробуди Универсалното Съзнание в Христос и да изпълни Великата мисия“.
Другият, чиито живот днес разглеждаме, е Йосиф, синът на Яков, добре познат от Стария завет. Това е онзи Йосиф, когото братята му продават в робство.
"Йосиф е продаден в робство от братята си" - Картина от колекцията „Свещеното писание, Старият и Новият завет“, публикувана през 1885 г., Щутгарт, Германия. Рисунки от Гюстав Доре
Учителя Беинса Дуно казва: " Яков имаше 12 сина, но само Йосиф беше роден по закона на Любовта. Ако мъжете и жените раждат синове като Йосифа, те ще бъдат избрани жени и мъже, ще образуват избран народ. Блажен е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той видя един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избяга, като остави дрехата си в нейните ръце. Наклеветен от жената на своя господар, той беше осъден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгреши пред господаря си. Оттук той беше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – сънят на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като техен брат, и им прости направената от тях погрешка.
Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек трябва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиите. Той трябва да победи мъчнотиите, да се справи с тях и тогава да дойде до Любовта. Любов без мъчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след големи изпитания и страдания."
Какво казва немския писател Томас Ман (носител на Нобелова награда за литература - 1929г.) за Йосиф, в своята тетралогия „Йосиф и неговите братя“ (Joseph und seine Brüder), която включва 4 части:
- Историята на Яков (Die Geschichten Jaakobs)
- Младият Йосиф (Der junge Joseph)
- Йосиф в Египет (Joseph in Ägypten)
- Йосиф храни братята си (Joseph der Ernährer)
Томас Ман умишлено поставя сюжета в XIV в. пр. Хр., по времето на XVIII-а династия при фараона Ехнатон, за да покаже как пробуждането към Единното може да преобрази цели народи, а също и отделната човешка душа. Томас Ман казва за Ехнатон: "Излъчването му е нереално, почти потайно, сякаш виждаш същество, преминало отвъд пределите на човешкото.“ И казва още: „Аменхотеп IV, който по-късно ще се преобрази в Ехнатон, призовава Йосиф при себе си: той се нуждае от човек, който може правилно да тълкува сънища. Никой от жреците или гадателите не може да разгадае в дълбочина знаците.“, а Аменхотеп IV все още не е станал Ехнатон, все още Духът не го е изпълнил тотално, все още трябва да разкъса земната завеса за да се открие абсолютната Слънчева Реалност.
И именно заради това Томас Ман прокарва тук идеята за срещата между монотеизма на Йосиф и реформаторския, слънчев монотеизъм на Ехнатон, което е среща на Единството в Единството. И казва Томас Ман:
„Ехнатон беше избраник на Слънцето, но не на народа. Той говореше на Атон, както някой говори на Баща си, с възвишеност и топлота, с Любов и преклонение - непознати на египетската религия до този момент. Но любовта му към божественото беше някак странно отвлечена, прекалено изтънчена и непознаваема, някак далечно непонятна - за вкуса на масите. Той говореше на Бога с възвишеност и интимност, непозната за старата религия. Затова Ехнатон остана сам - сияен, но сам. Сам, но преизпълнен.“
Срещата между Йосиф и Ехнатон в романа на Томас Ман е изградена с дълбоко прозрение. Ехнатон търси тълкувател на сънища, но всъщност търси глас, който да потвърди неговото вътрешно видение. Йосиф говори езика на Духа, Ехнатон – езика на Слънцето. Това е общ - Единен език. Между тях се разкрива невидим мост – мост на съзнанието, което се пробужда за Единния. Египет става сцена не на политическо, а на вътрешно посвещение. Ехнатон говори на Атон с любов, както Христос говори на Отца. Той не се обръща към някакви богове със страх, а към Единен Бог - с почит, извираща от сърце. Но тази любов остава неразбрана за народа. Масите не разбират тишината, която идва от Слънцето, нито вътрешния огън, който гори и преобразява отвътре. Затова Ехнатон остава сам. Самотата му е подобна на тази на Йосиф в ямата, на Христос в Гетсиманската градина.
Йосиф е образ на скритата светлина, която преминава през изпитанията и противоречията на земното, за да изгрее в една още по-висока степен. В него действат сили, които извисяват душата над отмъщението, над човешката мярка, над страха. Йосиф е този, който се отказва от правото да отвърне, за да отвори вратата на прошката. Той се извисява над правдата и правото и така навлиза в Огнената сфера на Любовта. Той вижда скрития смисъл зад неправдивите постъпки на братята си и казва: „Бог ме изпрати преди вас за живот.“ ( „А сега не скърбете и не се ядосвайте, задето ме продадохте тук, защото Бог ме изпрати пред вас, за да запази живота.“ (Битие 45:5) )
Четейки Томас Ман, виждаме как вътре в Йосиф действа една дълбока тишина - тишината на онзи, който вижда смисъла и в страданието, и в отхвърлянето, и в изпитанието. И именно тази тишина е предвестието, зората за предстоящия Изгрев. Така Йосиф ни показва пътя, който минава през изпитания, но води към вътрешна зрялост и Слънчева Истина. Това е пътят на душата, която избира да се подчини на Провидението, дори когато всичко външно изглежда разрушено. Това е пътят на онзи, който съхранява дълбочината и тишината в себе си, за да може Духът да проговори. Йосиф е емблемата за онова вътрешно съзнание, което изгрява над всичко земно чрез кротост, и което се извисява чрез прошка и се подхранва чрез мъдрост.
Йосиф ни показва как, когато житото преминава през ситото и огъня, за да стане хляб, така и душата преминава през противоречията и страданията, за да се превърне в Дом на Живото Слово. Пресята през изпитанията, душата се превръща в тишина, в която Бог отново се изрича. Всяко ново изричане на Бога е новораждане. („Истина, Истина ви казвам: ако някой се не роди отново, не може да види Царството Божие.“ (Йоан 3:3) ; „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде подир мене, е по-силен от мене... Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън.“ (Матей 3:11) )
И така пред очите ни се разгръща една велика вътрешна трансформация. В този път през изпитанията, през мълчанието и доверието в невидимото, душата се преобразява. Смирената душа не се изгубва в света, а става скритият олтар, върху който се излива Светлината на Духа. Душата, която е преминала през тъмнината без да загуби Любовта, става носителка на вечната Памет за Единството.
