...Пристигаме с мъжа ми в Ясна поляна на 2 март преди обед. Времето е слънчево, ясно, личи си, че селото е будно, живо. В самия център се намира читалището, носещо името на писателя, в което се помещава Музеят "Българската ясна поляна". Той е открит през 1998 г.и за празника идва правнука на пистателя Владимир Толстой, директор на музея на Толстой в руската Ясна Поляна. Посреща ни любезната и общителна уредничка на музея Денка Тодорова, която ни повежда в читалището, охотно разказвайки ни за неговата богата история и активна духовна и културта дейност. Разгледахме библиотеката, богата и приветлива, добре стопанисвана - нетипична като за българско село, а после фолклорната зала с местни странджански носии, стари фотографии на тамошни жители и някогашни вещи от бита на хората и залата с театралната сцена.
Но най-вълнуващото тепърва предстои!
Музейната сбирка "Лев Толстой", разположена в две зали на втория етаж. На площадката между етажите е поставена пейка, скована от брезови стъбла, донесени от руската Ясна поляна, където е имението на писателя. Оказва се, че между инициативния комитет на селото и ръководството на музея на Толстой в Ясна поляна (на 180 км от Москва) има активни и ползотворни отношения. Двата музея поддържат тясна връзка, хората им взаимно си гостуват, подпомагат и организират съвместни прояви. На българския музей финансово помага община Приморско, но има и много дарители наши и чужди.
А сега малко предистория.
България е втората страна (след Холандия), в която учението на Толстой за ненасилие, единение и любов намира почва. Най-популярната колония от последователи на писателя е тази в Ясна поляна, зародила се през 1908 г. Тогава селото носи още старото си име Алан Кайряк, което по настояване на местното население през 1936 г. се сменя на Ясна поляна. Основният подбудител и вдъхновител на българската толстоистка колония е Христо Досев от Стара Загора. Завършил медицина в Швейцария, писател и преводач, той се среща с Лев Толстой през 1907 и остава да живее в имението му близо година. След това пише книгата "Близо до Ясна поляна 1907-1909". Основава и Българският вегетариански съюз, повлиян от идеите на великия писател. Другите двигатели на българските толстоисти са Стефан Андрейчин, писател, гл. редактор на сп. "Възраждане", Димитър Жечков, завършил философия в Германия, бил е душата и любимеца на колонистите, Цонко Николов, фелдшер, и Ташко Коматов, най-младият в групата - 19-годишен, учителят Никола Венетов и Георги Шопов - първият българин, който се отказва от военна служба, поради убежденията си. Той създава издателство "Живот", което издава над 30 книги на Толстой. Това са хората зародили любов към идеите на великия писател в България. За тяхната кауза
Христо Досев казва:
"Опитваме се да устроим нов живот, на християнски начала, и да създадем нагледно този възможен бъдещ живот. Изповядвайки мировъзрението на Толстой, ние искахме нашето съжителство да бъде не само практическо осъществяване на тези наши идеи, но и огнище за тяхното разпространение сред българския народ".
Хуманните и силно алтруистични идеи на Толстой, разпространявани у нас чрез неговите следовници, не успяват да увлекат целия български народ, но хващат почва именно на това място - село Ясна поляна. И до днес се усеща този дух на доброта, сътрудничество и взаимопомощ у местните хора. Семенцето, посято в началото на 20 век явно пуска корен и днес дава своите добри плодове.
Тук се намира най-богатата сбирка на оригинална толстоистка литуратура в България от периода 1890-1944 г. Това привлича изследователи на Толстой от цял свят.
Тази година се навършват 110 години от смъртта на Лев Толстой. Всеизвестно е, че великият писател умира - на път за България, където е искал да се срещне със своите последователи и с Учителя Дънов, на малката руска гара Астапово. Той напуска семейството си, наброяващо 13 деца, и на 82-годишна възраст умира самотен на път.
За него Учителя казва:
"Русия не послуша гласа на Толстоя, който бе глас на Бога Живаго. Лев Толстой бе тръгнал за България, да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до България. Той закъсня..."
Със сърце, наранено от страданията на бедните и безразличието към тях на богатите, от 1880 г. Толстой започва да се занимава с нравствени и религиозни въпроси. Той е против неравенството на хората, против всички форми на насилие, против задължителната военна служба, против убийствата и експлоатацията дори на животни. За него човекът е призван да живее в мир и хармония с природата и хората. Самият Толстой редува писателската си работа с работа на полето - защото смята, че физическият труд съхранява физическото здраве на хората.
Толстой влиза в противоречие с властта и е отлъчен от църквата. Изпада в раздори дори със семейството си.
Той дарява (в края на живота си) безвъзмездно правото да се издават всички негови творби в цял свят. В семейното имение в Ясна поляна написва "Война и мир" и "Анна Каренина".
Това, за което мечтае Толстой, е революция отвътре - не на въоръжения юмрук, а на непоколебимата и готова да приеме всяко страдание, съвест. Революция на душите, а не на юмруците. "Не е измислено нито от мен, нито от Христос, че сме братя и трябва да служим един другиму", заявява писателят. И настоява, че трябва да се помага за просвещаването на хората - защото знанието ще ги направи свободни. Но преди това - хората не бива да се разболяват и умират от глад! А за това са отговорни имащите власт.
В човеколюбивия свят на гения е влизал всеки, който е чел негово произведение. А космополитната му душа вълнува всеки хуманист. Уникално е преживяването в Музея на Толстой - чувстваш нещо от неговия титаничен дух, от неговата широка и светла душа, от неговата велика мисъл. Чувстваш се приобщен към една Голяма идея - идея, която изпълва душата и ума ти, защото "Толстой казва това, което всички мислим - ние средните хора - но което се страхуваме да видим в себе си", казва Ромен Ролан.
Особен дух витае не само в музея на Толстой в Ясна поляна, но и в цялото село. Нещо пречистващо, нещо повдигащо те над ежедневното, нещо, което те свързва с непреходото и вечното.
И някак съвсем естествено на това място се вписва и Международният симпозиум (пленер) по скулптора от дърво, който се провежда в Ясна поляна от 1983 г. Това е селото с най-голяма скулпторна експозиция от дърво на открито! Уникални дървени монументални пластики на участниците в пленера са поставени в центъра на селото, в с. Кости, в Приморско, Бургас и др. Мястото е прекрасно за творческа дейност: на изток са хиляди километри море, на юг е загадъчната Странджа планина, вятърът говори чрез клоните на брястовите над Дяволската река...
Хората тук са бедни, но душевно богати. Още от 1907 г. когато са посрещнали първите заселници толстоисти, когато им дават храна и подслон - чак до днес, когато посрещат с отворени обятия туристи, художници, изследователи и почитатели на великия Толстой. Усеща се духът на добротата и съзидателността.
Сладкодумната и гостоприемна уредничка на Музея Денка Тодорова надълго и нашироко ни разказа за живота на читалището, музея, пленерите и за съвместните събития между българската и руската Ясна поляна. Двата музея сякаш туптят с едно сърце! Взаимно се подкрепят и работят за поддържане на паметта за гениалния писател и общественик Лев Николаевич Толстой. Гостуват си взаимно. Правят изложби. А правнука на писателя - Владимир, често открива пленера през юли или идва със съпругата си Катерина на гости. Толстой тръгва за България, но не стига до тук. Неговият правнук обаче открива музея в българската Ясна поляна и оставя пръст от гроба на своя дядо тук. Така срещата се осъществява в невидимото - като принципи и идеи.
Ако сте близо до Бургас, отбийте се за час в Ясна поляна. Има магнетизъм и тайнство там! Духът на Толстой се е отразил трайно върху местните жители. Той е жив до днес!
... И освен до музея и до читалището, ще се докоснете и до топлите души на хората.
А колко е хубаво да попаднеш на мили, сърдечни и будни хора... в БЪЛГАРСКО СЕЛО!
ДНЕС!
Жени Костадинова
ЯСНА ПОЛЯНА, 2 март 2020