Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В интервю за Портал12, писателят, учен и психиатър, д-р Тимен Тимев говори за фатализма и свободата във Вселената. Доколко съвременната наука е успяла да се пребори с фатализма?
Прочутият маркиз Лаплас - близък на Наполеон - е въвел в науката най-жестокия, най-ултимативния детерминизъм, т.е. фатализъм. Неговият закон гласи, че ако знаем скоростта и масата, и импулса на дадена частица, ние можем да предскажем цялото й бъдеще милиарди години напред. За тази неизбежна необходимост, която донякъде управлява нютоновия свят, маркиз Лаплас е казал: “Да, има не фатализъм, а строг абсолютен детерминизъм”.
Това означава, че имаш съдба, нямаш толкова свобода. Фатализмът лишава Вселената от свобода.
А дали фатализмът лишава от свобода нас самите като свободен дух?
Аз мисля, че съвременната наука, и особено квантовата физика, откри антагониста на фатализма, на строгия детерминизъм. Тя въведе обективната свобода във вселената. Субективната свобода на духа беше свобода на волята, на мисълта, на съзнанието. Т.е. и да има фатализъм, ние можем да го заобиколим, да го разрушим или да го анулираме, обаче с нашите субективни средства. Хората мислеха, че само те са свободни, а всичко наоколо е управлявано от закони - твърдите тела, галактики, планини - могат ли те да бъдат свободни?
Вселена крие в себе си една самосвободност - величието на квантовата физика го доказа
Огромните маси на Вселената сякаш не могат да спрат да се въртят по своите автоматични закони, защото ще нарушат Вселената. И сега това е най-финото - оказа се, че самата Вселена крие в себе си една самосвободност - величието на квантовата физика го доказа. Тази самосвободност я приближава до Духа. Нещото, с което самата Вселена се противопоставя на фатализма и на строгия, абсолютен, железен детерминизъм, това е нейното objective indeterminism of the world, т.е. обективният индетерминизъм.
Обективният индетерминизъм или обективната свобода на Вселената говори, че Вселената всеки път може да промени своето решение - непресказуема е - на базата на това, че в нея е вложен един импулс на самосвободност. Или един импулс, който още Епикур го е наричал “клинамен”, което означава “спонтанно отклонение на частицата (или на заряда, или на тялото) от неговото предопределено движение”.
Красивото е, че субективната свобода на духа, на човешкия ум, се слива, съвпада със свободата на Вселената. Uncertainty principle - принципът на неопределеност на Хайзенберг, който командва и дирижира днес цялата физика - той помага на субективната свобода на човека да намира канал и в съответствие един кураж, щом съществува с някаква обективна свобода в самата Вселена, значи ние имаме право на нашата субективна свобода.
И тук обаче се явява един много фин въпрос - как е възможно тези огромни маси от галактики и милиарди звезди едновременно да спазват закони? Те спазват своите закони - да се въртят по точно определен ред, да спазват пропорциите между огромните маси, константи и прочие, което е фатализмът, детерминизмът - въпреки това, те притежават една свобода, която обаче изглежда не им пречи да спазват едновременно законите. Т.е. Вселената е едно дяволски красиво изобретение и някакъв компромис между фатализма и свободата.
