Тимен Тимев: Полукълбата на мозъка създават времето. Извън него, то не съществува (ИНТЕРВЮ)

Какво символизира научният факт, че в сърцето на нашата Галактика има свръхмасивна черна дупка? На този въпрос потърсихме отговор от квантовия физик и психиатър - д-р Тимен Тимев, който сподели пред Портал12 своите виждания:

"Ако в човека сърцето и мозъка заемат различни места, то местният Галактически център, нашето Галактично божество, то едновременно изпълнява ролята и на галактично сърце и на галактичен мозък. Т.е. мозъкът и сърцето в Галактичния център - съвпадат, докато при човека те са създадени на две различни места."

"Това е предимството на Галактичния център - че едновременно функционира като сърце - пулсирайки прибира, преработва и връща всичко, а освен това функционира и като мозък. При човека това не е така и затова е налице тази декоординация. "

"В центъра на Галактиката, а и в други галактични центрове, вълната на енергията и вълната на информацията са събрани в едно. Те са една неразличима обща вълна на енергизираща информация и информираща енергия. Именно ролята на човешките мозъци е да разделят тази вълна на две. И постепенно в еволюцията, именно защото се разделят на две, именно заради това, центъра на енергията се отделя от мозъка под формата на сърце. Така сърцето става източник на енергетичните вълни в човека. А източник на информационните вълни става мозъка."

"В Галактичния център и в изначалните състояния на Вселената, тези вълни на енергията и информацията са дадени в едно. Вижте колко е красиво! От Галактичния център идва една единна Вълна, а когато нашият мозък, чрез своите две полукълба (дясно - енергетично и ляво - информационно) я раздели на две, тогава се образува времето и усещането за пространство."

"Пространството се появява и расте като мярка при дистанцирането на вълната на енергията и вълната на информацията, което извършва човешкия мозък и по този начин зейва БЕЗДНА. Тази бездна е бездната на нашата перцепция, на нашата перцепторна клетка."

"От една страна всички физици тръгват от пространството и времето, а от друга страна разбират, че тръгват от мисълта и енергията. Ние извеждаме пространството и времето като вторични, от отношенията между енергията и информацията. Новата физика ще бъде физиката на времето. Няма как времето да бъде родено отново, ако се гледа все още през призмата на теорията на Айнщайн или квантовата физика, защото самите те са родени след разделението на времето."

"Учените днес говорят за гравитационните вълни, открити още преди век от Айнщайн, който ги описва като изкривяване на пространството на база гравитацията и дава пример с едно одеало, което както може да бъде набръчкано или опънато, така може да се изкривява в зависимост от гравитационното въдействие. Учените днес обаче не отчитат, че освен гравитационни вълни, Вселената е пронизана и от темпорални вълни, защото те редуцираха времето към трите пространства и сложиха едната пространствена дименсия. Времето има 2 дименсии - едната е перпендикулярната, а другата е линеарната.

Понеже човешкият ум е квантово и механично ангажиран, само с едната дименсия на времето, то той разпори двете дименсии и сега всички се чудят защо Вселената "пропада"..."полита"...Тя пропада в дупката, отворена между двете дименсии. Защото фигурата на времето с двете дименсии беше затворена темпорална фигура. Айнщайн и Минковски извършиха най-големия гаф - те ангажираха времето като четвърто измерение. Това бе направено насила и това днес го доказаха всички квантови физици, че континиума на Минковски-Айнщайн в квантова среда се разкъсва и разпада. С една дума - Вселената днес пропада в дупката, отворена от разкъсване на затворената фигура на темпоралните дименсии."

"Когато физиците започнаха да мислят за времето, де взеха само едната дименсия и я откъснаха от другата. Квантовата физика се роди, защото физическия ум започна да въздейства с микро-света и по този начин променя и Вселената. Те промениха формата на Вселената и сега се чудят какво става със Вселената, защот се разширява, защо полита в бездната...Оказва се така, че днес Вселената изплаща грешката на най-големите физици. Трагикомично, но е така. И това започна така, откакто започнаха хората да мислят по новия начин...Нещата са много красиви!..."

"Ако не бяха разделили темпоралните дименсии, то щеше днес да е налице това, което става в музиката,в поезията и централната метафизика. Какво става там? Аз съм го описал подробно в моята книга, издадена в Америка, "Музикалната генеалогия на модерната физика"...Музиката е движение от 2 дименсии. Времето участва с двете си дименсии в музиката и в поезията. Едната дименсия е музикалната хармония, а другата е музикалната мелодия. Схема вътре едновременно: акордът върви едновременно с мелодията. Акордът представлява перпендикулярната дименсия, която физиците изхвърлиха за улеснение! За удобство на ума!!!"

"Наистина е много трудно с две дименсии едновременно - Трябва да попитаме Бах - най-големият полифоник, който непрекъснато пише с контрапункт. Контрапунктът означава, че двете дименсии работят едновременно."


Очаквайте видео по темата в Портал12 TV