Тимен Тимев: Пазете се от интелектуалците! Те внасят призракът на властта в духовния живот!

02.08.2019 г.
4841
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Пазете се от интелектуалците! Интелектуалците днес са новите тирани! Интелектуалците са тези, които внасят призракът на властта в духовния живот! Имаше векове, когато Сатаната бе избрал за свой дом Капиталът, днес той се е съсредоточил в интелекта и в семиотичните игри!

Дяволът винаги е пристигал в човека, яхнал Духа на Абстракцията, но модерният дявол е по-директен: той е самата Абстракция без Дух!


Мнозина заблудени гении все още си въобразяват, че те командват знанието, докато истината е, че знанието командва тях! Лудите знаят, че са манипулирани от идеите, но гениите не знаят това. Ах, колко са тревожни от откритието си болните и колко са самоуверени гениите! Учените вярват, че ги манипулират хората, но лудите виждат, че хората ги манипулират идеите: Ах, колко е жалко!

Лудите са прозряли мисловният автоматизъм на човека, но гениите отричат това. Колко са горди гениите със своето отрицание! Лудите виждат, че човек е мисловен автомат, но гениите не виждат това! Колко са горди гениите със своята слепота! Лудите са демаскирали, че човек е емоционална машинка, волева машинка, мемориална машинка и всякакъв вид психическа машинария, но непременно машина, а гениите продължават да твърдят високопарно за „Свободната Воля“ и Свободата на Духа!

Разликата между гениите и лудите е, че самонадеяността на първите поражда цивилизации, а скромността на вторите поражда психози…
 
Духът на Абстракцията (Универсалията) залива света – еднакви къщи, еднакви градове, еднакви влечения, еднакви думи. Има изравненост в желанията и изравненост в страданията, а от изравняването на страданията удоволствието расте. Колкото по-общо – толкова по-еднакво, колкото по-еднакво – толкова по-абстрактно, колкото по-абстрактно – толкова по-смъртоносно. Като симетрира, Абстракцията (Универсалията) конституира навсякъде смърт, а като асиметрира, Различието (Уникалията) конституира навсякъде жизненост.

Конкретното намалява, а абстрактното се увеличава.  Индивидуалното се руши, а общото расте. Абстракцията расте за сметка на намаляване на индивидуалното. Стопяват се различията, стопяват се расите, обичаите, традициите и неповторимостите.  Всичко, което напомня за индивидуалното е длъжно да отмре. Всичко, което връща към конкретното  и неповторимото в тяхната страдателност и тяхната асиметрична жизненост е длъжно да бъде претопено в чистата изгаряща самота на симетричната смърт.

Симетрията претопява всички индивидуални болки във всеобщата радост на Абстракцията, но радвайки се, Абстракцията е смърт, както страдайки неповторимо е живот. Всеобщото ни дебне отвсякъде с наслаждението. Нужна е твърдата съпротива да издирваме в себе си страданието, за да можем чрез него да възкресяваме в себе си индивидуалното, което сме и пред което сме отнологично-сакрално длъжни. Но както индивидуално-асиметричното напомня за онтологичния дълг, така и всеобщо-симетричното напомня и зове за нихилистичния дълг, защото битието и материята са последната крайна степен в интензифицирането на тенденцията към индивидуализация, асиметрия и различие, а небитието, нищото и идеалното са последната крайна степен в интензифицирането на тенденцията към всеобщност, симетрия и подобие. Затова битието е отговорът на индивидуализацията на въпроса на идеалното, а нищото е отговорът на всеобщото на въпроса на симетрията.

С уеднаквяването, универсализирането и унифицирането, с които ни прави свои пъклени творения, Абстрактното като пратеник на Вечността, иска от нас наслаждение и съгласие да предадем себе си на наслади, но от страданието в нас, зад което стои вечно будното време зависи дали ние ще дадем това съгласие срещу или ще предадем себе си във властта на лукавото наслаждение. Срещу пияната вечност на подобието в човешкото сърце застава трезвеното време на безподобието. Подобието опиянява със смъртта и нарича това свое въодушевление „Вълнение на Симетрията“, а безподобното отрезвява с живот и нарича тази своя трезвеност „Болка на Асиметрията“.

В цивилизацията, в която Абстракцията упражнява своята власт над човека посредством обещанието за наслаждение, единствената съпротива срещу тази власт гарантира перманентното страдание. След като наслаждението навсякъде продуцира абстрактност и антииндивидуалност, нека да издирваме страдание като продуктор на индивидуалност и антиеднаквост.

из книгата Извън матрицата на времето


Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай