Тимен Тимев: Христос е върхът на човешкото въжделение! (ВИДЕО)

Най-сюблимната и най-трудната тема днес е темата за Христос. Цялата съвременна цивилизация днес сякаш е насочена да отдалечи човечеството от Христос. Това заяви пред камерата на Портал12, д-р Тимен Тимев - учен, философ, психиатър, писател, драматург и композитор.



Христос е върхът на човешкото въжделение. И примитивните, и цивилизованите народи все още искат да прескочат страшната преграда на смъртта, искат да прескочат тази жестока преграда на малкото самочувствие, искат да почувстват, че е възможно да въстанат срещу това зло, което сякаш е основало всичко. Има ли оръжие срещу злото? Има ли оръжие срещу смъртта? Има ли оръжие срещу нашата малоценност? Всичко това ни се дава чрез Иисус.

Когато се чувстваш бурмичка, в матрицата, захвърлен в тази враждебна вселена, когато не си поет и композитор да знаеш, че Вселената е на твоя страна..., когато се чувстваш отчужден в природата или потиснат в обществото, когато се чувстваш малък, дребен, нищожен, незначителен, временен и смъртен в този кръговрат на природата, тогава се явява Христос!

Не само като един Бог за общото, а Иисус се явява като всеобщото спасение за всеки, който иска да преодолее смъртта, да се запознае със своето величие, да осъзнае, че той е Богоподобен. И че той всъшност има оръжие срещу злото. А това е оръжието на обичта, на Любовта!

ВИЖТЕ ВИДЕО ИНТЕРВЮТО НА ПОРТАЛ12:


Ние живеем във времена, които са изцяло анти-христови. Днес младите хора се чувстват ентусиазирани не от своето благородство, а от своята демонична енергия. Интелектуалците днес са най-неблагородните хора. Когато отидеш в едно планинско село, с когото и да говориш, той излъчва много повече това, което има в сърцето на Иисус, отклокото това, което го имат хиляди и милиони професори. Това са изводи от моя горчив опит, в който години наред обикалям света и търся интелектуалци, които да са ангелични, благородни, да имат милост, състрадание, съчувствие. От седем милиарда човечество, шест милиарда почти не живеят, а този един милиард, който живее, той живее под знака на антихристиянството.

Човечеството днес изживява ужасния период да се свали от кръста на Иисус и да се премести върху кръста на фалоса. Култът към тялото, абсолютното занемаряване на духа, култът към всичко, което носи животното показва, че човешкият род днес се стремят да го разделят на машини и на животни.


Иисус Христос дойде като Бог на времето, защото времето носи нашата неповторимост. А гръцката образованост носеше този коефициент на хармония. Христос дойде във време на разрушение, на смущение, за да ни донесе вечния кураж да бъдеш и вечното спасение. Той казва, че „Моето царство не е от този свят“. Тук, където ние съществуваме, ние сме само сенки на нашата истинска душа. Въпреки, че нашето тяло е толкова съвършен автоматичен механизъм, то е изградено по модела на нашата душа. Истинската душа живее извън тези сетивни измами, към които се води съвременното човечество.

Кръстът на Иисус е кръст на любовта към другия и на любовта към страданието. Какво значи любов към страданието?
Какво означава да се наслаждаваме – означава в един миг да изгубваме енергиите и силите, които сме събрали. Защото в кулминацията на насладата изведнъж ние се изпразваме. А когато страдаме и обичаме страданието, ние събираме в себе си напрежението, енергиите, и ставаме силни. Наслажденията ни отслабват, а страданието и напрежението, и усилието ни правят силни.
Исус ни казва най-простите формули – да се бориш срещу злото с добро. Това означава, че когато злото ти удари едната страна, да си покажеш другата. Това означва, че ти не бягаш от неговата агресия, напротив – ти я приемаш. Щом я приемаш – ти имаш сила да я приемеш. И щом ти приемаш страданието, значи ти имаш в себе си моралната сила да обикнеш страданието.  А когато обичаш страданието, тогава ти започваш да го ръководиш. Това е учението да усвоиш изкуството на дирижираната гибел.

Ролята на Иисус е да ни накара не само да не се страхуваме от смъртта, а да вземем енергията на смъртта, за да можем с нея да отидем в безсмъртието.
Умират тези, които не само се страхуват от смъртта, но които нямат куража да живеят по пътя на влюбване в страданието, в мъките и в тежките условия. Когато се влюбим в страданието, ние се приближаваме до там да сложим ръка върху господарството на смъртта. Иисус Христос ни учи да вземем силата на смъртта, която унищожава живота, защото само с нейната сила ние можем да преодолеем нашата смъртност и да отидем в безсмъртието. Любовта към страданието означава, да се стремим да се изкачим на кръста и да бъдем разпънати. Защото когато си разпънат, ти чувстваш, че почваш да служиш на нещо , което е по-велико от теб.

Всички наши добродетели, които водят към нашата самолюбов, и водят към насладите, те допринасят за нашата смъртност.
Насладата е материалът, от който ние приготвяме изделието на нашата смърт. Страданието е материята, чрез която ние изготвяме тялото на нашето безсмъртие. Истинското християнство говори: има два вида любов – любов към себе си и любов към другия. Защо е казано да обичаш Бог повече, отколкото себе си и ще обикнеш себе си едва, когато Бог те обикне и ти Го обичаш. Защото Бог е кулминативното събирателно име на любовта към другия. Ние трябва да преодолеем преградата на нарцисизма, да анулираме нашата самолюбов, да я намалим, за да можем да прехвърлим тази огромна шуртяща любовна енергия към другия. Всичко в нас, което стимулира и изгражда любовта към другия, това е пътят на добродетелта.

Нито един голям учен не е обичал себе си – той е обичал този Друг, който се нарича Тайна на Вселената или Бог под някаква скрита или открита форма на някакъв закон. Учените, композиторите, поетите и всички духовни хора, които предпочитата да обичат другия – това са всъщност последователите на Иисус.

Иисус казва: „Любовта към другия те прави безсмъртен“.
Моята формула e The Ego is mortal, the Other is immortal – Егото е смъртно, Другият е безсмъртен – т.е. Аз-ът в нас е този, който умира. Този в нас, който остава безсмъртен, е Другият. Това е една прекрасна формула за медитация. Ние се страхуваме от смъртта, защото се страхуваме да загубим Аз-а си. Ако ние увеличим Аз-а до безпределност и се идентифицираме с всичко, т.е. когато аз се чувствам безброен, безкраен и множествен Аз, когато всички други около мен са само някакви мои образи – това е техниката на трансперсонализацията.  

Трансперсонализация означава да свикнем да се въплъщаваме във всички хора, във всички същества. Това е най-важната техника. По пътя на трансперсонализацията ти ставаш множествен, безброен, безкраен и всъщност виждаш, че всеки, когото наричаш „друг“, е само част от твоята душа. Формулата на Иисус Христос „Обичай другия повече от себе си“ е пътят към безсмъртието. Този в нас, който умира, е Аз-ът, а този в нас, който остава безсмъртен, е Другият, обаче като друга форма на нашето Аз. Ние сме безсмъртни, чрез тези множество Други, които носим в себе си, а не чрез този малък Аз, който така или иначе умира заедно с тялото.