Тимен Тимев: Бог е не само точка Алфа, но и Омегата, към която трябва да се стремим!

Екипът на Портал12 ви представяме избрани фрагменти от телефонен разговор с д-р Тимен Тимев, от Март 2017. Говорим за познанието и Бог като алфата и омегата на съществуването. Да се замислим над споделените мисли...




"Чрез активизиране на ноосферата може да спаси човечеството, защото там е заключено познанието на хиляди години. Ноосферата означава точното култивиране и кулминиране на всички знания и на всички чувствителности към една обща духовност, към която човечеството ще върви и ще се развива. Тогава, когато Христос е точка Омега, а не само точка Алфа, а ноосферата трябва да се превърне в ноопраксис и нова картина, ни трябва лъч, който да насочим към Бога.

"Човешката духовност, която се върти около Земята трябва да придобие автономност и да полети като стрела от ноосферата, за да се забие в сърцето на Бога. Пречката, за да се отклони цялостната стрела на човечеството и да не се забие в сърцето на Бога, е именно едностранчивите хипертрофирани състояния на интелекта, интелектуализма, защото не може сам да провокираш, защото трябва да се служи с емоционалност, страстност и волева енергетика."

"Интелектът е знание без енергия, по същите технологии се набавя енергията индиректно. Директната енергетика трябва да върне енергията на собствените знания. Волята е най-малкият пример за това, когато част от енергията не е изчезнала още от мисълта и от съзнанието, а представи си цялата тази енергия, която я виждаме като цветна вселена едно време е принадлежала на мисълта. Това е било енергетичното мислене, когато с мислите сме движели предметите и събитията. В ноосферата е практическо поведение за едно човечество, което може да оцелее.


"Бог не е само този, който е създал света, а този, към когото светът се стреми. Точка Омега означава финалната точка, към която трябва да се устреми един Универсум, за да се ре-одухотвори. Трябва да приемаме Бог не само като точка Алфа, а и като точка Омега, тогава Той ще бъде един цялостен Бог, а не само частичен. Финалната точка Омега не означава, че там свършват нещата, а че натам трябва да се запътят всички материални и сетивни универсуми, за да получат своето одухотворяване, за да се издигнат до съзнанието, което компресира и събира всичко в едно. Това е божественото. Съвременният интелектуализъм развива новото безсъзнателно, защото той се еманципира от емоционалната енергетика и започва да служи само на пороците. Всеки порок е познание, обаче свързан с удоволствието, той го унищожава. Удоволствието е афективният заряд на крайната положителност, а само страданието е афективната батерия на безкрайната отрицателност. Понеже Бог е безкраен и за нас се явява повече като отрицателност, затова е нужно да страдаме. "

"Познанието прави възможно да бъде актуализиран целият език с всичките му комбинации, което никога досега още не е ставало, но сега става в съзнанието, затова най-висшето състояние на психиката е съзнанието, което прави конвергенция на всички психически способности заедно да работят и което влага вътре във всяка една способност всички способности и прави така, че целият език да бъде актуален."


"Ситуацията на Бога е ситуация на омни актуализъм, а ситуацията на квантовата физика е омни посибилизъм – да направи всичко възможно и действително. Модерната физика е толкова далече от Бога, колкото и класическата физика, но Словото не пречи да се постига Бога, а напротив. Словото е Езикът, а всеки език поражда своята обективация. Ако ние можем истински да изсвирим езикът на човека…

Човешкият език крие в себе си логика, математика, физика, философия, религия, ботаника, зоология, той е толкова богат, че да се опитаме изведнъж да направим пърформанс от целия вербално-концептуален език, тогава ще получим пърформанса на нашият цялостен език и всичките му разклонения ще дадат цялото на Бога."

"Огромна е разликата между обективното знание на кристала, минерала, дървото или животното. Те са обективно безсъзнателно невежество на божественото, а човек именно чрез греха се извежда не в обективното знание, а в субективното познание. Раждането на субективността е раждането на един съвсем друг свят, в който свят трябва да открием знанието и да се опитваме вътре в тази субективност отново да си възвърнем обективността на божественото знание, което единствено може да стане по пътя на съзнанието.

"Когато Словото се актуализира във всичките си движения в един миг, едва тогава дава познания за Бога. Необходима е безкрайно високата скорост, която може да доведе до една мигновена едновременност за всички знания и всички възможни действия да ги даде наведнъж. Затова гениите разполагат с целия език! Най-великите музиканти разполагат с цялата музика! В един миг този език на музиката, или на математиката, или на Словото, той всъщност дава представа за цялото на Бога."

© 2017 Портал12