Тимен Тимев: Ако не можеш да промениш Света, саможертвай удобствата си в името на човек или кауза! (ВИДЕО)

"Ние живеем в една огромна и агресивна кошара, където толкова много амбиции се сблъскват! Светът е несправедлив, Светът е престъпен. Ако го приемеш, ти си негов палач, ако не го приемаш, ти си негов съучастник. Ако не го приемаш и не искаш да бъдещ съучастник, трябва да го промениш, но ако не можеш да го промениш, трябва да саможертваш всички удобства, удоволствия и наслади на твоя живот и да се пожертваш и себеотдадеш в името на човек или кауза - напълно!"

"Всички съвременни постижения на математиката и логиката са свързани с различни опити как да се решат старите доказателства за познание на Бога. Едно време понеже Бог е бил фокус на научните и интелектуални усилия, след това всички неразгадаеми, непознати и загадъчни въпроси около Бога се обособяват в отделни науки. Днес например теория на вероятностите съществува затова, че Паскал се опитва да създаде математическо доказателство за Бога. Паскал споделя своите виждания, как може вероятностно и създава теория на игрите. Теорията на игрите, която днес е най-водеща в логиката, икономиката и като цяло в нашето общество е създадено от кореспонденцията между Паскал и Ферма. Двама гениални математици почват да си обменят писма във връзка с това. Всичко тръгва от това, че Паскал си казва, че всички хора, които нямат нужда от интелектуалната защита, защото интелектът е защита, когато ни нападне Бога. Бог непрекъснато ни напада, Той минава постоянно през нас, но ние се страхуваме от него. Първо не го забелязваме, второ не го обичаме, защото модерното човечество обича единствено красавецът на вселената. Кой е чаровника, кой привлича? Това е Дяволът, защото той носи насладите, консумациите. Той идва с водопадите от сперма, кръв, еякулация, оргазми, колективните екзекуции. Още в Средновековието, когато има екзекуции, народът пълни улиците, защото дори художниците са рисували как джвакат от удоволствие, текат лигите на тълпата, когато на някой му секат главата."


"Дяволът винаги е в числителя отгоре, той е нарцистичен, а Бог е в знаменателя. Тази дроб днес почти е унищожена, защото толкова е огромен знаменателя, че когато стигне безкрайност, математиците го елиминират. Те елиминираха Бога поради неговата безкрайност. Отгоре остана числителя и нулата, и дигиталните числа."

"Нека да дефинирам Дявола математически: той идва с хармония, пропорция, симетрия, а без хармония пропорция и симетрия няма красота. Следователно той носи венеца и рамката на красотата. Всяко нещо, за да стане за нас привлекателно и красиво, то се донася от Сатаната. "

"Каква е логиката? Крайното и позитивното, подобното, което може да създаде коефициента на подобие между нас и което поражда самопознанието, паметта, повторението, устойчивостта на Вселената (всички електрони се въртят, въртят се галактики, звезди, планети и това въртене е само за да може те да се самозапомнят, а те се самозапомнят, защото това е ефектът на симетрията), а когато има една безграничност – тече безграничността на Бога. Какво прави Дявола? Взема от едната страна и отсича едната безкрайност, отсича и от другата страна, затваря между две крайни като огледални повърхности тази безкрайност и я кара взаимно да се върти и да се отразява. Това е принципа на симетрията. Симетрия, хармония, пропорция, афективният заряд на това какво е? Ами наслаждение! Хармония, симетрия, пропорция, наслаждение, удоволствие – математически всичко това е доведено от Сатаната. Модерната физика си служи изцяло с оператора на симетрията, защото той е чаровника."

" А Бог какъв е? Бог е това, което е асиметрично, дисхармонично, което няма форма, защото е огромен и безкрайното не може да получи форма, само крайното може да бъде ограничено. Защо Бог е безобразен, страшен, а Дявола е привлекателен? Ами на Дявола може да му видим контурите и да го пожелаем, а Бог е толкова безкраен, че той е безформен, от друга страна е отрицателен… Той е дисхармоничен, асиметричен. Бог не можем да го видим. Той е толкова различен от нас по всички математически и сетивни критерии, че ние само знаем, че Го има, но нищо не знаем за Него. Математически Бог се определя така: Той е сфера, чийто център е навсякъде, а периферията – никъде." 

" Паскал иска да създаде математическо доказателство за Бога, в което да намери мястото на човека в Бога, но когато обикновено един гениален учен се занимава с един въпрос, той трябва да реши всъщност без да иска въпросите на самата математика. Теория на вероятностите е създадена от Паскал в опитите си да реши доказателството за Бога. Много е благотворно да се занимаваме с всичкото и с цялото, защото то между другото развива науките. Облога на Паскал е безкрайно елементарен. Щом всичко, цялата свобода на Вселената се основава на случайността, тогава той е решил, че ние трябва да извличаме Бог от играта на случайностите, което чисто математически това е играта на вероятностите. Да започнем с монетата: на едната страна на монетата, примерно ези, пише, че Бог съществува, а на тура – Бог не съществува. Тогава започваме да играем. По времето на Паскал много се е играело в казиното на рулетка и пр. Той представя Бог по пътя на играта на случайностите – да хвърляме ези или тура. Какво се получава? Паскал пита какво залагаме и евентуално губим ако Бог съществува и какво залагаме и не губим ако Бог не съществува? Той казва, че ние сме непрестанно принудени да играем, т.е. ние не можем да не избираме, нашият живот е постоянен избор. Жени се или остани ерген, бъди аскет или бъди прелюбодеец, бъди беден или богат, т.е. ние непрекъснато трябва да избираме. Юношата трябва да избира и мъжът… ако не избира той става абсолютно нищо, дори по-страшно, Киркегор казва, че животът избира вместо него. Паскал казва така: Щом се принудени да играем, всеки играч рискува нещо крайно, една сума пари, но пак, за да получи нещо крайно, макар и много голямо. Примерно аз рискувам 1000 жълтици, но мога да спечеля 1 000 000, печалбата винаги може да се преброи. Когато играем обаче за Бог, хвърляме и на едната страна пише „ези-съществува“, „тура-не съществува“, Паскал казва, че ние винаги залагаме на нещо крайно – живота си, съдбата си, щастието си, умът си, обаче за да получим нещо безкрайно. Тук става дума за това какво рискуваме и какво печелим, и какво губим. Става дума за чисто математически да се премери на везните, че щом се принудени да играем и ние играем, щом всеки рискува нещо крайно, за да получи нещо пак крайно, а когато играем на случайности с ези и тура за Бога, ние рискуваме нещо крайно – нашия живот, вярата си, името си, щастието си, разумът си рискуваме, обаче за да получим нещо безкрайно. Само това вече накланя везните и ни кара непременно да играем, да рискуваме нещо крайно и да получим нещо безкрайно. Опонентите на Паскал казват, че имаме сигурността на риска, че рискуваме и несигурността на печалбата, т.е. има безкрайно разстояние между сигурността на риска и несигурността на печалбата. Това безкрайно разстояние изведнъж девалвира постановката на Паскал. Намесва се безкрайността между това, че със сигурност рискуваш, а несигурно е дали ще спечелиш. Тогава Паскал въвежда едно фино отличие, чрез което се открива заблуждението. Той казва, че няма безкрайно разстояние между сигурността на риска и несигурността на печалбата, а има безкрайно разстояние между сигурността на риска и сигурността на загубата, т.е. като рискуваш ти винаги или печелиш 50% или губиш 50%, но ако не рискуваш нищо няма и да спечелиш."

"Сигурно е, че ще умреш, но не е сигурно, че ще отидеш при Бог. Пита се какво е безкрайното разстояние между сигурността на смъртта и несигурността, че ще отидеш при Бог? Може да приемем следната модификация: ще отидеш при Бог, ако си подготвил арсенала на своята душа предварително докато си жив, защото най-голяма глупост е да кажеш, че ние сме си безсмъртни, каквото и да правим сме безсмъртни. По този начин и тези сега, които говорят, че щом има прераждане, значи има и безсмъртие, т.е. мога да правя каквото си искам и т.н. Този модел не е така радикален и ефективен както въпросът за това какво става с греховете ни, когато ние сгрешим, какво изобщо става в Ада?"

"Аз често между впрочем пътувам до Ада и съм разбрал големите тайни, че всеки грях е познание. Обаче когато към това познание се окове от обковите на наслаждението, тогава се получава лошото на греха. През живота си съм общувал много повече в мъртви, отколкото с живи, моите предимства, много повече с болни, отколкото със здрави, много повече с умиращи, отколкото с весели хора и може би затова съм един много неприятен символ на лошите неща в живота – страданието и болката. Обикновено хората ме отблъскват защото те не ме асоциират с веселото цъфтящото и прекрасното в живота, защото мен това ме е отегчило отдавна. Искам да кажа, че отдавна съм много повече мъртъв, отколкото жив и затова много често пътувам до Ада. Когато отида на гости в планинско село, комуникирам прекрасно с хората и те чувстват, че от мен извира обич и от тях струи обич и ние се чувстваме като деца – щастливи, но когато заговоря с интелектуалец, той усеща, че вече съм бил на гости в онзи свят, от който той се страхува и затова или го отрича и усеща, че от мен идва някаква лоша, злокобна струя, която го хваща за гърлото и му казва най-елементарни неща: ами как можеш да ядеш сред теб като има гладни, не ти ли пресяда залъка?!; Ами как можеш да пиеш от бордото и да си се отпуснал на стола, ей тук бедрото на момичето, а там пачката банкноти?! Как може изобщо да не ти пресяда глътката вино, когато има толкова много жадни и как можеш изобщо да се гордееш с това, че имаш замък или кола, когато просто неспособността, слепотата, изтриването на перцепциите в съвременния човек за състраданието, за милосърдието, за съчувствието… това е, което дълбоко ме потиска, затова искам час по скоро да напусна това човечество, което е толкова егоистично, демонично, което така е съблазнено от Дявола и даже когато Новия Исус ми казва: „Скоро ще дойда!“ и аз му казвам: „Господи, недей да идваш! Никой не те иска! Това човечество не иска да бъде спасено! Ами то се чувства безкрайно щастливо… ами то е под закрилата на Дявола. Ами масовите екзекуции, оргазми, еякулации, водопадите от сперма, които падат от небето, пастите, шоколадите, амфетамините… Ами, Господи, ами ти не разбираш ли, че ако дойдеш тук – ще те изпъдят. Ти не си за нас! Ние не искаме да бъдем спасени! Разбери бе, Идиот на Небесата, ние сме най-добре и щастливи, а Ти сега искаш да ни накараш да станем творци. Ние искаме да сме творение! ....

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО: