Тайната на отношенията: Равновесието отвътре или как да познаем истината

„Когато двама души са в конфликт, те инстинктивно имат склонност да се обръщат към трети човек или към някоя по-висша инстанция, която да уреди нещата между тях – което по принцип е функцията на съдилищата. Е, да, точно така: ако в края на краищата се озоват в съда, то е, защото не са били способни сами да си разрешат правилно въпросите. Човек може да реши въпросите си, и то, най-вече – вътрешните си въпроси, единствено концентрирайки се в една трета, по-висша инстанция. Именно тази инстанция, най-висшата, върховната, най-могъщата, наричаме Бог – и чак до нея трябва да стигаме, за да разрешаваме въпросите си.
Сърцето и умът притежават всяко по 50 % от Истината; и е нужно да се намеси трети фактор, за да каже кога трябва да се проявява едното и кога – другото. Ако успеем да оженим ума и сърцето, Истината ще бъде пълна и цялостна. Ето още една тема за размисъл: Защо трябва един трети човек (свещеник, кмет) да ръководи ритуала на женитбата? Тази церемония на женитбата е изпълнена със смисъл и си заслужава да размишляваме и медитираме върху нея.“
„Цялото Творение е дело на тези два Принципа – Мъжкия и Женския. За да бъдат продуктивни, те задължително трябва да работят заедно – разделени са непродуктивни. Ето защо винаги се търсят един друг. Няма нищо по-важно за едно същество от това да срещне допълващия го Принцип; и може да се каже, че най-големите проблеми на мъжете и жените – които също са едно от проявленията на двата Принципа (Мъжкия и Женския) в света – водят началото си от едно погрешно разбиране на този въпрос.“

„Защо един мъж се влюбва точно в дадена жена, подминавайки всички останали? Защото тази жена съответства на нещо в самия него – и това нещо е точно другата страна на неговото същество. Човешкото същество е поляризирано и именно тази поляризация го подтиква да търси другата част от себе си съответно чрез жените или чрез мъжете. Отвъд външната страна, винаги другата част от самия него е тази, която човек търси.“

„От философска гледна точка, може да се каже, че нашата Сродна Душа – това сме ние самите, другият ни полюс. Ако ние сме долу, другият ни полюс е Горе – и той осъществява връзката с Небето, с Ангелите и с Бога в съвършенство и пълнота. Ето защо във всички Школи за Посвещение учениците биват учени как да се сливат в едно с този свой друг полюс.

В Индия Джнана-йога дава методите, благодарение на които един йогин успява да се слее със своя Висш Аз; защото, сливайки се с Висшия си Аз, той се слива със самия Бог.
В Гърция откриваме същата идея, изразена чрез формулата Познай себе си. Очевидно, да познаваш себе си не означава да познаваш характера си – не, това би било твърде лесно. Истинското познаване – това е сливане на двата Принципа. Да познаеш себе си означава да намериш другия полюс в себе си и да станеш Божествено същество. Това сливане, това познаване не става на физически план, а във фините сфери на Светлината. Именно когато проникнете в тази Светлина, ставате едно със самите себе си.

Човек може да влезе в общение с Господа единствено посредством своя Висш Аз. Това е същото, което Христос е имал предвид, когато е казал: „Никой не отива при Отца, тъкмо чрез Мене“. Христос символизира Божия Син, Който е във всяка Душа под формата на дълбоко скрита Искра. Свързвайки се със своята Висша Душа, човек се свързва с Христовия Принцип, Който е навсякъде, във всички Души – и чрез Него вече е свързан с Бога. Можете да отидете при Бога единствено чрез своя Висш Аз, защото именно той съдържа всичко в себе си и именно той представлява най-доброто и най-чистото във вас. Ето защо всички Духовни учения учат как с мисълта да се отдалечаваме от физическия, материалния свят, за да се издигаме до Висшия, Божествения свят – до Принципа, Първопроизхода на нашата Висша Душа. И понеже винаги има поляризация, винаги възниква и едно сродство, едно привличане, една симпатия, една връзка с допълващия Принцип; защото мъжкото винаги бива привлечено от женското, а женското – от мъжкото.

Всяко същество носи и другия Принцип в себе си – и може да намери Бога единствено чрез този друг, допълващ го Принцип. Ето защо жената намира Бога чрез мъжа: защото мъжът е представител на другия Принцип и защото този Принцип я свързва с Небесния Отец. И мъжът може да намери Божественото само чрез Женския Принцип: било то чрез някоя жена, чрез самата Природа (която е проява на Женския Принцип) или чрез Божествената Майка. Без този Женски Принцип обаче няма никакъв устрем, никакво вдъхновение, никаква дейност, никаква работа – нищо. А без присъствието на Мъжкия Принцип, Женският остава безформен, инертен, безплоден.
Всеки от вас търси своята Сродна Душа. Ала знайте, че в Науката за Посвещението е казано: Не можеш да намериш вън от себе си нещо, което още не си намерил вътре в себе си. Защото дори онова, което срещнете отвън, ако още не сте го открили отвътре, ще минете покрай него, без да го забележите. Никога не търсете нещо навън, ако първо не сте направили усилие да го намерите отвътре. Когато по време на медитациите и съзерцанията си сте видели и намерили вътре в себе си своята Сродна Душа, ще я намирате навсякъде, в целия свят: чрез лицата на хората, чрез езерата, планините, растенията и птиците, и ще чувате гласа й.
Ето една Истина, която е много важна и трябва да се знае от всички онези, които се обичат един друг – иначе връзката им, бракът им ще бъде пълна катастрофа. Ако мъжът е намерил вътре в себе си Женския Принцип, а жената – Мъжкия, и ако те искат да служат и да работят за този Принцип, тогава – да, нека се обичат, нека се оженят: тяхната любов ще бъде извор на благословение. Ето защо жената трябва да вижда Небесния Отец в мъжа, когото обича – защото, символично погледнато, този мъж е Божий представител на Земята. А той трябва да вижда Божествената Майка в своята любима – и именно Божествената Майка да обича и съзерцава, именно на Нея да служи. И тогава всички съкровищници ще се отворят пред тях и те ще живеят, ден и нощ преливащи от възторг, екстаз и красота.“
 

„Онзи, който се стреми да постигне равновесие на везните, съгражда в себе си Господния Храм.“