Тайната на дълголетието се пази в общностите на староверците в Байкал

В света има все още запазени общности, които водят живот, застинал като преди 1000 години. Тези общества, като че ли нямат проблемите на нашето съвремие и не страдат от сложните взаимоотношения породени от него. Най-отличителното за тях е, че въпреки уж “примитивния” начин на живот, който водят, в тези общества не са познати тежките болести, измъчващи съвременното общество днес. В тях хората доживяват до 100-120 годишна възраст, без нeдъзи и със запазена психика и психомоторни функции.

Портал12 започва да ви представя живота на тези общности и начина по който те живеят днес. В първият материал от поредицата ще ви представим Староверците, които живеят в почти недокосната природа до езерото Байкал, в Русия. Те са толкова обикновенни хора, които поразяват на пръв поглед с трудния и лишен от удобствата на съвремието живот. Това, което впечатлява всеки посетил староверците са техните семейни общности и строго пазените обичаи, на които те се основават.

Жените им до ден днешен носят сукмани, дълги до петите. Мъжете носят руски рубашки, чиято яка се закопчава отстрани. Това са спокойни и доброжелателни хора, които не си губят времето с празни приказки. Те са много работливи и никога не стоят без работа, така да се каже не позволяват лентейството и мързелът да се прояви. Ако се вгледаш в тях, няма как да не ти направи впечатление, че всички са здрави и красиви, даже старците.

Всички староверци са здрави хора, не ходят на лекар и се лекуват сами.
Първо започват да гладуват..., едва след това започват да пият билки, отвари, да се лекуват с природни дарове. Ако човек е разстроен, неразположен, той разговаря със своите близки коя мисъл, кое чувство или нещо друго би могло да предизвика това състояние. С една дума той се опитва да разбере чисто психологически, но и духовно, кое не е правилно в неговия живот.

Староверците разбират, че всички причини за болестите са в главата на човека. По тази причина те отказват да слушат радио, да гледат телевизия, като твърдят, че те замърсяват ума на човека и го правят роб: човекът спира да мисли самостоятеклно.

Староверците нищо от никого не искат, а живеят достатъчно добре, постигнали са самодостатъчност във всичко. Лицето на всеки човек грее, изразява достойнство, но не прекомерна гордост. Тези хора не обиждат никого, не оскърбяват, не псуват, с никого не се подиграват, не злорадстват. Всички работят-- от най-малкия до най-възрастния. Младите с уважение почитат старците, не им противоречат.

У тях на особена почит е чистотата. И то чистота във всичко: като се започне от дрехите, дома, завършвайки с мислите и чувствата. Всички животни са обгрижвани. Всичко се мие и стърже до пълна чистота.

В тяхната общност въобще не се говори за изневери, защото там хората са подчинени на един неписан нравствен закон, но всички го почитат и спазват. А заради спазването на този закон те са получили своята награда - здраве и дълголетие. И то какво дълголетие само!

Трудно е да свържем един такъв живот с нашето съвременно съществуване - с всичките му компютри, самолети, телефони, спътници. От една страна технически прогрес ни облекчава, но от друга до какво ни води, четейки тези редове?  Като че ли наистина сме се изгубили: почти не се разбираме, прехвърляме отговорността за нашия живот върху родителите си, лекарите, върху другите хора, загубили сме способността си да четем знаците в природата, защото и нея сме премахнали от ежедневието си почти напълно. Живеем затворени в бетонни кутии, не виждаме звездното небе, рядко виждаме изгревите и залезите, които бяха заместени от синия екран на Ариман.  Може би затова истински силни и здрави хора са вече по-скоро рядкост. Навярно заради техниката, която е толкова много и твърде много ни помага, ние сме загубили представа за себе си?....