Свежа Дачева: Всеки, който те обича, живее частица твой живот паралелно

По повод рождения ден на поетесата Свежа Дачева, споделяме с вас някои акценти от нейни стихове, пропити с дълбоки послания. Благодарим ти! Чрез твоята чиста поезия, вдъхваш озарение на душите и копнеж за завръщане в Неизразимата Любов!

Само Господ, ако го има,
може да ни обича, каквито сме,
защото той единствен има СИЛАТА
да ни познава

************

Всеки, който те обича,
съхранява по някакъв спомен,
който ти се е изплъзнал
през решетото на времето.
Всеки, който те обича,
живее частица твой живот
паралелно...

Така, разделен на части,
си още по-силен.

*************

Привидна е твърдта, в която сме се вкопчили.
Земята ни - кора е само от дървото на живота, кора, която
Голямата вода полюшва като играчка - люлка
между лазурните си пръсти...
Привидна е твърдта, в която сме се вкопчили.
Отблясък златен във океанската сълза -
планетата ни бавно капе към дъното на вечността...

Подобно детски биберон е всяка твърд.
Подобно сън е всяко вкопчване.


************

Тя е умна,
тя е хубава,
тя е талантлива,
тя е състрадателна,
и силна...

Тя сигурно е нещастна

************

Смъртта обикаля на котешки стъпки,
кога на по-големи, кога на по-малки кръгове,
около сърцето ми.
Винаги ми се изплъзва от очите,
но след час или два аз виждам следите и ясно
върху пресния сняг на събитията,
или още по-лошо - аз виждам следите и
седмица -две да трептят изписани
върху парата на намеренията и.
О, смърт, не ти ли се струва, че чукаш на врата,
която вече е отворена?
Благодаря ти все пак,
че си се загрижила да шлифоваш живо сърце -
до твърд като себе си диамант.

************

Представям си Дявола -
облак от цветни балони:
във всеки балон - по някоя дума,
израз, след тях - изречение ...

Думите запълват пространството
между близки, любими, приятели,
балоните в него започват
смешно, тъжно и жалко да поскачат,
додето посивеят, изсъхнат и се свият
до своя минимален обем думите в тях,
без да успеят ръцете ми протегнати
да се докаснат...

Затова:
най-достойните сред светците
са еремити в пещерата на мълчанието.
Най-близките до Бога - децата
(те обичат да пукат балони),
и малкото възрастни
(напълно забравили Дявола) -
си играят, безмълвни,
в божиите градини.

************

Ако за миг успееш да отхвърлиш
суетливата реч и заетост
на натрапеното ти ежедневие,
и влезеш през вратата "приятелство със смъртта"
в света на несамосъзнаващата се материя,
т.е. в морето, в планината, в небето,
в космоса на коя да било своя клетка,
само там -
върхи синьозелените ливади на небитието -
ще може да се отпусне
напрегнатото ти като струна тяло,
само там - в утробата на вечността -
ще можеш да срещнеш себе си.

************

Любовта е антиматерия, затова,
когато се вреже в материята на живота ни,
оставя след себе си мълнии празно пространство,
пропасти от анихилация.
Ръбовете на тези рани
напразно се мъчим да съшием
с нишката на дните, които ни остават.
Те зеят до края сред материята на живота ни:
подобно слънце между димни облаци,
подобно езеро сред сурови скали,
подобно детско дихание върху заскрежен прозорец -
безшумни носталгични скокове на душата ни
в Нищото.

************

© Свежа Дачева - Из "Писмо от птичи стъпки" - 1995 - 1996 / Швеция - България