Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?(Книга Битие, 3:1)
Под змията тук се разбира Чувственото начало, на което човек се доверява. Полските зверове тук отново означават всички сетива на човека. Жената е егоизмът. Думите на Змията: "Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?" предизвикват съмнението, настъпило отначало.
Тък като хората, подбуждани от любовта към себе си и своя егоизъм, започнали тогава да не вярват в нищо, което не можели да възприемат с външните си сетива, то Чувствеността била представена като Змия, Себелюбието или егоизмът - като Жената и РАзумното начало - като Мъжа.
Оттук змията, или чувственото начало, убедила жената да провери достоверни ли са отношенията, касаещи вярата в Господа. Това значи да ядеш от дървото на познанието. Съгласието, дадено от рационалността на човека, е означено като мъжа, съгласил се да яде.
Но те осъзнали, че са в злото; този остатък от прозорливостта се означава с думите: "и се отвориха очите им; те чуха гласа на Господа Бога" и също със смокиновите листа, от които си направиха препаски и техния срам - със скриването им между градиснките дървета. Също очевидно е от осъзнаването им и от изповедта, съдържащи се в стихове 12 до 15, че те са запазили още в себе си природната доброта.
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
Древните наричали животни всичко, което е в човека: такъв бил езикът в Древната Църква след Потопа и запазил се отчасти в Пророците.
Чувствеността на човека е наречена Змия, защото както змиите пълзят близо до земята, така и чувствеността се придържа близо до плътта. Оттук са наречени "змийска отрова" повърхностните разсъждения над Тайнствата на Вярата.
И змии са тези хора, които много разсъждават опирайки се на сетивата си и на видимото, каквито са земните, телесните, светските и природните неща. Казано е, че змията е най-хитра от всички полски зверове.
"Изострят езика си като на змия; аспидова отрова има под устните им" (Давид ; Пс.140:3)
Става дума за разсъжденията, съблазняващи човека.
За разсъжденията за Божествените неща на базата на сетивните и научни данни, в Еремия тези разсъждения са наречени: "глас на змия", а заслепението - тяхно следствие:
"Гласът на Египет е като глас на змия, като се хлъзга, защото излизат със сила и идат против него със секири както дървари. Ще изсекат леса му, казва Господ, ако и да е неизследим; защото по брой те са повече от скакалците и са безбройни. Ще се посрами египетската дъщеря; ще бъде пшредадена в ръката на серверните народи".
В древността хората, доверяващи се повече на външните си сетива, отколкото на откровенията, се наричали змии. Днес мракът е още по-силен, защото има хора не само не вярващи в нищо, което не са видели и не са почуствали, но утвърдили се в неверието с помощта на научните данни, непознато на Древните и така ослепени още повече.
Днес тези змии не само за глухи и слепи, но те стават и летящи: много по-пагубни, за които също се говори в Словото.
При Древните, които били небесни хора, змията означавала предвидливостта, която също като сетивността им помагала да се предпазят от злите; това е очевидно от думите на Господ към неговите си:
"Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете прочее, разумни като змиите и незлобливи като гълъбите" (Матея 10:16)
