Св.Франциск от Асизи - символ на Гласът на Истината, скрит в смирение (ВИДЕО)

04.10.2020 г.
3031
Добавена от: Борислав Борисов
Днес, 4-ти Октомври е патронен празник на Свети Франциск от Асизи - защитник на бедните, основател на Ордена на миноритите или познат още като „по-малките братя“ на Христос.

Св.Франциск от Асизи, чиито баща и майка са били катари, носи през целия си живот яркото отражение на богомилските и катарски идеи на автентичното и чисто християнство. 

Макар в църквата в Асизи, този светец да се почита светски най-вече от италианците, то по стените са разположени манипулативни картини, които искат да оправдаят зверствата на църквата и да внушат, че избиването на катарите и богомилите не е било извършено от "светата инквизиция", а от турски нашественици и орди, каквито през 10-11-и век по тези земи е нямало. Въпреки продължаващото присъствие на въпросните поръчани картини в църквата в Асизи, Италия, то преди 3 години френската католическата църква направи историческо обръщение, в което се извини официално за избиването на катарите във Франция. 

Вижте снимките на въпросните, картини, направени от © Портал12 в Асизи преди няколко години:





Какво казва акад.Антон Дончев за Св.Франциск?
Ватикана разполага с документи въз основа на които се вижда, че католическата черква е давала венци, скиптри и звания на български царе. За съжаление или ги няма или ги крие, но всеки случай ние ги нямаме. Аз съм се занимавал с епохата на Самуил, трябва да ви кажа толкова папи има по времето на Самуил, че наистина е много трудно да се разбере, кой от тия папи е възможно да даде венеца на Самуил. Но, че има нещо има. Този грамаден българин, този умен човек, тоя красавец се изправя срещу Инокентий ІІІ – навярно най-силният папа, човекът който вдига папизма на друго ниво, който обявява папата не за обикновен човек, слава Богу не и за Господ. Обаче нещо като Мохамедовият ковчег нещо между Небето и Земята, над хората под Бога – заместник на Бога. Това е голяма работа. Това автоматично, чисто юридически, а трябва да ви кажа той е бил един фантастичен юрист, и тук да се спрем на един момент тук за отношенията има значение. Той е завършил и изучавал юридическо право в Болоня. И площада на който е ходил да слуша лекциите се нарича „Пиаца ди Булгари“ – българският площад, така че като говорим за отношението между тези двама души  ние  трябва да имаме предвид, че Инокентий великолепно е знаел и разбирал богомилския еретизъм. Това, че има в него, въпреки неговата крайна доктриналност, че има едно разбиране това е факта, че той дава право на Свети Фрациск от Асизи да направи орден. Представяте ли си го – тоя окъсаният, наметнат с един чувал, хванат през кръста с едно конопено въже се изправя пред папата, който е облечен като пролетна гора в злато и коприна, нито копал, нито орал обаче облечен в злато. И този човек след като през нощта е сънувал, през деня посрещнал Свети Франциск допуснал да му мирише Свети  Фрациск, през нощта е сънувал и сутринта станал и казал „Съгласен съм да направиш ордена, кажи за какво става дума!!!“
 
Свети Франциск като поведение, като философия, като отношение към света би могъл да бъде един великолепен, съвършен богомил. И на тоя човек е дадено правото да направи орден и той го организира с чисто юридическа организация, със съвършени, с подкрепящи нагоре надолу, което явно е, че тоя човек не трябва само да е седял, но очевидно е взел някакво участие. Веднага след това обаче Инокентий ІІІ дава право на Доминик да направи орден, който от самото начало се проявява като инквизиция и след това става водач на инквизицията т.е. с едната ръка дава права на Свети Фрациск и с другата ръка дава една тояга и то не е само  тояга дава една факла в ръцете на Свети Доминик и започва борбата между францисканци и доминиканци. Това първо показва, че това е един толкова интелигентен човек, че той може да се издигне над своята същност на папа в името на своите познания за природата на богомилството. Това е човек, който води борбата на века срещу Калоян и срещу името българи, защото нещата могат да станат до известна степен разбираеми, ако ние можем да си представим този век и тия години, когато думата българин не е значела само етническа принадлежност, а е значела духовна принадлежност.



За мен и двата ордена, които Инокентий ІІІ провъзгласява за ІV кръстоносен поход и похода срещу албигойците са си кръстоносни походи против българите. От къде на къде тръгнали да освобождават Божи гроб и накрая се озовават пред Одрин, за да бъдат изклани? Но от къде на къде ще пишат по учебници и по интернет – поход срещу албигойците, поход срещу катарите, когато хората като ги изгарят пишат – днеска изгорихме 183 души българи, днеска изгорихме 280 души българи, днеска изгорихме 20 души българи. Гонят албигойци, гонят катари пък горят българи. Кои са тия българи? Защо не го обявяват тоя поход преди смъртта на Калоян? По простата причина, че на него му е било абсолютно ясно, че това еретиците на Западна Европа да се наричат българи е всъщност резултат на дейността на Калоян. Защо обаче Калоян го прави това нещо, тоя умния човек? Или е богомил, не знам – можем да разсъждаваме дълго и много хора са разсъждавали дали е бил богомил или не, но той не е пипал богомилите? Защо? Защо Константин Велики приема християнството? Ами много просто, защото войската му от траки са били християни и императора казва „Прегръщам Христос - с този знак ще победим“.

Разказът на д-р Тимен Тимев за Притчата за Св.Франциск от Асизи:
Представете си някъде между Апенините и Алпите, във френско-швейцарско-италианските Алпи, те се съединяват над едно красиво езеро..., където сега живеят само богаташи – ето, това е ненормалното! Как може, хората да не може да се наслаждават на природата като са бедни?! Както и да е… Там, където се свързват трите планини, близо до манастира на Св. Бернар Клервоский и оттам кучетата Санбернар, дълбоко в планините, преди още сан Бернар да си е основал своя първи манастир, когато всичко е било огромна пустош, Св. Франциск от Асизи заедно със своята група от около 30-40 монаси (те не са монаси, но монаси в онзи смисъл на отдали се да служат на Бога, на човечеството чрез Бога хора), закъсали в планините и изгубили пътя. Явила се силна буря и дъжд, който не преставал три дни.

Бурята ту намалявала, ту се усилвала. Тогава не е имало пътища, а само пътеки и те напълно се загубват. Братята, които се движели вече три дни заедно с Франциск, били гладни, боси, с изранени нозе от острите канари, облечени само с груби раса студували, но най-вече нощите продължавали, а дните идвали като нощите – с бури. На четвъртия ден всички били крайно изтощени - почти не били спали, нищо не били яли, а вода намирали от дъждовете. Те чувствали, че са на предела сили си и тогава Св. Франциск им казал: „Братя, още малко издръжте, чувствам, че скоро идва спасението!“

Само след няколко минути един от братята монаси рекъл: „Я виж, там – светлинка, светлинка!“ и те тръгнали по една козя пътека и се озовали пред един огромен манастир с големи зидове и здрави дъбови врати. Те разбирали, че това е една прекрасна обител и изведнъж паднали пред вратите на манастира повтаряйки: „Най-после, ние сме спасени!“ Един от тях се сетил и започнал да чука там под вратата. Чукал 5 минути и накрая на малко прозорче се появил един монах – охранен и доволен, защото вътре било топло и той не е бил на бурята три дни. Погледнал ги и казал: „Какво търсите?“, а братята започнали един през друг да разправят, че са боси, голи, жадни и вече са се разболели…, че умират от глад и нямат сили, че просто ако не ги приемат, те ще умрат, а те са монаси като тях. Монасите на Св. Франциск.

Онзи ги погледал, хлопнал прозорчето и след малко се появил игумена, започнал да ги осветява с фенери и казал: „Вие, ами вие сте разбойници! Вие сте използвали лошото време и сте си намазали лицата и дрехите с кал. Може би сте гладували нарочно два дена! Дегизирали сте се, за да дойдете като бедни, търсещи подслон монаси, за да нападнете нашият най-богат манастир и да го ограбите!“ След тези думи и той затворил прозорчето. Братята изведнъж унили, а самият Франциск започнал да пее, да пее и да вика.

Тогава игумена отново отворил и казал последната си дума: „Вие сте просто много талантливи бандити! Моля ви се напуснете, защото можем да изкараме оръжия.“ Той отново хлопнал и затворил прозорчето. Монасите стояли като вцепенени и изведнъж един след друг започнали да казват: „Франциско, това е краят! – един от тях казал – Сърцето ми бие и аз не мога да дишам.“ Това бил четвърти ден без вода, без храна. Изведнъж, когато те вече започнали да изпадат в полусъзнание, в безсъзнание, Св. Франциск от Асизи станал и казал: „Братя, ами ако той казва истината?Ако казва, че ние лъжем?! Ако казва, че ние сме наистина талантливи бандити, преоблекли се и даже сме се лишили три дена нарочно и страдаме, за да имитираме страдалци?!...“ – монасите започнали да се възмущават, но Св. Франциск продължил да говори – „Братя, ако ние осъзнаем, че той казва истината, а ние лъжем, тогава ние… - изведнъж се явила светкавица, последвана от гръмотевица и Св. Франциск продължил – Ето, Бог!... Тогава ние ще изпитаме часът на съвършената радост, ако приемем, че той говори истината, а ние лъжем.“ След това слово братята сплотени от светкавицата и от въздействието на този наистина велик дух се събрали, колкото могли и подкрепяйки се един друг казали, че ще продължат пътя си, защото така иска Бог.



Ние в момента трябва да сме достойни за часът на съвършената радост! Въпреки, че цялата реалност ни крещи за болест, за глад, за пред умирачка, както се казва, изведнъж ти се явява един индиферентен тип и ти казва, че не е това, което ти усещаш от три дни истина, а че това е лъжа. Възприемането на абсолютно невъзможната, нелогична, нереална гледна точка от другия и да кажеш, че той говори истината, а ти в момента лъжеш – ето, това е пример за тази вяра и за това духовно знание, което едно време е водило хората. Това е цитирано като притчата за часът на съвършената радост. 

Молитвата на Св.Франциск от Асизи:
Господи, направи ме инструмент
на Своя Мир;
където има омраза,
нека сея Любов;
където има рана – Милост;
където има съмнение – Вяра,
където има отчаяние – Надежда,
където има тъмнина – Светлина,
където има тъга – Радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото, когато даваме, получаваме
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен Живот.

 




Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...

Спонсори на Портал12