Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Оказва се така, че страхът от необяснимото, неизвестността и несигурността е един от най-сериозните проблеми в съзнанието и психиката на съвременното общество. Този страх ограничава връзките и възможностите между хората. Заради него те са като изтръгнати от един, иначе дарен свише, безграничен свят на възможностите. Голяма част от хората днес са като изхвърлени на пусто крайбрежие, където нищо не се случва.Не само страхът от неизвестното и несигурността запраща човек в умствена изолация, но и неговата ленност. Те заедно правят така, че човешките взаимотношения се повтарят толкова еднообразно и всеки път толкова безплодно. Но този, който е готов да приеме несигурността, която е символ на живота, само той ще може да вникне докрай в собственото си битие.
Защото е съвсем ясно, че макар да си представяме, че всеки човек има своя собствена реалност или битие, то повечето хора опознават само едно ъгълче от своя живот и пространство. Те остават свити там - в ъгъла до прозореца или в онази малка и тясна ивица, по която се разхождат насам-натам. Това им вдъхва известна сигурност, но сигурността преди всичко е качество на смъртта.
Много по-красива е онази опасна несигурност, в която се раждат промените и новото. Те няма как да се родят в условия на сигурност и недоверие. И именно заради това, ние нямаме причини да изпитваме недоверие към нашия свят, защото той не е против нас. Ако в него има ужаси, пропасти, то те са наши ужаси и пропасти, а ако има опасности, то голямото предизвикателство пред нас е да обикнем тези опасности.
Когато устроим живота си на принципа да държим на трудното, то тогава всичко, което сега все още изглежда толкова чуждо, ще ни стане най-близко и най-скъпо. Нима можем да забравим древните митове, съхранени в предисторията на всички народи, които показват как всички дракони на нашия живот са принцеси, които чакат само мига, когато ще ни съзрат красиви и смели. Навярно в сънищата ни, дори това, което е най-ужасното и безпомощно, дори то очаква от нас подкрепа.
