Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
лекция на Елеазар Хараш за Стоян Михайловски:
Стоян Михайловски - роден е през 1856 г. в гр. Елена. Това е писател размирник, неодобрен и от политици, и от християни. Това е политик, но странен политик: политик със силен стремеж към Духовност - което веднага означава, че си е объркал пътя, щом е влязъл в политиката. Казва: „Диви зверове бродят в нашата политика“. Същевременно той е поет и философ, има много ценни прозрения. Още от детството му се вижда неговата различност. Например той дарява смъртта с поезия - и остава неразбран. Изпадал е често в религиозен екстаз. Носел е в себе си гореща вяра, която му е давала вдъхновение. Чрез тази вяра той се е докоснал до някои Вечни Истини. Не само странен, но дори и често е изглеждал неадекватен и нелогичен. Но и стилът му е такъв - разхвърлян: бунтовен дух, подобен на отшелник, носещ в себе си нещо мълниеносно и неукротимо. Поради силно буйстващия огън в себе си, той е стигнал, както казах, до много хубави прозрения.
И така, Стоян Михайловски - какво ни казва той:
Целият ми живот се състои от тържество.
Възроди ме туй, което ме разби.
Моята самотност е пълна с чист възторг.
Този свят е някакво си тясно кътче.
Сърцето ми е книга, печатана в един екземпляр.
Вдъхновението докрай е победителят на всяка смърт.
Въоръжен ли си с търпение, разширяваш гледището си.
Насадиш ли в сърцето си симпатия, насаждаш в ума си могъщество.
За да можеш да движиш словото си, трябва да бъдеш един силен Дух.
Съвестта говори, хитрината шепне, а самолюбието кряска.
Без Добродетел няма Свобода.
Любовта към Бога е върховен дълг. Любовта към Бога е условие за Духовен възход.
Богопознанието не е игродумство (не е игра на думи). Над множеството причини има една Първопричина. Ние откриваме Бога навсякъде, когато знаем да се взираме в сърцето на нещата.
Истинската Обетована Земя - тя е Земята на Любовта.
Ние наричаме страданието „зло“, но в Божията Правда страданието е упътване.
Бог позволява на човека да се въздигне до Безкрая - но не чрез своя разсъдък, а чрез своята Любов.
Човеците са променливи, защото са напредничави - търсят нещо друго.
Тъмен е светът само за оня, който носи тъмнина в себе си.
Мъката усъвършенства човека; тя е творителка на нови човешки същества. Страданието заслужава да бъде назовано забулено благословение.
Направи себе си достоен за закрилата на Бога.
Никакви земни награди не струват толкова, колкото блажената усмивка по време на смъртта.
Само твоята преданост към Бога ще ти обясни Вечността.
Човек отнася със себе си само своето пожертвование.
Искате ли да откриете Бог във Вселената, носете Го в Душата си.
Мъдростта е познание на Божествената Воля.
Бог в човека - това е силното влечение към Истината.
Ако корабът на твоя живот е претърпял корабокрушение, хвърли котва в Небето.
Лошият човек е самозаробен.
Катастрофата е от Бога, а причините за катастрофата са у човеците. Катастрофата е и присъда, и поука.
Лошият човек е насилник на самия себе си.
Торът е зловонен, но цветята са благоуханни.
Внимавайте - да не би чрез прекаленост да превърнете добрите си качества в недостатъци.
Въоръжи се с воля, за да бъдеш силен срещу себе си.
Най-опасна заблуда насаждаме, когато посочваме щастието като първа и последна цел на земния живот.
Опасно е да пееш живота си, вместо да го живееш.
Любовта ни помага да разберем Светостта на страданието.
Достоен за Свободата е онзи, който владее себе си.
Първото и най-важно произведение на писателя е самият писател.
Ето моя идеал: една колибка и едно сърце.
Който не може да търпи лишенията, става техен роб.
Идеята създава герои; интересът създава хитреци.
Само доблестен човек може да служи на Бога.
Прогресът в Духа трябва да дойде преди прогреса в уредбите и правилата на държавата.
Съвършенството минава през школата на мъките и теглото. Съдбата хубаво и бавно пречиства човека. Ще дойде ден, българинът ще каже: „Турското робство не ни разнебити, но тази политика ни разруши“.
В църквата светлината идва от свещи, а в Душата Светлината идва от Любовта.
Всекидневно охкаш ти, народе, но не забравяй, че сам ти си покварен. Искаш мъдри ръководители, но ти нямаш морал.
Порок и мрак - то е едно и също нещо. Порокът отрича Бога, защото Бог е Всевиждащ и му пречи.
Страстта се вихри около Мъдреца, но няма никаква власт.
В Любовта се намират Висшите Наредби и Закони.
Упадъка безнадежден превърни в полет благословен. (Казано по друг начин: ако условията са тежки, подобри себе си - не казвай, че са тежки, а подобри себе си.)
Колко пътешественици умират, без да са обходили себе си! Обиколили света, а не са обходили себе си. Много други пък четат книги, но не умеят да четат себе си.
Светът принадлежи на търпеливите хора.
Културният човек е човек на вътрешния живот. Тълпите нямат вътрешен живот.
