Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Многократно в Портал12 сме обръщали внимание на темата за възприятието на Вселената, Космоса и измеренията, които са отвъд тях. На практика видимата Вселена е израз на материалното ни възприятие за Света, но сам по себе си животът и съществуването не са ограничени до това ниво, и слава на Бога, че видимата Вселена не е безкрайна, защото това би било страшно.Именно върху този въпрос се спира през последни месеци от живота си Стивън Хокинг, който споделя пред свои близки, че броят на вселените в Космоса не е безкраен.
Учителя е отломък от Безкрая и за да го разбереш, не е достатъчно да четеш Словото му - трябва да си призован
Процесът на раждане на вселени не е безкраен и количеството на възможните нови светове е ограничено. Това пише в статия на Стивън Хокинг, писана малко преди смъртта му в съавторство с Томас Хертог. Според инфлационната теория в даден момент по случайно стечение на определени фактори енергията на т.нар. "инфлационни полета" е достигнала критични стойности, в резултат на което в неголяма зона от пространството възниква отрицателна гравитация и зоната започва бързо да се разширява. За 10 на минус 35-а степен секунди обемът на зоната се разширява с 10 на 35-а степен пъти, а според някои оценки – с 10 на 80-а степен пъти.
В хода на този процес енергията се превръща в материя по формулата E=mc2. Обикновено този момент се описва с термина Големия взрив. Тази теория, макар в началото да не е била приемана, сега се счита за общоприета. Логическото продължение на тази теория е, че във всеки един момент енергията в дадена част на пространството може да достигне критични стойности и съответно да се роди нов свят, което означава, че количеството на новите светове е практическо безкрайно. Проблемът е, че тази хипотеза не може да бъде потвърдена експериментално. Поради тази причина Хокинг и Хертог възприемат друг подход.
Като начало те приемат, че инфлационната теория заличава разликата между квантовата и класическата физика и не съответства на принципите, формулирани от Айнщайн.
Двамата учени избират друг теоритичен модел – Теорията на струните (Струнната теория), която примирява Общата теория на относителността и квантовата физика. Те поясняват, че същността на модела е да бъде смалено пространството и да се мисли в плоскост, а не в обем. Това улеснява математическите изчисления, а след това резултатът се „превежда“ обратно на езика на първоначалната теория.
Хокинг и Хертог в дадения случай изследвали проблема за Вселената като само пространствен, без наличие на време. Това им позволило да не използват Общата теория на относителността в случаите, когато тя не е приложима. Крайните изводи са, че т.нар. "инфлация" не е задължително необходима, което пък означава, че числото на нововъзникващите вселени, макар и голямо, не е безкрайно. Томас Хертог е коментирал, че в близко време се планира да бъдат проведени изследвания, които да констатират наличието на гравитационни вълни, останали от времето на Големия взрив. Резултатите могат да потвърдят или отхвърлят заключенията, направени от него и Стивън Хокинг.
