Стефанаки: Фестивалите дават възможност да се доближим до колективната памет на човечеството

Като медиен партньор на Беглика фест Пробуждане 2016, екипът на Портал12 имаше щастието да присъства на различни събития и да се срещне с интересни посетители и участници  в рамките на фестивала. За някои от нас беше любопитна гледната точка на един доброволец във фестивала, затова организаторите ни насочиха към Стефан или както е по-известен сред приятели и познати - Стефанаки.

Стефанаки е на 24 г. и беше доброволец на Беглика фест за 4-та поредна година, като 2 години е доброволствал по 1 месец и 2 години - по време на самия фестивал. С него си поговорихме за мотивацията му да бъде част от вътрешността на едно такова събитие, както и за невидимите на пръв поглед благини, които черпят посетителите на фестивала в готов вариант.

Прибрах се от Норвегия специално за фестивала и защото ми се отвори възможност да замина за Исландия. Реших, че за времето, което можех да прекарам в Норвегия, обикаляйки по планините преди поредното заминаване, е по-добре да се върна в България, да се видя с всички приятели, да срещна нови, да преживея радостта от енергията, която се създава във фестивала.



Просто реших, че е по-добре понякога практичната мисъл да не я слушаш толкова много и да си кажеш “Защо да не го направя? Давай! Тъй или иначе винаги можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал. Или никой не е казал, че веднъж заминеш ли от някъде, трябва да се върнеш пак там.”

Тогава наистина усетих свободата, която човек има да вземе решение, да събере багажа и да тръгне по пътя си. Да се изправи срещу пътя си. Защото знам колко е трудно да стоиш в стаичката и да мечтаеш, страхувайки се, че може би никога няма да се доближиш до мечтите си. Тогава беше моментът, в който осъзнах колко голяма свобода на избор има човек и как единствената бариера, която има, е самият себе си.

Доброволчеството ти дава възможност да видиш колко време, усилия и нерви коства организирането на един фестивал, независимо колко е голям. Дава ти възможност да се запознаеш с хора, които биха избрали да излязат извън комфортната си зона. Фестивалът ти дава възможност не само да се запознаеш с различни хора от цял свят, а и да опознаеш себе си.

Можеш да излезеш извън балончето, в което по принцип си стоиш. Можеш да експериментираш с нови неща - никой не те осъжда, ако сгрешиш. Хората, които са по-опитни от тебе - те определят дали си способен или не, но когато проявиш инициатива, тя ти бива дадена и след това чрез нея можеш да изразиш себе си. Така можеш не само да дадеш най-доброто от себе си, а и да опиташ нови неща, да развиеш своя потенциал.



Освен това, излизайки от комфортната си зона, ти си поставен в различни ситуации, в които се налага да реагираш практично и бързо, а в същото време, когато си под напрежение, да контролираш себе си и да се стараеш да подпомагаш емоционалното, психическо и физическо състояние на околните. Това е важно, защото хората, които участват в създаването на фестивала, в един момент се превръщат в едно цяло, за да може той да просъществува.

На посетителите фестивалът дава възможност да се махнат от града. Повечето фестивали са така наречените open air. Те са под открито небе и ти дават възможност да излезеш от панелката или къщата - от затвореното пространство, в което живееш; да се приближиш до природата, до самите си корени; да си сглобиш палатката, да си направиш кемпа и да се запознаеш с нови хора.

Също така фестивалът ти дава възможност да бъдеш това, което искаш, защото може да се облечеш както искаш, да се държиш както искаш, но не да пречиш на другите хора. Идеята е да се държиш както искаш, забавлявайки се и забавлявайки хората около себе си.



Най-якото нещо на фестивалите е, че ти даваш и получаваш. И, искайки да получиш най-доброто от хората, ти сам се задължаваш да дадеш най-доброто от себе си.

И още - на фестивала имаш възможност да чуеш доста групи, които много трудно се намират в интернет, защото са по-локални. Хората, които отговарят за подбора на групите, имат доста контакти из Европа и целия свят. Специално на Беглика в досегашните издания не е свирила група, която преди е била в България.

Музиката в едно такова събитие е важна, защото сплотява хората. Когато човек танцува, той изпада в така наречения транс, който идва още от едно време при племената. Тогава е имало няколко човека, които са свирели, пеели…

Народните танци също водят до един транс. Като казвам транс, не искам да наблягам на негативното, което някои хора може би биха си помислили, като психична лудост или изкривяване, а оня транс, в който ти тотално забравяш кой си, откъде идваш и си едно цяло с танцуващите пред музикалните сцени.



Забелязал съм, че по фестивалите хората, които идват, са по-открити, по-отворени, по-готови да споделят. И когато всички тия практики, изкуства и идеи за развитие, себеразвитие и изразяване се предлагат по време на фестивала, те дават възможност на точно тия хора да вземат най-доброто, защото са готови да отворят себе си, за да получат нещо ново. Така те имат възможност да го предадат на околните, които не биха предпочели да дойдат на фестивал или по някакви обстоятелства нямат възможност.

От тази гледна точка, най-хубавото на фестивалите е, че информацията е от жив човек. Ти имаш възможност да дойдеш и да се запознаеш лично с хората, които владеят дадени практики и да разбереш защо се занимават именно с това, а не само да стоиш пред компютъра и да четеш в интернет. Така можеш да избереш дали да се довериш на човека спрямо интуицията си и начина, по който той предава знанията си.

Посещаването на фестивали не само в България и Европа, но и извън тези граници, тотално ти променя представата за хората изобщо. Цялото закостеняло мислене и предразсъдъци, които имаш, започват да се разрушават. Наистина виждаш как всички хора сме различни, докато сме в града, обаче по време на фестивалите има сплотеност и идея за споделяне. Ти виждаш как всички се превръщаме в едно цяло и точно чрез голяма част от фестивалите - или може да ги наречем и форуми, имаш възможност да се доближиш до колективната памет на човечеството. И да я видиш с очите си, а не само да четеш по книги или да слушаш хората как говорят за нея.