Стартира конкурс за есе по темите за еко земеделие и опасностите от ГМО

Днес екологично сдружение “За Земята” обяви конкурс за есета „Ние не наследяваме земята от нашите деди, а я вземаме назаем от нашите деца“. Инициативата е свързана с Европейската година на развитието, а целта на организаторите е да дадат възможност на обикновените граждани да споделят своите виждания относно връзката между развитието, изхранването и земеделските политики, като напишат есе на някоя от следните теми: внос и употреба на генетично модифицирани фуражи в България - изнасяне на проблемите в други страни; земеделие и климат - проблеми и решения за устойчиво развитие, как си представяте изхранването и ежедневието си при евентуален колапс на екосистемите и недостиг на горива и храни след 15 години; заграбването на земя: пречка пред бъдещите поколения.
 
 
Ивайло Попов от За Земята коментира „Макар и страната да е част от ЕС, в България все още има сериозни социални проблеми, най-тежките от тях са видими именно в селските и земеделските райони. Дребните и средните земеделски производители, както и земеделските работници са изправени пред едни от най-тежките предизвикателства. Тези въпроси се забелязват в говореното на политиците, но за съжаление сериозни действия не виждаме. Затова решихме да стартираме един процес отдолу нагоре и да дадем възможност да се чуе мнението на обикновените хора“.
 
Конкурсът е част  от европейската кампания на неправителствени организации “Да си върнем земята за хранителна независимост”, в която участва екологично сдружение “За Земята”. Кампанията цели да повдигне въпроса за отношението между изхранването, земеделските политики и развитието. Храната, водата, семената и другите природни ресурси са жизнено необходими не само за дребните земеделци по света. Те са част общото ни наследство и са предмет на основни човешки права; те са в основата на всяка визия за устойчива и споделена планета. Въпреки това, както на Север, така и на Юг, дребните производители на храна, техните семейства и общности смятат, че достъпът им и контролът върху тези ресурси са застрашени, ограничени или унищожени.
 
За Земята припомнят, че 2015 г. година беше обявена за Европейска година на развитието, но 2015 г. бе и крайният срок за постигането на Целите на хилядолетието на ООН за изкореняване на крайната нищета. През 2000 г. ООН  прие декларация с амбициозни цели за постигане на значителен напредък в области като премахването на глада, детската смъртност, половите неравенства и унищожението на природата. Макар и да има много успехи днес има повече войни, нищета, неравенства и екологична деградация.  Макар и в много страни да бе постигнат значителен успех, за съжаление днес има повече нищета, войни и неравенства, а Земята все още се унищожава с темпове, които заплашват съществуването ни. Независимо от неуспехите държавите-членки на ООН не се отказаха от амбициозните си стремежи и през 2015 г. приеха нови цели за 2030 г.