Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време

Първите християни са празнували Коледа не на 25 декември, а на 6 януари, деня на Кръщенето на Исус в Йордан. Тогава е и същинското Христово раждане.
 
Това е отбелязано и в Псалмите:

“Ти си мой син! Днес аз те родих.“ Пс. 2:7
“Не аз, а Христос в мен”! – казва Исус, който се превръща в носител на Христос.

С каква цел Йоан Кръстител извършва кръщението във водата? Какво символизира потапянето в нея?

Да отговорим на въпроса публикуваме част от обясненията дадени от Рудолф Щайнер в неговата книга  „Евангелието на Марко”.

Както знаем, желаещите да бъдат кръстени, биват потапяни във водата. Тогава у тях винаги настъпва нещо, за което често сме говорили, а именно един вид шок, какъвто наблюдаваме при хора, застрашени от някаква смъртна опасност, например падане във вода или в дълбока пропаст. 

В тези случаи настъпва едно освобождаване или „разхлабване" на етерното тяло. Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път. Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие.

Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум.

Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях. Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше:

Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. 

За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност", вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества. 

В този смисъл Йоановото Кръщение беше един познавателен акт.

„Променете вашите възгледи, не обръщайте поглед назад, въпреки че това е все още възможно, а го обърнете напред: Богът, който може да се прояви в човешкия Аз, е вече близо; царството Божие е вече близо до вас."

Ето какво проповядваше Йоан Кръстител и той не само го проповядваше, а им даваше възможност непосредствено да го изживеят, да го познаят, като ги кръщаваше в реката Йордан. И онези, които биваха кръщавани, вече знаеха от собственото си ясновидство, колкото и кратко време да продължаваше то, че думите на Кръстителя изразяват един световноисторически факт.” 

Днес отново сме изправени пред думите на Йоан Кръстител и сме призвани да отхвърлим старото време и да не се обръщаме назад. Днес условията на живот отново бележат своята невъзвратима промяна. И днес човечеството е достигнало своята повратна точка. Всеки призван да отговори на новия духовен импулс и да работи, за да се роди Бог в неговата душа!