Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Приятели на Портал12, в тази статия ще ви споделим няколко автентични отговори на Шри Анандамай Ма, която отговаря на свои последователи. Из архиви от 1948-а година:Въпрос: Идва ли способността за медитация чрез практика в този живот, или е дарба, придобита в предишни прераждания?
Шри Анандамай Ма: Може да бъде резултат от едното, от другото, или от двете заедно. Медитацията трябва да се практикува всеки ден през целия живот. Виж, какво има в този свят? Нищо, което да е трайно; затова насочи копнежа си към Вечното, Безпределното. Моли се делото, което се върши чрез теб, Неговия инструмент, да бъде чисто. Във всяко действие Го помни. Колкото по-чисто е мисленето ти, толкова по-фино ще бъде делото ти. В този свят днес получаваш нещо, а утре може да го няма. Затова животът ти трябва да преминава в дух на служене; чувствай, че Господ приема твоето служене във всичко, което вършиш. Ако желаеш мир, пази мисълта за Него.
Въпрос: Кога ще има мир на земята?
Шри Анандамай Ма: Е, знаеш какво е сегашното състояние на нещата; всичко се случва така, както е отредено да се случва.
Въпрос: Кога ще свърши това състояние на безпокойство?
Шри Анандамай Ма: Самият факт, че мнозина от вас се тревожат и питат: „Кога ще свърши?“, също е един от начините на Неговото саморазкриване. „Джагат“ (свят) означава непрестанно движение и очевидно в движението няма покой. Как би могло да има мир в непрекъснатото идване и отиване? Мир царува там, където няма идване и няма отиване, няма топене и няма изгаряне. Обърни посоката си, насочи се към Него и тогава ще има надежда за мир. Чрез твоята джапа и медитация и онези, които са близо до теб, ще имат полза от благотворното влияние на твоето присъствие. За да се развие вкус към медитацията, трябва съзнателно и продължително усилие, както децата трябва да бъдат накарани да седят и да учат, било с убеждаване, било със строгост. С лекарства или инжекции болният може да оздравее; дори да не ти се медитира, победи нежеланието си и направи опит. Навикът от безброй животи те тегли в противоположната посока и ти затруднява да устоиш въпреки това! С твоята упоритост ще придобиеш сила и ще бъдеш оформен; тоест ще развиеш способност за садхана. Реши, че колкото и тежка да е задачата, тя трябва да бъде изпълнена. Признанието и славата траят кратко, те не те съпровождат, когато напускаш този свят. Ако мисълта ти не тече естествено към Вечното, закрепи я там с усилие на волята.
Въпрос: Има ли степени (крама) в познанието?
Шри Анандамай Ма: Не. Там, където познанието е за Аза (сварупа джнана), как може да има различни видове или степени? Познанието за Аза е едно. Постепенното напредване се отнася до етапа, в който човек се е отвърнал от преследването на сетивните обекти и погледът му е изцяло насочен към Вечното. Бог още не е реализиран, но вървенето по този път е станало привлекателно. По тази линия има дхарана, дхяна и самадхи. Преживяванията на всеки от тези етапи също са безкрайни. Където е Съзнанието, там има и преживяване. Преживяванията на различните етапи се дължат на различни форми на стремеж към Върховното Познание. Съзнанието, което по-рано е било погълнато от материални неща и, разсъждавайки, че не може да се знае дали Бог съществува или не, е стигнало до отричането Му, сега се е обърнало в обратната посока. Затова естествено ли е или не, че светлина ще му изгрее според състоянието, до което е достигнало? Тези състояния са известни под различни имена. Кога престават виденията, които човек получава в медитация? Когато Азът застане саморазкрит (сваям пракаша).
Въпрос: Когато Съзнанието е потопено в самадхи, изпитва ли човек свръхестественото или не? Ако да, означава ли това, че се е отклонил от обекта на своето съзерцание? И каква е истинската причина за това?
Шри Анандамай Ма: Самадхи означава самадхана (разрешение, завършеност). Разрешението на даден проблем е едно; но има и друг вид разрешение, при което самата възможност за проблеми и за техните решения не може да възникне; това се нарича самадхи.
Питащ: Точно така; значи има два вида самадхи: савикалпа и нирвикалпа.
Шри Анандамай Ма: Първото означава разтваряне на космическото съществуване в Единното Чисто Битие (сатта), а що се отнася до второто, там дори няма такова нещо като „съществуване“.
Питащ: Няма такова нещо като „съществуване“? Тогава какво е то?
Шри Анандамай Ма: Докато мислите и представите (санкалпа и викалпа) продължават, дори савикалпа самадхи не може да настъпи. Савикалпа самадхи означава Осъзнаване на Съществуването. Но когато няма въпрос за Съществуване, когато няма възможност да се различи „това, което е“ от „това, което не е“, може ли изобщо нещо да бъде изразено с думи, дори и най-малкото? Това е нирвикалпа самадхи. Дори когато е достигнато състоянието на самадхи, при което човек изглежда напълно погълнат навътре, и това все още е състояние. Но когато чрез този спонтанен вътрешен процес (антаркрия) завесата бъде повдигната, тогава може да настъпи Видението на Реалността. То никога не може да дойде чрез външна дейност, като например опита да се заличи желанието. В самадхи не може да има поведение, произтичащо от двойственост, просто не може да възникне! Щом веднъж се потопи, човек трябва да се установи в онова състояние, в което вътрешното и външното са се слели в Едно.
Шри Анандамай Ма:
- Каквото и да се каже, от което и ниво, това е Той и само Той.
- Безкрайното се съдържа в крайното и крайното в Безкрайното.
- Каквото се случва, се случва спонтанно.Само онова, което отпада само по себе си, отпада истински.
- Светкавицата проблясва, а светлината на деня остава.
- В едно-единствено мигновение присъстват безброй мигновения.
- Върховното Мигновение съдържа покой и движение заедно.
- Опитай се да отнасяш с равна любов към всички хора, с които имаш връзки.
- Любовта поддържа диханието си без значение на дистанцията, подобно на ароматът между цветята.
- Дистанцията съхранява тайнството, а тайнството подхранва Любовта.
- В самадхи няма „тук“ и „там“, има само разпознаване.
- Когато паметта на Единството се пробуди, раздялата изчезва.
- В началото човек вижда Бога в светилището (душата), после Го вижда тук и там, а след това Го вижда навсякъде.
- Дали се поклоняваш на Христос, Кришна, Кали или Аллах, всъщност се покланяш на единната Светлина, която е и вътре в тебе.
- Помненето на Бога трябва да се поддържа при всички условия и обстоятелства.
"Нищо не се случва, което да не е израз на Божията благодат. Наистина, всичко е Негова благодат."
"Божията милост се излива навсякъде и по всяко време. Човек става наясно с това, като се направи възприемчив към нея. Да се молиш постоянно за Неговата благодат е дълг на човека."
