Спокойствието е резултат на промяна във вътрешния живот, а не на външните условия

Не си въобразявайте, че като смените съпруга или съпругата си, апартамента, приятелите, бизнеса, държавата, религията или нещо друго, ще намерите спокойствие. Мирът не зависи от тези промени. Малко спокойствие и временно облекчение - да. Но скоро след това ще ви налегнат други грижи, защото не сте разбрали, че мирът зависи само от промяна във вашия вътрешен живот. 

Внесете необходимите изменения и можете да си останете със същите хора, по същите места, в същите трудни условия, но въпреки това ще сте намерили покой. Истинският мир идва отвътре, той извира, той ви изпълва въпреки сътресенията и хаоса, царящи в околния свят.

Мирът е преди всичко вътрешно състояние, което човек никога няма да постигне като просто премахне нещо външно за себе си. 

На пръв поглед изглежда лесно всеки да намери покой: просто трябва да замине да живее в някои необитаеми гори, пустини или планини, където да се радва на усамотение и тишина. Там ще е спокоен, никой не ще го протеснява...Но дори и там човек няма да открие мечтания мир. Защо? Защото е взел със себе си и своя вграден "транзистор"! Да, хората винаги носят в главата си един невидим транзистор, с който никога не се разделят и който никога не изключват. Дори да си осигурят пълна външна самота и тишина, вътрешно те винаги остават включени към мислите за съпруга, за съпругата, за тъщата, за децата, съседите, шефа, конкуренцията....и какво дискусии се разразяват в резултат! Те непрекъснато поддържат будни амбициите, изискванията, злопаметността и разочарованията на нисшата си природа; и въпреки, че външно изглеждат спокойни, вътре в тях бшушуват бури и урагани. И рано или късно всички тези вътрешни вълнения започват да дават отражения навън.

Човек трябва да страда, да страда много, да се разочарова и понякога да стигне дори до дъното на отчаянието, за да разбере, че това, към което се е стремял досега, му носи само беди и тревоги. И когато след всички страдания и борби, след всички успехи и неуспехи най-накрая божествената му природа постигне победа над буйството и крясъците на нисшата природа, едва тогава той ще намери истински мир. Дотогава вероятно ще му се случва да изживява по няколко минути на тишина и спокойствие, но те ще бъдат мимолетни!

Чуваме много хора да казват: "Загубих покой". Но истинският покой, или мир, той не може да бъде загубен. Възможно е от време на време да ви обхващат някакви вълнения, но това ще са само повърхностни движения: дълбоко във вас мирът се запазва. Той е като океан - на повърхността винаги има вълни, но в дълбините царува спокойствие.

Когато успеете да постигнете в себе си истински мир, тогава случващите се около вас сътресения вече не могат да ви безпокоят, вие ще се чувствате защитени, укрити като в крепост. В Псалом 90 е казано:

"Ти си мое прибежище, защитата моя, Бог мой, Комуто се уповавам!" (Псалтир, 90:2)

Това убежище е Висшият ви "Аз". Когато успеете да стигнете тази висша точка, до върха на вашето същество, тогава ще познаете истинския мир. Този мир е неизразимо божествено чувство, и когато успеете наистина да го изпитате, той ще ви следва навсякъде: щом сте го почувствали вчера, днес той отново ще е тук и то през целия ден...и на утрешния ден, още щом се събудите, той неизменно ще ви очаква. С изненада установявате, че вече не ви се налага да правите усилия, за да го преоткриете. Преди време, за да се успокоите, е трябвало дълго да се концентрирате, да се молите, да пеете или дори да вземете успокоително. Сега вече това не е необходимо, мирът си е във вас.

Опитайте се да нализирате какво се случва с вас, когато получите лоши новини, когато сте тъжни или ядосани: в такъв момент не забелязвате нищо от онова, което се случва около вас - вие така сте завладени от вътрешното си безпокойство, че дори и да гледате към някакви хора или предмети, не виждате нищо. Само мирът, като огледална повърхност на спокойна вода, позволява да се види и разбере присъствието на финните реалности. Затова и Посветените, които са постигнали истинския мир, откриват чудесата на Вселената.

Истинският мир идва отвътре, той извира, той прилича на река, която се спуска от височините. Когато имате такъв мир в себе си, вие само ще можете да го изливате, да го предавате на другите като нещо реално и живо; така ще вършите работа, полезна за целия свят - ще носите този мир и на околните. Защото този мир ще се излъчва като благодатни вълни, които ще оказват влияние върху всички живи същества наоколо. Именно за такива хора е говорил Христос, когато е казал:

"Блаженни миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии."

Статията е подготвена из лекции на Брат Михаил - Омраам.
 

Брат Михаил - Омраам - Боожията Любов разрешава всичките проблеми ????????????

Публикувахте от Портал 12 / Portal12.bg в Вторник, 19 май 2020 г.